Търсене

КОМСЕД БЛОГ КОМСЕД БЛОГ

Categories Детско Възпитание

Детето ви иска домашен любимец? Как това ще помогне на развитието му?

Вечният въпрос за децата и домашния любимец

Откакто свят светува се разнищва темата за това добре ли е да имате домашен любимец, когато имате дете? Мненията са разнопосочни, с всякакви тези и аргументи. Но това, което нас ни интересува е, как домашният любимец помага при развитието и растежа на детето. (Защото това със сигурност се случва). Не вярвате ли? Доказано е, че децата, израсли с домашен любимец вкъщи, са по-отговорни, по-здрави, по-щастливи и проявяват емпатия.

6 причини за това да имате домашен любимец вкъщи:

Учи детето на отговорност
Да имаш домашен любимец е ангажимент. Ежедневни разходки, грижа за здравето му, хранене, а и не на последно място – трябва да му обръщаш внимание. Колкото по-рано децата се научат на тези неща, толкова по-полезни ще са им в живота.
Ангажирайки ги да разхождат животното, да се грижат за живота му, те придобиват умения, които са приложими във всяка една сфера от живота.

Изгражда самоувереност
Когато имаш куче/коте, лесно изграждат самоувереност. Как? Грижейки се за него, виждайки го щастливо, да те чака, да ти се радва, те изпълва с прекрасни емоции на удовлетвореност. А и никога няма да бъдеш сам. Дори да нямаш братя и сестри, а родителите ти да са на работа, четириногият приятел винаги ще те чака, ще намира време за теб, дори когато другите нямат. Цени и обичай домашния си любимец, защото той се превръща в част от семейството.

Доказано е, че по-затворените и необщителни деца, започват да общуват по-лесно, когато имат домашен любимец.

момиченце-и-куче

Имунитетът се засилва
Противно на мнението, че животните носят куп болести и алергии, когато имате домашен любимец, редица изследвания през годините сочат, че имунитетът се засилва.

Учи детето да обича
Любовта, с която домашния любимец отговаря на детето, не може да бъде сравнява с нищо друго. Ако изберете да отглеждате куче, бъдете сигурни, че то ще се превърне в най-добрият приятел на вашето дете. Освен това, кучето винаги ще пази детето по своя си начин. Винаги, когато са заедно, може да сте сигурни, че са в безопасност.

домашен-любимец-котка

Редуцира стреса
Забавни и приятни игри навън, вместо стоене пред телевизора или компютъра, помагат на детето да расте здраво и щастливо. А и винаги ще има с кого да играе, нали?

Всяко дете мечтае за домашен любимец. От вас зависи колко бързо ще се научи да се грижи за новия член на семейството и колко отговорно ще подхожда към новите си задължения. Защото, когато обичаш, всяка отговорност ти се струва малка, в сравнение с това, което получаваш за времето, което прекарвате заедно!

Categories Интересни

Как да изберем държавна или частна детска градина?

Предизвикателството с избор на държавна или частна детска градина

Едва ли има родител, които да не си е задавал въпроса къде да изпрати детето си – в държавна или в частна детска градина. Изборът е труден и често неговият отговор е свързан със следните въпроси:

Къде детето ми ще се чувства най-добре? Ще бъде оценено? Ще съм спокоен, че е в безопасност? Ще получи добра основа като поведение, умения и знания за света? Ще ходи с желание и ще завърже приятелства?

Като родители, ние искаме винаги най-доброто за децата си. Да растат здрави, щастливи, обичани и в една не-агресивна среда. Разбира се, не всички държавни градини са лоши, по-скоро всяка е за себе си. Няма как да знаем дали в държавна или частна детска градина детето ни ще бъде обгрижвано и възпитавано по-добре. Това е индивидуално. Но изборът за подходящата градина зависи изцяло от вашите очаквания. Тоест, трябва да си отговорите какво точно очаквате от детската градина.
държавна-или-частна-детска-градина

Въпроси, които ще ви помогнат при избора на държавна или частна детска градина?

Първоначално е важно да анализирате възпитанието на вашето дете. Как да се случи това? Направете си списък, в който да включите това, което е важно за неговото възпитание. Например: дисциплина (искате да е строго, да не се лигави), да е изпълнително, да се развива в изкуствата (наблягане на рисуване), да спортува и др. Включете всичко, което смятате, че е необходимо за възпитанието на вашето дете. Този списък ще ви е от полза, когато проучвате всяка детска градина. Ще отмятате кое от условията присъства и накрая като теглите чертата, ще ви е много по-лесно да решите дали дадената градина е подходяща за детето ви, или не.

Изборът на детска градина е важен етап от живота на детето. Прекарвайки голяма част от времето си там, за него е важно да се чувства добре, да бъде обгрижвано с любов, да е в приятна среда. Когато избирате държавна или частна детска градина, ръководете се от вашия списък, но може да попитате и детето. Ако ходите по срещи в градините, водете го със себе си. А после вкъщи обсъдете какво му е харесало, и какво не. Децата са интуитивни, бързо се ориентират и могат да кажат как се чувстват.

Друг плюс на посещението на детската градина е, че може да видите как протича процеса. Обърнете внимание на това: как изглеждат децата? Щастливи ли са? Обръща ли им се внимание? Каква е базата? Разполага ли с играчки, достатъчно пространство? Поинтересувайте се дали ги извеждат всеки ден, с какво се хранят, има ли допълнителни занимания и пр.

Други важни неща при избора на държавна или частна детска градина

избор-на-детска-градина

Освен всичко споменато до момента, важно е да имате предвид и следните практични неща:

  • Къде се намира детската градина? С какво работно време е? Удобно ли ви е за пътуване?
  • Разходи, включващи месечна такса и допълнителни – спорт, забавления и културни програми
  • Работи ли през лятото, по празници и др? (във връзка с индивидуалния ви график и пр.)
  • Как стои въпросът с храненето?
  • Има ли медицинско лице, което да е на разположение в градината?
  • Какво представлява учебната програма?
  • Как ще се информирате за напредъка на детето? (иначе казано – ежедневна информация за това как се справя и др.)

Изборът на детска градина е важно решение. Обмислете го добре, за да расте детето ви щастливо и обградено с обич, за да създава приятелства и спомени.

Categories Интересни

Вашето дете вече е тинейджър. За какво да внимавате…

Какво представлява поведението на един тинейджър?

Да си тинейджър не е шега. Според психологията, тинейджърството е начин, чрез които младите се опитват да превъзмогнат детските си връзки със семейството и да създадат нов начин за идентификация с връстниците си, докато търсят себе си като самостоятелни индивиди. Възрастта между 13 и 19 години се смята за най-проблемната при децата ни.

Като родители, от нас се очаква да приемем този период от живота им като изпитание, но с търпение и разбиране. Разбира се, всичко това може да е приключение, както за нас, така и за тинейджъра. Честите промени в поведението, гневните изблици, липсата на комуникация, бунт към всичко установено – са само част от това, което ви очаква. За да сте подготвени, важно е да знаете какво ви предстои.

За какво да сме подготвени, когато детето ни е вече тинейджър?

Иска повече лично пространство
Тинейджърите прекарват голяма част от времето си вкъщи сами. Това не е изненада. Подходете с разбиране и не се натрапвайте. Когато детето ви стои в стаята си, първо почукайте и попитайте дали може да влезете. Така оценявате личното му пространство и спазвате дистанция, което в този етап от живота му е важно.

Друго важно нещо, което е свързано с личното пространство, е пипането на вещите. Не подреждайте дрехи, шкафчета и др. Това само ще го ядоса. Защо? Защото възприема поведението ви не като помощ, а като ровене в личните вещи. Оставете хаоса да го завладее, рано или късно само ще реши да подреди. А и това в възпитателен метод, нали?

тинейджър
Успехът му не е така добър, както преди
В горните класове на обучението е нормално да има тук-там някоя ниска оценка. Едва ли има дете, което да не е скрило поне 2-3 оценки от срам. Това не означава, че не трябва да се интересувате от успеха му. Проявявайте интерес, но не се карайте, а водете диалог. Никой тинейджър не обича да му бъдат „четени лекции“ как трябва да учи и какво да прави. Използвайте логични доводи, предложете помощта си, окуражете то примерно с думите: „Можеш повече“ или „Вярвам, че следващият път ще се подготвиш по-добре, защото си умен/умна, отговорен“ и т.н.

Често губи мотивация
Да си тинейджър е трудно. Изведнъж се появяват хиляди неща, които те вълнуват. Усещаш, че си пораснал, но някак все още си и дете. Трябва да се справиш с емоции, училище, физически промени. Нормално е да изгубиш мотивация. Тук идва мястото и на родителя. Неговата задача е да следи за загубата на мотивацията, да открие каква е причината, и да съдейства за разрешаването на проблема. През тинейджърството е възможно децата да залитнат към алкохол, наркотици и други вредни субстанции. В следствие на това биха могли да загубят своя фокус, мотивация или дори желание за живот. За да избегнете подобна ситуация, или по-скоро да я предвидите, не е нужно да държите на каишка детето си. Важно е да общувате. Но ако във ваше лице то вижда тиранин, човек, който ще го контролира и постоянно ще го критикува, това няма да се получи. Нито ще ви споделя, нито ще иска мнението ви и консултацията ви. Затова, опитайте се да поддържате доверието и разбирателството помежду си. Не го притискайте, не се налагайте, смекчете тона (когато е възможно). И първо мислете, а после действайте.

Поддава се на неподходящи емоции и често губи фокус
Когато си тинейджър, не всичко е само емоционални промени. Хормоните, физическите промени, които се случват, са една от причините за бушуващите емоции и загубата на фокус. Не се притеснявайте, с времето това ще отшуми. От вас като родител се иска да бъдете търпеливи, разбрани и да помагате при необходимост. Няма как да отмените този етап, нито да го преживеете вместо детето. Затова, бъдете подготвени за този момент.

тинейджърски проблеми

Хващате го в лъжа
Да, тинейджърите лъжат. Понякога, за да не ви обясняват, друг път, за да не ви тревожат, да не си създават проблеми, или просто защото знаят, че няма да приемете решението им. Да, вече са почти самостоятелни според тях самите, и могат сами да вземат решения за живота си. Често може да ви лъжат за оценки, но това не е защото не ви обичат, а от срам и други емоции. Не ги съдете твърде сурово. Спомнете си, че и вие сте били такива. За да не продължат с лъжите, подходете с разбиране. По този начин следващият път може и да не ви излъжат, когато получат ниска оценка, или направят някоя беля.

Не усеща вашата подкрепа
На каквато и възраст да е, във вашите очи си остава дете. Не пропускайте да го хвалите (когато е заслужено), да се интересувате от него, да му показвате подкрепата си. Само така ще успеете да съхраните връзката си във времето. Да, да си тинейджър е изпитание за него/нея, но ако успеете да съхраните доверието, разбирателството и топлите чувства, вашата връзка с детето ви ще устои във времето.

Обичайте детето си, дори когато греши. Показвайте му своята подкрепа и бъдете опора. Така тинейджърските години ще бъдат по-леки, както за вас, така и за него.

Categories Детско Възпитание

Възпитание чрез забрани – как работи и защо не е ефективно?

Проява на слабост ли е да възпитаваме децата си със забрани? Не прави това, не яж онова, недей да… – всичко това е признак на безсилие. А има и друг начин на възпитание без ограничения и забрани. Как?

Възпитание чрез забрани – проява на слабост от страна на родителя?

Винаги е по-лесно да накажем, да забраним, отколкото да обясним, да се справим с търпение и разбиране с дадения проблем. Психолозите смятат, че наказанията и забраните са признак на неосъзнатост, често чиято причина често е страх. Този метод на възпитание не е ефективен за децата, защото няма как с нещо негативно да се постигне позитивен резултат.

дете-възпитание

Често, наказанията и забраните не са основателни. В подобни ситуациите детето се обърква, защото не може да изгради лична преценка за собственото си поведение. Още по-опасни са прояви на публично възпитание чрез забрана, в които детето е изложено на показ, а това оронва неговата личност, накърнява достойнството му и води до редица други негативни последици. Когато наказвате или унижавате детето, то започва да развива комплекс за малоценност, мислейки, че не се справя добре с нищо, че не умее нищо, че не става за нищо.

С течение на времето то ще продължи да подлага на съмнение всяко свое действие и да се колебае дали е взело вярното/правилното решение, или още по-лошо: ще мисли, че винаги греши.

Задачата на родителя е да възпита личност, която с времето сама ще успее да прави разлика между добро и зло, между правилно и неправилно и сама ще си изгради морални устои на база на собствения си мироглед. Не е нужно да поставяме граници на децата, те са достатъчно интуитивни и умни.

възпитание-чрез-забрани

Как да ги възпитаваме без да им забраняваме?

Може би се питате какво да правите с възпитанието, ако не забранявате? Ето няколко полезни съвета, с които ще ви е по-лесно следващият път, когато решите да забранявате. Спомнете си ги:

1. И вие сте били дете. Спомнете си, че и вие сте правили грешки. Цапали сте, били сте непослушни. И бъдете търпеливи.
2. Не подхождайте изначално с агресия, негативизъм и други отрицателни емоции. Опитайте се да проявите разбиране, въпреки ситуацията. Ние от Комсед вярваме, че децата трябва да растат здрави и щастливи, без заобикалящата ги агресия. А за да се случи това, им е нужен добър пример. Важно е ежедневно да им показваме, че ги обичаме.
3. Използвайте наказания само за много сериозни ситуации, а не като ежедневна мярка. Защото така губят своята тежест, а децата не осмислят случилото се.
4. Зачитайте мнението на детето. То е личност. Изслушвайте го, проявявайте разбиране. Не бъдете твърде сурови. Част от това да си родител е да бъдеш опора, пример за подражание. Ако искате да възпитате отговорна личност, дайте ѝ право на глас. Така ще поставите основите на независимостта.
5. Годините и опита ни ни правят доста самоуверени понякога. Но и ние като възрастни грешим, често за доста глупави неща. Затова, нека не бъдем сурови към децата. Те опитват, а с грешките си научават кой е правилният път.

Categories Детско Възпитание

Разведени родители: 5 грешки при възпитанието на децата

Разводът е труден етап за всички членове на семейството. Не трябва да забравяме, че  е особено травматичен за децата, а последиците, които оставя, могат да имат дългосрочен отклик върху психиката и поведението. Ако и вие сте разведени родители, и се опитвате да се справите с новата ситуация, ето 5 неща, за които да внимавате при възпитанието на децата:

Не нарушавайте добрия тон

Често, скоро след раздялата, разведените родители не са готови да се срещат и да общуват. А това им се налага заради децата. Не прехвърляйте гнева и разочарованието си върху другия, особено пред детето. Избягвайте квалификации, негативни думи и остър тон – това само ще нарани детето, а вие ще съжалявате.

дете-с-мече

Ако детето е „ябълката на раздора“

Някои разведени родители несъзнателно правят грешката да се борят за вниманието на детето. В опитите си да изкупят своята вина, да му се харесат, те го подкупват с какви ли не неща: вещи, обещания и прочие. Този метод не е възпитателен и в дългосрочен план влияе негативно на детето. Защо? Защото то свиква да търси материалното, да бъде подкупвано по всякакъв повод. Помнете, че вие сте родител и вашата задача е да възпитавате, а не да бъдете харесвани. Всичко, което правите, е за доброто на детето.

Несъзнателно проваляме важни събития

В опита си да бъдем „по-добрия родител“ разваляме важни за детето събития. Например, неговото участие в сценка, танцов спектакъл или друг, на което закъсняваме, забавяме се, или не сме се разбрали с другия, който е обещал да помогне. Всичко това влияе негативно на детето, освен че му оставя лоши спомени.

Изпитваме болезнена привързаност

Не се опитвайте да ограничите срещите на детето с другия родител. Помнете, че то не е ваша собственост. Заслужава да прекарва време и с другия, макар във вашите очи той да е лош. Старайте се да виждате ситуацията през детските очи. Това ще ви помогне да вземате по-адекватни решения, без да създавате излишно напрежение и негативизъм.

Настройваме детето срещу другия родител

Ако другият родител вече има семейство, или отношенията ви не са добри, това не е причина да си позволявате да настройвате детето. Без значение какви са вашите отношения, детето заслужава внимание и от двамата родители. Като говорите лошо за другия, давате отрицателен пример на детето. Въздържайте се и помнете, че то обича и двама ви, независимост, че не сте заедно. Детето заслужава да има двама родители.Не се опитвайте да привлечете детето на ваша страна, защото няма ваша и чужда страна. Има двама родители, които полагат усилия, въпреки своите различия.

Съвети при възпитанието на дете на разведени родители

разведени-родители

Най-добрият съвет, който може да приложите при възпитанието на детето, е да уважавате правото на другия да общува с него. Все пак, и за двама ви е важно то да расте здраво и щастливо, а това може да се случи само и единствено, ако поддържате нормални отношения помежду си – без излишно напрежение, без скандали, караници, негативен тон и квалификации.

Ако искате детето ви да расте спокойно, макар и с разведени родители, проявете разбиране и му създайте подходяща среда, без да го ограничавате или настройвате.

Ако въпреки всички ваши усилия, ви се струва, че не можете да се справите със ситуацията, консултирайте се с детски психолог. Той ще ви даде подходящия съвет как да постъпите.

Categories Интересни

Консултация с детски психолог при нарушена комуникация

Докато децата растат, като родители се сблъскваме с редица трудности и ситуации, от които често ни се струва, че няма изход. Точно тогава на помощ идват срещите/консултациите с детски психолог.

Каква е ролята на детския психолог при развитието на детето?

Детският психолог не замества родителите, а е в тяхна помощ. Заедно работят в екип с цел да решат даден проблем, да намерят изход от ситуация и да са си полезни. До детски психолог може да се допитаме на практика за почти всичко. Най-често обаче темите, които живо ни интересуват, са следните:

  • при нарушения с комуникацията: родител-дете, дете-връстници и др.
  • проява на агресия
  • проблеми с тинейджърството
  • притеснения относно хранене и здравословен статус
  • при трудности със започването на детска градина/училище и др.
  • други случаи: при загуба на близък, при смяна на местожителството, при раздяла на родителите или други сходни ситуации.

    Как разбираме, че детето има проблем с комуникацията?

    Най-често срещаният проблем е свързан с общуването. Дали между родител и дете, или между дете и връстници – белезите са едни и същи. Как да разпознаем кога детето ни мълчаливо търси помощ?

    Децата са отражение на поведението у дома. Тоест, ако домашната атмосфера не е спокойна, а е придружена с нервни изблици, скандали, разправии и други – нормално е това да влияе на детето. Трябва да се запитаме какъв пример даваме, защото той неизменно бива повторен от детето, съзнателно или не.
    Липсата на интерес от ваша страна или твърде силната загриженост към детето може да го отблъснат и то да спре да общува с вас. Постарайте се да бъдете умерени, да отделяте внимание на детето, да прекарвате време заедно, но да не го задушавате.

    Мълчание, сърдене, липса на споделяне – това са част от признаците, които трябва да ви покажат, че нещо в света на детето не е наред. Може би причината е друга, но липсата на комуникация винаги води до негативни последици за детето.

Децата от малки са любопитни и искат да откриват света. Когато загубят част от това си качество, е време да се замислим какво се е случило. Ако отказват да общуват, може би са разочаровани, или отхвърлени. Често, причината за това да не общуват с вас, е свързана с липсата ви на време. Или това, че няколко пъти подред не сте ги отразявали. На всеки се е случвало да прави по 100 неща наведнъж, а през това времето детето да му говори. Възможно е да не сте го слушали внимателно във важен момент и това да го е разстроило. Как можем да променим ситуацията?

Най-напред опитайте да поговорите спокойно с детето. Ако видите, че ситуацията не се променя. Срещнете се с детски психолог. Обикновено първата среща е опознавателна: споделяте за детето, разказвате за проблема и търсите мнение за справяне със ситуацията.

Понякога дори не е нужно кой знае какво, просто да бъдете насочени в правилната посока.

Възможно е дори една консултация да бъде напълно достатъчна, за да се реши проблема.

Среща с детски психолог и полезни съвети за справяне с проблема

среща-детски-психолог

Отношенията с децата са крехки и сложни. За тях се изисква време и търпение. За да ги насочите в правилната посока, нужно е да задавате въпроси, да сте активен слушател. Например, може да си създадете традиция всеки ден като се прибирате да си разказвате как е минал денят ви. Така ще успеете да поддържате връзка и да следите какво става в детския свят.

Психолозите предлагат няколко подходящи игри, с чиято помощ може да подпомогнете общуването:

Когато ходите на гости с детето, включвайте го активно в дискусията, задавайте му въпроси. Нека да се чувства част от събитието, а не да стои само в другата стая или пред телевизора. Децата усещат, когато се опитвате да ги манипулирате, откупвайки вниманието им.

Играйте заедно. Добър вариант за игра е детски спектакъл (зависимост от възрастта на детето може да се модифицира). Използвайте играчки и налични вещи за създаването на пиеса. В нея покажете на детето колко е важно да се общува, да има приятели и пр.

Създавайте условия за общуване с други деца. На площадки, в детски центрове, на гости у роднини и приятели с деца. Много важно е да се социализира. В началото ще му е трудно, но с течение на времето ще свикне и само ще инициира подобни контакти.

Бъдете добър личен пример. От всичко най-добре децата усвояват личния пример. Общувайте с близките си, с приятелите си, спазвайте добрия тон и покажете, че не е страшно.

Какво да не правим при трудна или липсваща комуникация с детето?

дете-плаче

Важно е търпението. Не всичко става бързо, но са важни усилията, нали! Не се карайте на детето, че не общува с вас и/или с други деца. По-скоро го подкрепете, проявете разбиране и му покажете, че не е страшно. Не пренебрегвайте успехите му и изразявайте положителни емоции като радост, обич и др.

Дори да се колебаете дали наистина детето ви има проблем с общуването или нещо друго, обърнете се към детски психолог. С негова помощ ще измислите най-добрия начин за излизане от ситуацията.

Categories Интересни

Какво да правим, когато бебето плаче? /част 2/

Миналата седмица разгледаме част от причините, поради които бебето плаче и какви действия да предприемем при всяка една от тях. Вижте първата част на статията тук. Нека видим и останалите ситуации, предизвикващи плача на новороденото и как да успокоим нашето малко съкровище:

Плач от страх/стрес

Внезапен силен плач може да има и когато бебето изживява силен страх или стрес. Ако бебето е здраво, лекарят не вижда причини за болка и въпреки това бебето изведнъж изпада в силен плач, това е знак, че вероятно изживява силни страхове и стрес. Това се случва често при бебета, изживели стресово раждане, които в продължение на месеци след раждането проявяват признаци на посттравматично стресово разстройство – това е състояние, в което човек не може да се възстанови от преживяна травма или стрес и живее в състояние на силен страх. В такава ситуация бебето обикновено както спи, изведнъж се сепва и започва да пищи.

Ако бебето няма рефлукс или силни колики, то този плач най-вероятно е продиктуван от стрес. Така плачат също бебета, които живеят в стресова среда с напрежение в семейството – с много тревожна майка, която прехвърля върху бебето собствените си страхове и стрес или в семейство с неразбирателство между членовете на семейството и чести конфликти или стресови изживявания от всякакво естество. Ако възрастните в семейството не се разбират и се карат или се тревожат за финансите или за работата си или за каквото и да било друго, малките деца като попивателна гъба попиват напрежението, което витае в семейството и реагират чрез единствения начин, който могат – силен плач. Прочетете повече по темата в статията “Как да предпазим детето от проблемите между роителите”.

В тази ситуация най-уместно е да се опитате да успокоите себе си, за да се успокои и бебето. Ако не можете да се справите сами, поговорете със семеен терапевт или психолог, който да ви насочи как най-лесно да преодолеете ситуацията, в която се намирате, за да се успокоите всички у дома. Ако сте подложени на силен стрес, ще установите, че е по-лесно да успокоите бебето, когато не го гушкате, защото при близък контакт то попива още от вашия стрес и не може да се успокои. Вместо да го носите на ръце в такива ситуации е по-ефективно да го возите в количка или да го люлеете в бебешка люлка без пряк физически контакт с човека, носител на стрес.

Плач от нужда от близост

Понякога бебето плаче без нищо да го боли и без да е гладно, просто защото си търси компания. 9 месеца бебето е прекарало в утробата на мама и е свикнало постоянно до него да бъде любящото й присъствие, което му е носело сигурност. След раждането си нормално е бебето да не може да прекарва дълго време самичко и ако не получава достатъчно усещане за близост, бебето става неспокойно и започва да плаче.

Плачът поради нужда от близост обикновено не започва рязко, а постепенно и до голяма степен прилича на плача от глад. В началото бебето започва да мрънка и хленчи и се надява с това да привлече вниманието на мама (или друга обгрижваща фигура), която да отиде при него и да му покаже, че не е само. Ако никой не обърне внимание на хленченето на бебето и то продължи да си лежи самичко, постепенно хленченето преминава в тих плач и след това плачът се усилва и става все по- силен, докато достигне истеричен рев.

Стигне ли се до последната фаза, това означава, че в този момент бебето се чувства изоставено и изпитва ужас, че ще умре, след като всички са го изоставили и няма кой да се погрижи за него. Този тип преживявания оставят негативен отпечатък за цял живот. Не е добра идея да ги причинявате на детето си, още повече умишлено. Някои хора умишлено оставят бебето в креватчето да плаче самичко, в желанието си да възпитават в него самостоятелност. Не можем да говорим за самостоятелност на човек, който не може сам собствената си глава да държи или не може да ходи, не може да регулира движенията си. За каква самостоятелност изобщо може да става дума на тази възраст?!

Важно е да си дадем сметка, че щом сме станали родители, наша отговорност е да се грижим не само за физическите нужди на детето си, но и да го даряваме с любов и сигурност, за да расте и да се развива пълноценно. Любов и сигурност даваме, когато сме до бебето, когато то се нуждае от нас, когато го гушкаме, когато му говорим нежно и го галим. С това показваме, че не е самичко, че докато се научи да се грижи само за себе си, ние сме до него и бдим над него, така че нищо лошо да не му се случи.
Ако бебето започне да хленчи и постепенно премине в плач, отидете до него. Покажете му се, да ви види. Кажете му няколко нежни думи. Затананикайте му песничка. Погалете го. Ако това не го успокои, вземете го на ръце, полюлейте го в обятията си.
Някои хора правят грешката да бързат да хранят бебето, като се тревожат да не е гладно, но не избързвайте с даването на храна, всеки път, когато бебето мрънка. Даването на храна почти винаги води до успокояване на бебето. Ако бебето има нужда от близост и бъде сложено на гърдата или получи шише с мляко в обятията на мама, то гушнато уютно, то ще се успокои, но и ще си изгради вредния навик, когато е тревожно и самотно да компенсира негативните емоции с храна. Това е навик, който много възрастни имат и който води до компулсивно приемане на храна, не от глад, а поради емоционални причини.

Хората с този вреден навик се оплакват от наднормено тегло и храносмилателни смущения. Затова първо погалете, после ако е нужно гушнете и полюлейте в обятията си и ако нищо от това не помогне, то значи бебето има нужда не само от близост, но и от храна. Нека храната обаче дойде накрая, а не като първа стъпка в успокояването.

Плач поради скука

Понякога бебето плаче, защото му е скучно. И вас да ви оставят в една неподвижна поза да гледате дълго тавана и вие ще започнете да протестирате и ще поискате някаква промяна и разнообразие да настъпят в живота ви. Този плач също обикновено започва с мрънкане и прераства във все по-силен плач, ако не реагираме. Тъй като няма как да прецените дали бебето плаче поради нужда от близост или от скука, то уместно е да дадете близост – да погалите бебето, да му поговорите нежно и напевно, ако не се успокои да го вземете на ръце.

Ако бебето се е нуждаело от близост, като го вземете на ръце, то ще се успокои. Ако обаче бебето плаче поради скука, то като му обърнете внимание за кратко ще се успокои, но бързо след това ще започне да плаче отново. В такива ситуации, ако е минало много време от предходното хранене, предложете на бебето храна – най-вероятно е гладно. Ако обаче то е хранено наскоро, предложете му разнообразие – разходете се с бебето из жилището ви. Отидете в друга стая. Ако досега е лежало в леглото си, преместете го в другата стая в бебешкия шезлонг, люлка или кошара, направете му масаж, поиграйте с него. Ако внасянето на разнообразие не помага и бебето плаче все по-силно, то предложете му храна, може и да е огладняло по-бързо от очакваното.

Плач за разтоварване

В началото на живота всичко от заобикалящата среда е ново за бебето. Всеки ден бебето се изпълва с множество нови преживявания и често не успява да преработи своевременно всички натрупващи се в него емоции. За да предпазите бебето от емоционално претоварване, не го водете на много шумни места, с много хора, изпълнени с всевъзможни шарени стимули, които бомбардират сетивата му. Не закачайте на количката и креватчето на бебето множество играчки, а само една – две, като след време ги сменяйте с нови. Не позволявайте на напрегнати и стресирани хора да гушкат бебето и дори да прекарват време с него в една стая, тъй като малките деца са изключително чувствителни на емоционални влияния.

Ако вие самите се усещате нервни, напрегнати, тревожни, ще видите, че по-лесно ще успокоите бебето, ако го оставите в количката и го возите, отколкото, ако го държите в ръце, защото напрежението ви се предава по-силно при директен физически контакт.

Плачът за разтоварване се характеризира с това, че не престава веднага, щом вземете бебето на ръце, а изисква време, бебето да си поплаче и да се разтовари от натрупалите се емоции и едва тогава ще се успокои. През това време се препоръчва то да не бъде оставяно да плаче само в креватчето си, защото така се чувства изоставено и започва още повече да плаче. Вместо това гушкайте бебето и го дръжте в обятията си, докато то се успокои. Обикновено плачът за разтоварване трае 15-20 мин. Това е като да прегърнеш приятелка и да я изслушаш за тежкия ден, който е имала. Бебето не може да ви разкаже от какво е претоварено, но има нуждата да го изплаче, за да се разтовари и да може след това да заспи спокойно.

Ще разберете, че бебето има нужда от плач за разтоварване, защото в тази ситуация, то няма да се успокои нито като му дадете близост, нито като му дадете разнообразие, нито като му дадете храна и ще продължава още по-нервно да плаче, каквото и да му предлагате. В такъв момент просто изгасете лампите, спрете всички странични шумове и тихо и спокойно нежно прегърнете малкото човече и го подръжте в обятията си, като с поведението си му показвате, че сте до него и не се опитвате на всяка цена да запушите устата му, а напротив, готови сте да го изслушате, за да му олекне.

Ако бебето ви често има нужда да плаче за разтоварване, то променете начина си на живот, така че да не претоварвате бебето със стимули, преживявания или стрес. Повече за това как детето е отражение на онова, което се случва в семейството, четете тук.

***

Автор: Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие
Детски и семеен психолог. Класически хомеопат

Categories Интересни

Подходящи аксесоари за бебешки колички

Бебешки  колички – втори дом за всяко бебе

Количката е сред най-важните аксесоари в живота на вашето бебе. Защото с нея то опознава света навън. Затова, трябва да е удобна, подходяща и разбира се – интересна за малкото човече, докато прекарва голяма част от времето си в нея. За целта, нужни са подходящи аксесоари, които да привличат вниманието на детето, за да не скучае.

бебешки-колички

Бебешки колички и какви аксесоари са им нужни?

Няма значение дали говорим за лятната, зимна бебешка количка, или комбинирана, важно е тя да е добре оборудвана. Какво означава това? В зависимост от вашия модел количка, може да закупите допълнително аксесоари, както за ваше удобство, така и за детето. Например, чадър, одеалце, сенник, покривало, чанта и др.

аксесоари-бебешки-колички
снимка: comsed.net

Освен тези чисто практически аксесоари за бебешки колички, важно е вашата количка да има и подходящи играчки, които да забавляват детето, когато скучае. Изберете подходящи спрямо възрастта и интересите на бебето. Например, за бебета до 6 месеца, може да използвате музикални и светещи играчки, които се монтират в количката. За по-големи деца се предпочитат играчки, които са лесни за почистване, защото е възможно да бъдат хвърля ни извън количката и да често да се цапат.

чанта-за-бебешка-количка

Полезен помощник на всяка майка е поставката за чаша/шише в бебешката количка. С този аксесоар, който може да постави навсякъде в количката, ще си спестите място. Освен това, има по-малка вероятност бебешкото шише да бъде забравено, изгубено, или разлято в количката.

Съвети при подръжката на бебешки колички и аксесоарите в тях

Важно за всички бебешки колички е да бъдат почиствани редовно. Тъй като детето стои в тях дълго време, когато е навън, нормално е да се цапат. Сменяйте често чаршафите, почиствайте играчките, следете дали няма някакви листа, буболечки или други.

бебешки-колички-аксесоари

Когато децата пораснат и започнат да сядат в количката, нормално е в нея да има всякакви неща: от скъсани тревички, скрити в страничния джоб, до недоядена храна. Следете за такива неща, защото те са развъдник на бактерии.

Сменяйте редовно играчките в количката, за да не омръзват на детето.

За да бъдат забавни, полезни и приятни разходките навън, грижете се бебешката количка да бъде чиста и подредена. Каква трябва да е перфектната бебешка количка – прочетете тук.

Categories Детски Игри

3 ролеви игри за борба с агресията при децата

В съвременния свят децата ежедневно са част от ситуации, свързани с агресия: в училище, у дома, по телевизията, на детската площадка, в онлайн игрите и др. Навсякъде те срещат примери за агресивно поведение. Не е достатъчно само да им говорим колко е лошо да проявяваш агресия. Важно е да им го показваме. Съвременните методи за справяне с агресията препоръчват нейното трансформиране в не-агресия. Как става това? С помощта на подходящи ролеви игри. (Тези ролеви игри са подходящи за всяка възраст, като могат да бъдат променени спрямо броя деца, мястото на провеждане и интересите им. Важен е крайният резултат, нали!)

Ролеви игри за справяне с агресията в ежедневието

Тези ролеви игри могат да се практикуват в училище, у дома, в занималнята и другаде. С тяхна помощ децата се учат да се справят с негативните емоции, да ги направляват в правилната посока. Освен това, тези ролеви игри помагат за емпатията, с чиято помощ децата се учат да бъдат по-добри.

Ролеви игри „Почувствай другарчето“

Децата седят в кръг, а учителят им дава указания. Например, „Погледнете всички, нека всеки срещне очите на другия. След това погледнете другарчето отляво, после това отдясно. Внимателно проследете позата на тялото; какво изразява: щастливо ли е, угрижено, тъжно. Споделете какво според вас си мисли и защо е тъжно.“

След като всяко дете каже, учителката позволява на всеки да иде до другарчето си и да го зарадва с нещо, да провокира усмивката му.

детски-ролеви-игри

Ролеви игри за креативност

Приказките винаги са били в помощ при възпитанието на децата. С тяхна помощ можем да преборим и агресията. такъв пример е тази ролева игра за креативност. В нея децата са разделени по двойки и всяка от тях получава картинка с герои от приказки: например, Пепеляшка и Мащехата, Вълкът и Червената шапчица и др. Всяка двойка трябва да получи по двама герои – един добър и един лош. Целта е децата да представят героите си по различен начин от този в приказката. Например, мащехата се държи добре с Пепеляшка, вълкът помага на Червената шапчица и др. С помощта на тази игра не само се стимулира детската креативност, но им се показва, че винаги могат да реагират спокойно и да помогнат, вместо да избират пътят на агресията.
Този тип ролева игра може да се трансформира така, че да е интересна за децата.

Ролеви игри „Да решим конфликтите без насилие“

Тази ролева игра изисква около 20 минути време. Не са необходими допълнителни материали, а само достатъчно пространство, в което децата да се себеизразяват. Децата се разделят на 4-ри групи. Всяка група трябва да представи без думи, а с мимики и жестове случаи на насилие, които познава. Другите, които не показват в дадения момент, трябва да познаят и обяснят. След това всяка група трябва да предложи решение на дадения конфликт без да се използва насилие.

ролеви-игри-без-конфликти

Имайте предвид, че е възможно децата да са по-чувствителни към тази тема и отначало да не искат да участват. Подкрепете ги и им обяснете защо е важно да направите това упражнение. Насърчете ги и бъдете до тях при нужда.

Друг вариант на този тип ролеви игри е вместо да разиграват случката, да я нарисуват. Може би дори това ще е по-добър вариант за децата, защото те се изразяват по-лесно по този начин.

детска-рисунка

Агресията е част от живота ни и това няма как да бъде променено. Можем да променим обаче нашата собствена реакция към нея. Можем да изберем да не я провокираме, да не я следваме сляпо, както и да научим децата си да се справят с нея, без да ги ограничаваме. Защото силните личности са не онези, които използват насилие и агресия, за да се докажат, а тези, които отвръщат на агресията със спокойствие и добрина.

Най-успешният начин за справяне с детската агресия е тя да бъде насочена към хуманно отношение към всички заобикалящи хора. Благодарение на тези ролеви игри, вашата подкрепа като родители, както и помощта от учителя, всеки акт на агресия може да бъде предотвратен.

Categories Интересни

Какво да правим, когато бебето плаче? /част 1/

Защо плаче бебето, нужно ли е винаги да го успокояваме и как да разберем от какво се нуждае разплаканото бебе е въпрос, който всички родители си задават. Ето някои основни насоки за това как да разпознаваме различните нужди, които се крият зад бебешкия плач и как да отгледаме по-спокойно бебе.

Защо плаче бебето?

Бебетата могат да плачат поради различни причини. Ето основните признаци, по които да разпознаете защо плаче новороденото:

Плач поради физиологични нужди

Бебето може да плаче, защото изпитва физически дискомфорт, ако е напишкано или наакано и кожата го щипе или ако му е топло, студено или дрехите му са прекалено тесни или е много завито. Затова първото и най-лесно нещо, което е важно да проверите, когато бебето плаче е дали има нужда да го преобуете и дали не му е горещо/студено.
Тъй като някои хора са по-зиморничави, а други по-топлокръвни, не съдете по себе си дали бебето изпитва студ или топлина, тъй като то е отделен от вас човек и може да се чувства по различен начин. Най-точния барометър е върха на нослето на бебето – ако е топло, значи не му е студено. Ако нослето е студено, то нужно е да затоплите леко бебето като го облечете или завиете и пуснете отопление в стаята. Ако бебето е неспокойно и сте го облекли и завили много, преди да правите каквото и да било друго, опитайте да го отвиете или да съблечете малко и особено ако е облечено или увито в стегнати дрехи и завивки, опитайте да му дадете повече комфорт като го облечете в дрехи, в които ще се чувства свободно.

Повечето новородени обичат особено в по-хладните месеци да са повити, за да се чувстват уютно, като в утробата на мама. Опитайте, ако бебето е неспокойно да го повиете, но не стегнато, а свободно, с ръчички спуснати надолу до тялото и крачета, които не са стегнати и могат да ритат свободно в пелената. Повечето бебета това ги успокоява през първите месеци след раждането и им носи усещания, близки до утробата.

Плач от глад

Плачът от глад не започва рязко, а следва ясно различим процес с нарастваща градация:
Когато усети глад, бебето започва в началото да върти главичка с широко отворена уста, в опита си да намери гърдата (биберона), който дава храна. Паралелно с това бебето се опитва да сложи в устата си всичко, което успее – ръцете си, одеалцето и т.н. На този етап все още бебето не плаче, а търси източника на храна мълчаливо и постепенно започва да издава звуци на пъшкане в борбата си да намери храна. Добре е да нахраните бебето на този етап и да не чакате да се разплаче.

Ако не получи храна, бебето започва да хленчи, в началото тихичко и с времето все по-силно и настойчиво, като продължава да върти главичка с широко отворена устичка и да се опитва да налапа всичко, което успее да донесе до устата си.
Ако не получи храна с хленчене, постепенно бебето започва да плаче. В началото плачът е тих и с времето се засилва, докато достигне до истеричен рев. Това е крайната фаза, в която бебето изпитва ужас, че ще умре от глад, защото отдавна вече дава признаци, че има нуждата да бъде нахранено, но никой не му дава храна. Важно е да не чакате бебето да достигне тази фаза, а да го храните, веднага щом забележите, че дава признаци на глад.

Други сигнали, които могат да ви насочат, че бебето е гладно:

Гладното бебе за кратко се успокоява, когато бъде взето на ръце или когато в устата му сложим биберон залъгалка, но успокоението трае за кратко и скоро бебето отново плаче безутешно и дондуркане, разнасяне на ръце или биберон залъгалка не помагат. Няма как с носене на ръце или със залъгалка да успокоим глада и инстинктът за оцеляване е това, което кара бебето да плаче, докато не бъде нахранено или докато не отмалее от умора.

Специалистите по ранно детско развитие препоръчват бебето да бъде хранено НЕ под час, а винаги, когато дава признаци за глад. Бебетата не са роботи и не огладняват в точно определено време. Можем да спестим на бебето много ненужен стрес и психоемоционално обременяване, ако го храним винаги, когато е гладно.

Плач от болка

Плачът от болка, за разлика от плачът от глад, обикновено възниква внезапно. Както си лежи спокойно, изведнъж бебето започва да плаче силно. В тази ситуация не срещаме първо отваряне на устичка, после мрънкане и постепенно разплакване, а директно от спокойно състояние бебето започва да плаче с глас. Този тип плач може да се дължи на колики, рефлукс или други стомашни неразположения, характерни за незрялата храносмилателна система на малките бебета или на никнещи зъбки. Може и бебето да има възпаление в тялото и да плаче от болки в ухото, гърлото и т.н.

В такава ситуация опитайте да разберете причината за болката, за да знаете как да реагирате:

При колики бебето сгъва и изпъва крачета по специфичен начин. Ако бебето ви връща редовно мляко след хранене, то храносмилателните смущения и връщащите се киселини са често причина за рязък плач и раздразнителност в бебето. Ако бебето има много газове или коремчето му къркори, това също е насока за нуждата от успокояване на храносмилателната система, което може да стане със загряване на коремчето, изправена позиция на тялото на бебето, билкови чайове, медикаменти, хомеопатия.

Ако бебето е болно, то обикновено има повишена температура, зачервяване и/или подуване на възпалената част и често бебето показва, че нещо го боли или като се опитва да хване и притисне с ръчичка болното място в желанието си да го успокои или като не дава болното място да се докосва пак поради болка. Ако например малкото ви бебе плаче неспокойно и виждате, че не дава да го държите легнало наляво, така че лявото му ушенце да се притиска към ръката ви, това е знак, че вероятно ушенцето го боли и то се опитва да го предпази от докосване.

При друг вид болка бебето би се успокоило, ако притиснете леко с ръка ушенцето, защото някои видове болка се подобряват от загряването, което ще донесе дланта ви, и от лек натиск. Забележите ли, че бебето реагира по необичаен начин при докосване или притискане на някоя част на тялото, то важно е да се обърнете към специалист, който да прегледа бебето и да прецени има ли възпаление и как е нужно да предпише лечение.

***

Това са само част от съветите какво да правим, ако бебето плаче. Останалите възможни причини и конкретни насоки как да реагираме на всяка една от тях, ще разгледаме във втората част на статията следващата седмица.

***

Автор: Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие
Детски и семеен психолог. Класически хомеопат