Миналата седмица разгледаме част от причините, поради които бебето плаче и какви действия да предприемем при всяка една от тях. Вижте първата част на статията тук. Нека видим и останалите ситуации, предизвикващи плача на новороденото и как да успокоим нашето малко съкровище:
Плач от страх/стрес
Внезапен силен плач може да има и когато бебето изживява силен страх или стрес. Ако бебето е здраво, лекарят не вижда причини за болка и въпреки това бебето изведнъж изпада в силен плач, това е знак, че вероятно изживява силни страхове и стрес. Това се случва често при бебета, изживели стресово раждане, които в продължение на месеци след раждането проявяват признаци на посттравматично стресово разстройство – това е състояние, в което човек не може да се възстанови от преживяна травма или стрес и живее в състояние на силен страх. В такава ситуация бебето обикновено както спи, изведнъж се сепва и започва да пищи.
Ако бебето няма рефлукс или силни колики, то този плач най-вероятно е продиктуван от стрес. Така плачат също бебета, които живеят в стресова среда с напрежение в семейството – с много тревожна майка, която прехвърля върху бебето собствените си страхове и стрес или в семейство с неразбирателство между членовете на семейството и чести конфликти или стресови изживявания от всякакво естество. Ако възрастните в семейството не се разбират и се карат или се тревожат за финансите или за работата си или за каквото и да било друго, малките деца като попивателна гъба попиват напрежението, което витае в семейството и реагират чрез единствения начин, който могат – силен плач. Прочетете повече по темата в статията “Как да предпазим детето от проблемите между роителите”.
В тази ситуация най-уместно е да се опитате да успокоите себе си, за да се успокои и бебето. Ако не можете да се справите сами, поговорете със семеен терапевт или психолог, който да ви насочи как най-лесно да преодолеете ситуацията, в която се намирате, за да се успокоите всички у дома. Ако сте подложени на силен стрес, ще установите, че е по-лесно да успокоите бебето, когато не го гушкате, защото при близък контакт то попива още от вашия стрес и не може да се успокои. Вместо да го носите на ръце в такива ситуации е по-ефективно да го возите в количка или да го люлеете в бебешка люлка без пряк физически контакт с човека, носител на стрес.
Плач от нужда от близост
Понякога бебето плаче без нищо да го боли и без да е гладно, просто защото си търси компания. 9 месеца бебето е прекарало в утробата на мама и е свикнало постоянно до него да бъде любящото й присъствие, което му е носело сигурност. След раждането си нормално е бебето да не може да прекарва дълго време самичко и ако не получава достатъчно усещане за близост, бебето става неспокойно и започва да плаче.
Плачът поради нужда от близост обикновено не започва рязко, а постепенно и до голяма степен прилича на плача от глад. В началото бебето започва да мрънка и хленчи и се надява с това да привлече вниманието на мама (или друга обгрижваща фигура), която да отиде при него и да му покаже, че не е само. Ако никой не обърне внимание на хленченето на бебето и то продължи да си лежи самичко, постепенно хленченето преминава в тих плач и след това плачът се усилва и става все по- силен, докато достигне истеричен рев.
Стигне ли се до последната фаза, това означава, че в този момент бебето се чувства изоставено и изпитва ужас, че ще умре, след като всички са го изоставили и няма кой да се погрижи за него. Този тип преживявания оставят негативен отпечатък за цял живот. Не е добра идея да ги причинявате на детето си, още повече умишлено. Някои хора умишлено оставят бебето в креватчето да плаче самичко, в желанието си да възпитават в него самостоятелност. Не можем да говорим за самостоятелност на човек, който не може сам собствената си глава да държи или не може да ходи, не може да регулира движенията си. За каква самостоятелност изобщо може да става дума на тази възраст?!
Важно е да си дадем сметка, че щом сме станали родители, наша отговорност е да се грижим не само за физическите нужди на детето си, но и да го даряваме с любов и сигурност, за да расте и да се развива пълноценно. Любов и сигурност даваме, когато сме до бебето, когато то се нуждае от нас, когато го гушкаме, когато му говорим нежно и го галим. С това показваме, че не е самичко, че докато се научи да се грижи само за себе си, ние сме до него и бдим над него, така че нищо лошо да не му се случи.
Ако бебето започне да хленчи и постепенно премине в плач, отидете до него. Покажете му се, да ви види. Кажете му няколко нежни думи. Затананикайте му песничка. Погалете го. Ако това не го успокои, вземете го на ръце, полюлейте го в обятията си.
Някои хора правят грешката да бързат да хранят бебето, като се тревожат да не е гладно, но не избързвайте с даването на храна, всеки път, когато бебето мрънка. Даването на храна почти винаги води до успокояване на бебето. Ако бебето има нужда от близост и бъде сложено на гърдата или получи шише с мляко в обятията на мама, то гушнато уютно, то ще се успокои, но и ще си изгради вредния навик, когато е тревожно и самотно да компенсира негативните емоции с храна. Това е навик, който много възрастни имат и който води до компулсивно приемане на храна, не от глад, а поради емоционални причини.
Хората с този вреден навик се оплакват от наднормено тегло и храносмилателни смущения. Затова първо погалете, после ако е нужно гушнете и полюлейте в обятията си и ако нищо от това не помогне, то значи бебето има нужда не само от близост, но и от храна. Нека храната обаче дойде накрая, а не като първа стъпка в успокояването.
Плач поради скука
Понякога бебето плаче, защото му е скучно. И вас да ви оставят в една неподвижна поза да гледате дълго тавана и вие ще започнете да протестирате и ще поискате някаква промяна и разнообразие да настъпят в живота ви. Този плач също обикновено започва с мрънкане и прераства във все по-силен плач, ако не реагираме. Тъй като няма как да прецените дали бебето плаче поради нужда от близост или от скука, то уместно е да дадете близост – да погалите бебето, да му поговорите нежно и напевно, ако не се успокои да го вземете на ръце.
Ако бебето се е нуждаело от близост, като го вземете на ръце, то ще се успокои. Ако обаче бебето плаче поради скука, то като му обърнете внимание за кратко ще се успокои, но бързо след това ще започне да плаче отново. В такива ситуации, ако е минало много време от предходното хранене, предложете на бебето храна – най-вероятно е гладно. Ако обаче то е хранено наскоро, предложете му разнообразие – разходете се с бебето из жилището ви. Отидете в друга стая. Ако досега е лежало в леглото си, преместете го в другата стая в бебешкия шезлонг, люлка или кошара, направете му масаж, поиграйте с него. Ако внасянето на разнообразие не помага и бебето плаче все по-силно, то предложете му храна, може и да е огладняло по-бързо от очакваното.
Плач за разтоварване
В началото на живота всичко от заобикалящата среда е ново за бебето. Всеки ден бебето се изпълва с множество нови преживявания и често не успява да преработи своевременно всички натрупващи се в него емоции. За да предпазите бебето от емоционално претоварване, не го водете на много шумни места, с много хора, изпълнени с всевъзможни шарени стимули, които бомбардират сетивата му. Не закачайте на количката и креватчето на бебето множество играчки, а само една – две, като след време ги сменяйте с нови. Не позволявайте на напрегнати и стресирани хора да гушкат бебето и дори да прекарват време с него в една стая, тъй като малките деца са изключително чувствителни на емоционални влияния.
Ако вие самите се усещате нервни, напрегнати, тревожни, ще видите, че по-лесно ще успокоите бебето, ако го оставите в количката и го возите, отколкото, ако го държите в ръце, защото напрежението ви се предава по-силно при директен физически контакт.
Плачът за разтоварване се характеризира с това, че не престава веднага, щом вземете бебето на ръце, а изисква време, бебето да си поплаче и да се разтовари от натрупалите се емоции и едва тогава ще се успокои. През това време се препоръчва то да не бъде оставяно да плаче само в креватчето си, защото така се чувства изоставено и започва още повече да плаче. Вместо това гушкайте бебето и го дръжте в обятията си, докато то се успокои. Обикновено плачът за разтоварване трае 15-20 мин. Това е като да прегърнеш приятелка и да я изслушаш за тежкия ден, който е имала. Бебето не може да ви разкаже от какво е претоварено, но има нуждата да го изплаче, за да се разтовари и да може след това да заспи спокойно.
Ще разберете, че бебето има нужда от плач за разтоварване, защото в тази ситуация, то няма да се успокои нито като му дадете близост, нито като му дадете разнообразие, нито като му дадете храна и ще продължава още по-нервно да плаче, каквото и да му предлагате. В такъв момент просто изгасете лампите, спрете всички странични шумове и тихо и спокойно нежно прегърнете малкото човече и го подръжте в обятията си, като с поведението си му показвате, че сте до него и не се опитвате на всяка цена да запушите устата му, а напротив, готови сте да го изслушате, за да му олекне.
Ако бебето ви често има нужда да плаче за разтоварване, то променете начина си на живот, така че да не претоварвате бебето със стимули, преживявания или стрес. Повече за това как детето е отражение на онова, което се случва в семейството, четете тук.
***
Автор: Нели Василева-Стефанова
Специалист по ранно детско развитие
Детски и семеен психолог. Класически хомеопат