Всички някога сме били деца и както и другите ни най-важни представи за света, така и разбирането за парите и отношението към тях се зараждат именно в детството.

Често децата са повлияни от отношението на родителите към парите, боравенето с тях и към света като цяло. Повече за това как детето е отражение на семейството вижте в тази статия.

В детските години на всички ни се струва, че парите са нещо, което няма ограничения, едно такова детско мислене за изобилие и богатство. Децата много се радват на парите, като виждат в тях възможност да получат удоволствие, лесно се разделят с тях, за да получат онова удоволствие, към което се стремят, и също толкова лесно си фантазират как ще изкарат много много пари и за какво биха похарчили този капитал. Такова мислене е естествено и на практика вградено в детското възприятие за света. Онези, които са успели да запазят подобно мислене, рушат привичните ни стереотипи, създават света на бъдещето и живеят буквално в паралелна финансова реалност.

А ние, възрастните, имаме вече доста голям багаж на взаимоотношения с парите, не можем или не искаме да се отнасяме към тях с детската лекота. Парите за нас стават тежест, те са свързани не толкова с удоволствие, колкото със задължения, дати за плащания, кредити и тягостното чувство, че все нещо не ни достига. Като си купуваме красива вещ, си спомняме за баба си, която е гладувала, но е отделяла пари за подаръци на внуците, ако си купуваме екскурзия за някоя страна, за която сме си мечтали, се сещаме за родителите си, които живеят с една пенсия, за гладуващите, бездомните и още много други неща, което пречи да се насладим на удоволствията, които носят парите. И това не означава, че трябва да забравим за всички, на които им е тежко или зле, по-скоро става дума за отношението и нашия фокус – както в самолета трябва да сложим маската първо на себе си, а след това на детето. В този случай сработва принципът – насладете се вие самите и после ще имате какво да дадете на вашите близки, които се нуждаят или не са добре.

Тъкмо такова отношение ние осъзнато или не предаваме на подрастващото поколение, като им показваме не възможности, а тегоби и ограничения. Какво отговаряте на детето, когато ви помоли да му купите поредната скъпоструваща играчка? (Може да споделите в коментарите вашите варианти за отговор). Доста често може да чуем в отговор на детската молба: „парите не растат по дърветата“, „ние не сме толкова богати“, „това е излишно харчене на пари“, „парите се изкарват с тежък труд“, „ако ти купим това, няма да има какво да ядем“, и много други подобни реплики. Много често подобен отказ може дори да доведе до крайни реакции от страна на детето. Вижте 4-те стъпки за справяне с детската истерия.

Така ние постепенно променяме начина, по който децата възприемат парите. Става им трудно да се разделят с тях, изпитват чувство на вина, не могат да получат удоволствие от покупката на желаното и мечтаното, престават да виждат перспективата на печеленето им или я виждат като някакво задължение с много ограничения и в крайна сметка пълноценно се вливат в обществото на онези, които трудно изкарват пари, не получават удоволствие от живота и потреблението на възможностите, които той дава.

И така, нека поразсъждаваме малко над въпроса за парите.

Какво са парите? На този простичък наглед въпрос може да получите хиляди най-разнообразни отговори. Например: те са свобода, средство за постигане на целта, щастие, увереност, радост, перспектива, боклук, най-голямото зло в света, проклятие, мярка за успех и начин за разделение на хората. Отговорите, както виждате, са много полярни и разнообразни и често силно оцветени емоционално. Далеч не много хора дават книжовното определение за парите, без да влагат в него емоции и чувства. Защо парите са толко силно заредени? Всичко е много просто – всеки от нас установява свои отношения с парите и често тези отношения не са много прости, те са изпълнени с преживявания, спомени, натрапени от възрастните стереотипи.

Нека разгледаме психологическите аксиоми на парите.

  • Да започнем с това, че не би имало пари, ако ги няма хората. Ако електричеството например съществува в природата и без участието на човека, то пари без човека няма, по-точно без човека парите се превръщат в материала, от който са изработени. Точно затова парите сами по себе си не са нито лошо, нито добро. Те просто съществуват и помагат да се определи мярката за благодарност във взаимоотношенията между хората. Аз, да речем, съм благодарна на инженера, механиците и разработчиците на определен вид автомобил и мога да изразя тази моя благодарност, като им платя за труда и вложените усилия в създаването на автомобила, като придобивам точно този модел и вследствие получавам удоволствие, докато го карам.
  • Няма пари без отношения. Затова празното трупане на пари няма смисъл. Представете си, че сте се озовали на необитаем остров с 5 куфара пари и каква полза от тях? Е, можете да им се любувате, да ги броите по няколко пъти на ден, да правите от тях хартиени самолетчета или като Пабло Ескобар да ги горите, за да се стоплите, но едва ли ще ви помогнат да получите съществено удоволствие от притежанието им. Но ето изведнъж към вашия остров се приближава кораб и парите веднага придобиват съществен смисъл – сега можете да ги конвертирате в реални удоволствия.
  • Парите не отричат духовността и емоционалната близост. Често чуваме следната фраза: „за мен духовността (или отношенията) са по-важни от парите, парите са зло, аз съм над тях“. Парите, разбира се, не са еквивалент на любовта, дружбата, нежността, пестеливостта и другите важни компоненти от нашия живот, но могат съществено да го допълнят. (Повече за емоциите и децата вижте тук) Естествено, че не можем да заменим за пари минутите на прекрасно, живо общуване, моментите на близост, доверие, съвместна радост и съпреживяване на мъката, подкрепа в трудна ситуация. Всички тези нематериални аспекти се намират в друга плоскост, но парите могат да обогатят тази сфера, като добавят в нея нови възможности. Ето, вие обичате своите родители, грижите се за тях, помагате им. Идва момент, когато някой от тях се нуждае от диагностика, лечение или рехабилитация. Сигурно, ако сте добре осигурен материално, ще можете в пълна степен да дадете помощ и грижа. Ще бъдете до тях, ще ги обичате, ще съпреживявате, подкрепяте, но ако имате пари, възможностите ще са много по-големи и ще осигурите по-добри условия за своите най-близки хора.

Нека засега се спрем на тези три точки. Ако искате вашето дете лесно и свободно да печели пари, като получава удоволствие от тях и от живота като цяло, трябва да обърнете внимание какво му предавате по отношение на парите. Какви изводи можем да си направим при възпитанието на децата.

  1. Парите – това се възможности. Вашето дете от малко трябва да разбира това, тогава то ще се стреми към тях също толкова естествено.
  2. Сами по себе си парите са неутрални. Няма мръсни пари, това е просто еквивалент на взаимоотношенията между хората.
  3. Колкото повече полза има от мен за този свят, толкова повече пари ще ми се върнат като благодарност.
  4. Печеленето на пари не може да бъде смисъл на живота, но може съществено да обогати живота с впечатления и удоволствия.
  5. Няма нищо лошо в това да харчим пари, те са за това. Важно е да разбираме какво наистина искаме и да се наслаждаваме, когато получаваме желаното.
  6. Количеството пари не определя моралните и духовните качества на човека. Не е задължително бедният да е добър и мил, а богатият зъл и алчен.
  7. Не се страхувайте да мечтаете и да рискувате, като въплъщавате мечтите си в реалността. Точно така се е появил и Дисниленд.
  8. Чувството за вина от наличието на пари няма да промени света към по-добро. Получавайте удоволствие и помагайте на този свят да стане по-добър.

Колкото по-свободни в мисленето си са нашите деца, колкото по-лесно мечтаят и рискуват, толкова по-бързо ще напипат своя път, ще открият своите таланти и толкова по-щастлив и пълен ще бъде животът им.

Вижте няколко полезни идеи Как да подготвим децата си за живота.

8 начина да възпитаме здравословно отношение на децата към парите
5 / 5 от1 гласа

Сподели във фейсбук
Олеся Ямполска
Последвайте

Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.
Олеся Ямполска
Последвайте

Latest posts by Олеся Ямполска (see all)

Author: Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *