Консултация с детски психолог при нарушена комуникация

Докато децата растат, като родители се сблъскваме с редица трудности и ситуации, от които често ни се струва, че няма изход. Точно тогава на помощ идват срещите/консултациите с детски психолог.

Каква е ролята на детския психолог при развитието на детето?

Детският психолог не замества родителите, а е в тяхна помощ. Заедно работят в екип с цел да решат даден проблем, да намерят изход от ситуация и да са си полезни. До детски психолог може да се допитаме на практика за почти всичко. Най-често обаче темите, които живо ни интересуват, са следните:

• при нарушения с комуникацията: родител-дете, дете-връстници и др.
• проява на агресия
• проблеми с тинейджърството
• притеснения относно хранене и здравословен статус
• при трудности със започването на детска градина/училище и др.
• други случаи: при загуба на близък, при смяна на местожителството, при раздяла на родителите или други сходни ситуации.
  

  Как разбираме, че детето има проблем с комуникацията?

  Най-често срещаният проблем е свързан с общуването. Дали между родител и дете, или между дете и връстници – белезите са едни и същи. Как да разпознаем кога детето ни мълчаливо търси помощ?

  Децата са отражение на поведението у дома. Тоест, ако домашната атмосфера не е спокойна, а е придружена с нервни изблици, скандали, разправии и други – нормално е това да влияе на детето. Трябва да се запитаме какъв пример даваме, защото той неизменно бива повторен от детето, съзнателно или не.
  Липсата на интерес от ваша страна или твърде силната загриженост към детето може да го отблъснат и то да спре да общува с вас. Постарайте се да бъдете умерени, да отделяте внимание на детето, да прекарвате време заедно, но да не го задушавате.

  Мълчание, сърдене, липса на споделяне – това са част от признаците, които трябва да ви покажат, че нещо в света на детето не е наред. Може би причината е друга, но липсата на комуникация винаги води до негативни последици за детето.

Децата от малки са любопитни и искат да откриват света. Когато загубят част от това си качество, е време да се замислим какво се е случило. Ако отказват да общуват, може би са разочаровани, или отхвърлени. Често, причината за това да не общуват с вас, е свързана с липсата ви на време. Или това, че няколко пъти подред не сте ги отразявали. На всеки се е случвало да прави по 100 неща наведнъж, а през това времето детето да му говори. Възможно е да не сте го слушали внимателно във важен момент и това да го е разстроило. Как можем да променим ситуацията?

Най-напред опитайте да поговорите спокойно с детето. Ако видите, че ситуацията не се променя. Срещнете се с детски психолог. Обикновено първата среща е опознавателна: споделяте за детето, разказвате за проблема и търсите мнение за справяне със ситуацията.

Понякога дори не е нужно кой знае какво, просто да бъдете насочени в правилната посока.

Възможно е дори една консултация да бъде напълно достатъчна, за да се реши проблема.

Среща с детски психолог и полезни съвети за справяне с проблема

Отношенията с децата са крехки и сложни. За тях се изисква време и търпение. За да ги насочите в правилната посока, нужно е да задавате въпроси, да сте активен слушател. Например, може да си създадете традиция всеки ден като се прибирате да си разказвате как е минал денят ви. Така ще успеете да поддържате връзка и да следите какво става в детския свят.

Психолозите предлагат няколко подходящи игри, с чиято помощ може да подпомогнете общуването:

Когато ходите на гости с детето, включвайте го активно в дискусията, задавайте му въпроси. Нека да се чувства част от събитието, а не да стои само в другата стая или пред телевизора. Децата усещат, когато се опитвате да ги манипулирате, откупвайки вниманието им.

Играйте заедно. Добър вариант за игра е детски спектакъл (зависимост от възрастта на детето може да се модифицира). Използвайте играчки и налични вещи за създаването на пиеса. В нея покажете на детето колко е важно да се общува, да има приятели и пр.

Създавайте условия за общуване с други деца. На площадки, в детски центрове, на гости у роднини и приятели с деца. Много важно е да се социализира. В началото ще му е трудно, но с течение на времето ще свикне и само ще инициира подобни контакти.

Бъдете добър личен пример. От всичко най-добре децата усвояват личния пример. Общувайте с близките си, с приятелите си, спазвайте добрия тон и покажете, че не е страшно.

Какво да не правим при трудна или липсваща комуникация с детето?

Важно е търпението. Не всичко става бързо, но са важни усилията, нали! Не се карайте на детето, че не общува с вас и/или с други деца. По-скоро го подкрепете, проявете разбиране и му покажете, че не е страшно. Не пренебрегвайте успехите му и изразявайте положителни емоции като радост, обич и др.

Дори да се колебаете дали наистина детето ви има проблем с общуването или нещо друго, обърнете се към детски психолог. С негова помощ ще измислите най-добрия начин за излизане от ситуацията.