„Храната е първата метафора за любов, отношенията, които родилият се човек изгражда най-напред“. (с) Светлана Бронникова

Навярно няма родители, които да не са преживявали тревоги заради храненето на децата си. На някои им се струва, че тяхното дете яде малко, на други – че яде много, на трети, че приема лоша и вредна храна, четвърти пък не харесват това, че детето яде твърде често и обратно – твърде рядко. Една от най-обсъжданите теми сред младите майки безспорно е тази за храненето. Започва се от захранването и продължителността на кърменето и се стига до момента, когато детето напусне родителския дом. Вижте кои са най-често срещаните притеснения на младите майки и основателни ли са те.

Докато проучвах темата за храненето, попаднах на материали на Центъра IntuEat и след като ги разучих, открих за себе си много полезна и ценна информация, с която бих искала да ви запозная. Светлана Бронникова е ръководител на Центъра за интуитивно хранене и психотерапия на разстройствата на хранителното поведение IntuEat. В тази статия ще се опра на информация, взета от нейните статии и уебинари.

Детето идва на света и вече има несъзнателни представи за онова, което му е нужно за здравословно и пълноценно хранене, ако в процеса не се намесят всезнаещите възрастни. Колкото повече се развива нашият свят, толкова повече родителите са склонни да се намесват в процеса на хранене на детето, като го подчиняват на модни тенденции, новоразработени диети, съвети на педиатри и норми за развитие.

През 1928 година Клара Дейвис извършва най-знаменития и мащабен експеримент на столетието в областта на хранителните диети. В продължение на 6 години Дейвис наблюдава деца на възраст от 6 до 11 месеца, отглеждани в специална детска градина, организирана за целите на този експеримент. В него участват деца на самотни майки, които не са в състояние да се грижат и да издържат децата си, деца на майки-тийнейджърки, плод на нежелана бременност. Повечето от децата страдат от анемия, имат поднормено тегло, рахит и други разстройства. Всяко изядено парченце храна, всяко приемане на храна се записват в хранителния дневник на детето в продължение на 6 години. Храната просто се предлага на децата, без да бъда назовавана. Сервирана е пред децата. На онези, които още не могат да ходят, не се предлага активно храна, а само след проявен интерес към нея от страна на детето. Децата, които вече могат да ходят, отиват безпрепятствено до храната и избират колко и каква храна искат. Предлаганата храна е абсолютно натурална и всеки вид е монопродукт, не се смесват продукти (не е имало ястия от няколко продукта). Защо? За да е сигурно, че детето е избрало точно определен продукт, а не е взело храната заради един от компонентите в ястието. Затова там присъстват зърнени храни, но не се предлага хляб. Всички видове храна са безсолни, солта е оставена отстрани. Сред предложените продукти има зеленчуци, плодове, няколко вида месо, трици и зърнени храни, мляко и млечно-кисели продукти.

Първото откритие е, че децата приемат неравномерно количество калории в продължение на денонощие, седмица, месец. В един от дните изяждат двойна норма, в друг ден не стигат дори половината. В някои дни се засищат с голям обем нискокалорични продукти, в други – с малък обем висококалорични продукти.

Нито един от стиловете на хранене на всеки от малките участници в експеримента по никакъв начин не следва нормите на хранене, разработени от Института по педиатрия за тяхната възраст. Нито един хранителен режим не прилича на останалите. Децата избират на пръв поглед несъвместими продукти.

Според проучванията, в сравнение със статистиката от другите детски градини, в тази децата малко и рядко боледуват, напълно отсъстват запек, повръщане и разстройство.

Тези деца прекарват грипа леко и се възстановяват бързо.

Участниците в експеримента са подлагани на редовни и подробни медицински изследвания. Техният хемоглобин е в норма, както и другите показатели. Не се наблюдава нито слабост, нито затлъстяване.

Всичко това е заради храната, по-точно интуитивните настройки на тялото, които позволяват да се избере тъкмо този тип храна, която в този момент е най-необходима за организма. Децата не са получавали никакви витамини и добавки.

Изтеглете безплатната ни електронна книга „Интуитивното хранене при децата“ ТУК, за да разберете как се прилага на практика и какви проблеми решава интуитивното хранене.

Автор: Диляна Георгиева

Играчките са ценен учител за децата – чрез тях те се учат на логика и фина моторика и подобряват координацията си, чрез ролевата игра те развиват своята емпатия и способностите си за общуване и решаване на проблеми. Дизайнерите на играчки използват все по-иновативни методи и разработват все по-достъпни играчки, подпомащани ранното детско развитие и обучение по математика, писане и научи чрез игра! Тъй че едно е сигурно – играчките са безценна и незаменима компания на децата… но с огромният избор на пазара и в желанието си да снабдим децата с най-иновативните, полезни и забавни играчки, малко по малко идва следващият ни сериозен проблем: твърде много играчки!

Детската стая е вечно разхвърляна, играчките покриват пода, а децата почти не се заиграват с тях? Навсякъде има части от играчки, а когато си търсят някоя конкретна играчка, не успяват да я намерят? Може би е време за промяна в организацията на играчките!

Предлагаме 10 краткосрочни стратегии – стъпки, които можете да предприемете още днес и много скоро да видите положителни резултати.

1. Всичко счупено, което не може да бъде поправено, трябва да си ходи.

Изобретете с децата един кашон (оставете на тях украсяването), който да служи като „Болница за играчки“ – в него се прибират играчките, които имат нужда от поправяне – камионче с паднала гума, плюшена играчка за зашиване, разлепена част от пъзел и т.н. Важното е всички части да са на едно място и да определите някакво време, в което да поправяте попадналите там играчки. Преминете заедно през всички играчки – ако нещо е счупено или със твърде много липсващи части, може би е време за раздяла. Ако нещо все пак може да се поправи, отива в „Болницата за играчки“. Счупените части хем могат да бъдат опасни за малки деца, хем са неестетични и децата ги избягват при игра.

2. Стройна система за „ротация“ на играчките.

Това е особено полезна стратегия! Чрез нея ще получите някоко бонуса: малко играчки за прибиране, по-добро съсредоточаване на децата, по-дълго заиграване с „новите“ играчки и подреден вид на стаята. Как да го организирате? Разделете играчките на децата на 3 или 4 части. Нека във всеки „комплект“ има максимум 8-9 различни игри/играчки/комплекти. Оставете една част и приберете в удобни кутии останалите играчки. Изберете период, след който ще прибирате настоящите и ще вадите „нови“ комплекти – може да е на 2 седмици или на месец. Добавете напомняне на телефона си, за да не отлагате твърде дълго.

3. Малки кутии за отделните играчки, а не една обща, голяма кутия.

Големия сандък с играчки може да е практичен за прибиране, но всъщност е в лоша услуга на децата. В него лесно се губят части, играчките трябва да се търсят дълго и даже често е необходимо всичко да се изсипе на земята, за да се намери търсената играчка. Разпределете различните видове игри и играчки в кутии и панерчета, поставени на рафт или в шкаф. Така детето лесно ще намира точно онова, което търси, и ще може лесно да прибира само онова, което е извадило за игра. Подберете кутиите или панерчетата в тон със стаята и ще имате чудесен естетичен елемент в интериора, а не просто кутия за играчки!

4. Научете детето да подарява

Всяка година, особено около празниците, има големи кампании за даряване на играчки втора ръка за деца в неравностойно положение. Потърсете кампании и дарявайте заедно – това е ценен урок за децата, който ги учи да правят жертва за другите и да се разделят с нещо свое, за да помогнат на някой в нужда. Така хем играчките вкъщи поне мъничко ще намалеят, хем ще отидат в добри ръце!

5. Подарявайте играчки с бъдеще

Играчките, които „растат“ с децата с много добра инвестиция. Това са играчки, с които детето играе по различен начин в различните възрасти. Дървените кубчета, къщите за кукли, влакчетата с релси, конструкторите са такива играчки, които развиват въображението и радват децата дълго време, без да омръзват. Особено с принципа на ротацията те ще ги „преоткриват“ отново и отново с удоволствие!

Автор: Диляна Георгиева

Помагането вкъщи често е съпроводено от десетократно провикване „Оправи си стаята!“ или „Събери си играчките!“, като всяко следващо подвикване е малко по-строго и на малко по-висока честота. На всичкото отгоре имаме чувството, че всеки път детето ни тества още малко по-далеч – докога ще издържим да напомняме и дали накрая ще се развикаме страховито, или ще вземем да свършим работата сами.

Правило 1:

Всички живеем заедно, всички се грижим за дома заедно.

Голям проблем в доста семейства е майката, която сама подрежда, чисти и поддържа дома, в който живеят поне още двама – трима способни цапащи. Това не е бреме, което трябва да се носи сам! Щом всички цапаме, всички ще чистим. Само този, който не яде, може да не мие чинии. И само този, който не стъпва по земята, може да не мете. Точка.

Правило 2:

Целта не е визия на дом от списание.

Знаем, че майките-домакини често имат висок стандарт и искат да полират плотовете на кухнята още веднъж, след като някой вече ги е почистил. Или да сгънат кърпите по друг начин, с тройно прегъване по дължина, а не така. Но за тези случаи сте си виновни сами. Трябва да свикнете с правилото: „Достатъчно чисто, за да сме здрави и достатъчно мръсно, за да сме щастливи“. В домовете, в които се живее, е нормално да има признаци на живот, а да не е като в музей или аптека. Перфекционистите да прощават! Домовете от списанията не са цел – те не са реални, пък и често не са уютни.

Правило 3:

Учете ги от рано

Чудите се колко рано е добре? Моят син на годинка ми подаваше щипките, а половин година по-късно и дрехите за простиране. На две пък сортираше чорапите по двойки, поливаше цветята и щастливо правеше поръчкови курсове до кофата за боклук по 20 пъти на ден. В интернет има десетки таблици с идеи какви задължения и задачи можете да дадете на децата в различни възрасти – използвайте ги и не се колебайте да делегирате отговорност от рано. Нека слагат и прибират масата, сгъват дрехите, бършат прах, почистват и подреждат обувки. От една страна, това ще облекчи Вашия товар, а от друга – подготвя децата за живота напред. Така когато станат самостоятелни, ще могат спокойно да се грижат за дома си и да бъдат чудесни съквартиранти и съпрузи, на които не трябва постоянно да им се напомня, че чорапите се поставят ВЪВ коша, а не ДО него. Това със сигурност ще подейства благоприятно на взаимоотношенията. Или поне няма да им пречи допълнително.

Правило 4:

Истински мързел, истински последствия.

Децата трябва да се научат, че има истински последствия от техния мързел. Подарете им цвете, поливайте го заедно и постепенно обяснете, че вече те трябва да се грижат за него. Ако действат безотговорно, бързо ще видят резултата. Ако не съберат пъзела, не го събирайте вие – така ще осъзнаят защо са се загубили части. Ако не слагат дрехите за пране, много скоро няма да има какво да облекат. Всяка немърливост си има съвсем естествени последствия и не е нужно вие да се ядосвате и да се карате, просто оставете нещата да се случват. Истинските последствия са добър учител, а опитът – най-добрия учебник.

Всички някога сме били деца и както и другите ни най-важни представи за света, така и разбирането за парите и отношението към тях се зараждат именно в детството.

Често децата са повлияни от отношението на родителите към парите, боравенето с тях и към света като цяло. Повече за това как детето е отражение на семейството вижте в тази статия.

В детските години на всички ни се струва, че парите са нещо, което няма ограничения, едно такова детско мислене за изобилие и богатство. Децата много се радват на парите, като виждат в тях възможност да получат удоволствие, лесно се разделят с тях, за да получат онова удоволствие, към което се стремят, и също толкова лесно си фантазират как ще изкарат много много пари и за какво биха похарчили този капитал. Такова мислене е естествено и на практика вградено в детското възприятие за света. Онези, които са успели да запазят подобно мислене, рушат привичните ни стереотипи, създават света на бъдещето и живеят буквално в паралелна финансова реалност.

А ние, възрастните, имаме вече доста голям багаж на взаимоотношения с парите, не можем или не искаме да се отнасяме към тях с детската лекота. Парите за нас стават тежест, те са свързани не толкова с удоволствие, колкото със задължения, дати за плащания, кредити и тягостното чувство, че все нещо не ни достига. Като си купуваме красива вещ, си спомняме за баба си, която е гладувала, но е отделяла пари за подаръци на внуците, ако си купуваме екскурзия за някоя страна, за която сме си мечтали, се сещаме за родителите си, които живеят с една пенсия, за гладуващите, бездомните и още много други неща, което пречи да се насладим на удоволствията, които носят парите. И това не означава, че трябва да забравим за всички, на които им е тежко или зле, по-скоро става дума за отношението и нашия фокус – както в самолета трябва да сложим маската първо на себе си, а след това на детето. В този случай сработва принципът – насладете се вие самите и после ще имате какво да дадете на вашите близки, които се нуждаят или не са добре.

Тъкмо такова отношение ние осъзнато или не предаваме на подрастващото поколение, като им показваме не възможности, а тегоби и ограничения. Какво отговаряте на детето, когато ви помоли да му купите поредната скъпоструваща играчка? (Може да споделите в коментарите вашите варианти за отговор). Доста често може да чуем в отговор на детската молба: „парите не растат по дърветата“, „ние не сме толкова богати“, „това е излишно харчене на пари“, „парите се изкарват с тежък труд“, „ако ти купим това, няма да има какво да ядем“, и много други подобни реплики. Много често подобен отказ може дори да доведе до крайни реакции от страна на детето. Вижте 4-те стъпки за справяне с детската истерия.

Така ние постепенно променяме начина, по който децата възприемат парите. Става им трудно да се разделят с тях, изпитват чувство на вина, не могат да получат удоволствие от покупката на желаното и мечтаното, престават да виждат перспективата на печеленето им или я виждат като някакво задължение с много ограничения и в крайна сметка пълноценно се вливат в обществото на онези, които трудно изкарват пари, не получават удоволствие от живота и потреблението на възможностите, които той дава.

И така, нека поразсъждаваме малко над въпроса за парите.

Какво са парите? На този простичък наглед въпрос може да получите хиляди най-разнообразни отговори. Например: те са свобода, средство за постигане на целта, щастие, увереност, радост, перспектива, боклук, най-голямото зло в света, проклятие, мярка за успех и начин за разделение на хората. Отговорите, както виждате, са много полярни и разнообразни и често силно оцветени емоционално. Далеч не много хора дават книжовното определение за парите, без да влагат в него емоции и чувства. Защо парите са толко силно заредени? Всичко е много просто – всеки от нас установява свои отношения с парите и често тези отношения не са много прости, те са изпълнени с преживявания, спомени, натрапени от възрастните стереотипи.

Нека разгледаме психологическите аксиоми на парите.

• Да започнем с това, че не би имало пари, ако ги няма хората. Ако електричеството например съществува в природата и без участието на човека, то пари без човека няма, по-точно без човека парите се превръщат в материала, от който са изработени. Точно затова парите сами по себе си не са нито лошо, нито добро. Те просто съществуват и помагат да се определи мярката за благодарност във взаимоотношенията между хората. Аз, да речем, съм благодарна на инженера, механиците и разработчиците на определен вид автомобил и мога да изразя тази моя благодарност, като им платя за труда и вложените усилия в създаването на автомобила, като придобивам точно този модел и вследствие получавам удоволствие, докато го карам.
• Няма пари без отношения. Затова празното трупане на пари няма смисъл. Представете си, че сте се озовали на необитаем остров с 5 куфара пари и каква полза от тях? Е, можете да им се любувате, да ги броите по няколко пъти на ден, да правите от тях хартиени самолетчета или като Пабло Ескобар да ги горите, за да се стоплите, но едва ли ще ви помогнат да получите съществено удоволствие от притежанието им. Но ето изведнъж към вашия остров се приближава кораб и парите веднага придобиват съществен смисъл – сега можете да ги конвертирате в реални удоволствия.
• Парите не отричат духовността и емоционалната близост. Често чуваме следната фраза: „за мен духовността (или отношенията) са по-важни от парите, парите са зло, аз съм над тях“. Парите, разбира се, не са еквивалент на любовта, дружбата, нежността, пестеливостта и другите важни компоненти от нашия живот, но могат съществено да го допълнят. (Повече за емоциите и децата вижте тук) Естествено, че не можем да заменим за пари минутите на прекрасно, живо общуване, моментите на близост, доверие, съвместна радост и съпреживяване на мъката, подкрепа в трудна ситуация. Всички тези нематериални аспекти се намират в друга плоскост, но парите могат да обогатят тази сфера, като добавят в нея нови възможности. Ето, вие обичате своите родители, грижите се за тях, помагате им. Идва момент, когато някой от тях се нуждае от диагностика, лечение или рехабилитация. Сигурно, ако сте добре осигурен материално, ще можете в пълна степен да дадете помощ и грижа. Ще бъдете до тях, ще ги обичате, ще съпреживявате, подкрепяте, но ако имате пари, възможностите ще са много по-големи и ще осигурите по-добри условия за своите най-близки хора.

Нека засега се спрем на тези три точки. Ако искате вашето дете лесно и свободно да печели пари, като получава удоволствие от тях и от живота като цяло, трябва да обърнете внимание какво му предавате по отношение на парите. Какви изводи можем да си направим при възпитанието на децата.

1. Парите – това се възможности. Вашето дете от малко трябва да разбира това, тогава то ще се стреми към тях също толкова естествено.
2. Сами по себе си парите са неутрални. Няма мръсни пари, това е просто еквивалент на взаимоотношенията между хората.
3. Колкото повече полза има от мен за този свят, толкова повече пари ще ми се върнат като благодарност.
4. Печеленето на пари не може да бъде смисъл на живота, но може съществено да обогати живота с впечатления и удоволствия.
5. Няма нищо лошо в това да харчим пари, те са за това. Важно е да разбираме какво наистина искаме и да се наслаждаваме, когато получаваме желаното.
6. Количеството пари не определя моралните и духовните качества на човека. Не е задължително бедният да е добър и мил, а богатият зъл и алчен.
7. Не се страхувайте да мечтаете и да рискувате, като въплъщавате мечтите си в реалността. Точно така се е появил и Дисниленд.
8. Чувството за вина от наличието на пари няма да промени света към по-добро. Получавайте удоволствие и помагайте на този свят да стане по-добър.

Колкото по-свободни в мисленето си са нашите деца, колкото по-лесно мечтаят и рискуват, толкова по-бързо ще напипат своя път, ще открият своите таланти и толкова по-щастлив и пълен ще бъде животът им.

Вижте няколко полезни идеи Как да подготвим децата си за живота.