Възпитание чрез забрани – как работи и защо не е ефективно?

Проява на слабост ли е да възпитаваме децата си със забрани? Не прави това, не яж онова, недей да… – всичко това е признак на безсилие. А има и друг начин на възпитание без ограничения и забрани. Как?

Възпитание чрез забрани – проява на слабост от страна на родителя?

Винаги е по-лесно да накажем, да забраним, отколкото да обясним, да се справим с търпение и разбиране с дадения проблем. Психолозите смятат, че наказанията и забраните са признак на неосъзнатост, често чиято причина често е страх. Този метод на възпитание не е ефективен за децата, защото няма как с нещо негативно да се постигне позитивен резултат.

Често, наказанията и забраните не са основателни. В подобни ситуациите детето се обърква, защото не може да изгради лична преценка за собственото си поведение. Още по-опасни са прояви на публично възпитание чрез забрана, в които детето е изложено на показ, а това оронва неговата личност, накърнява достойнството му и води до редица други негативни последици. Когато наказвате или унижавате детето, то започва да развива комплекс за малоценност, мислейки, че не се справя добре с нищо, че не умее нищо, че не става за нищо.

С течение на времето то ще продължи да подлага на съмнение всяко свое действие и да се колебае дали е взело вярното/правилното решение, или още по-лошо: ще мисли, че винаги греши.

Задачата на родителя е да възпита личност, която с времето сама ще успее да прави разлика между добро и зло, между правилно и неправилно и сама ще си изгради морални устои на база на собствения си мироглед. Не е нужно да поставяме граници на децата, те са достатъчно интуитивни и умни.

Как да ги възпитаваме без да им забраняваме?

Може би се питате какво да правите с възпитанието, ако не забранявате? Ето няколко полезни съвета, с които ще ви е по-лесно следващият път, когато решите да забранявате. Спомнете си ги:

1. И вие сте били дете. Спомнете си, че и вие сте правили грешки. Цапали сте, били сте непослушни. И бъдете търпеливи.
2. Не подхождайте изначално с агресия, негативизъм и други отрицателни емоции. Опитайте се да проявите разбиране, въпреки ситуацията. Ние от Комсед вярваме, че децата трябва да растат здрави и щастливи, без заобикалящата ги агресия. А за да се случи това, им е нужен добър пример. Важно е ежедневно да им показваме, че ги обичаме.
3. Използвайте наказания само за много сериозни ситуации, а не като ежедневна мярка. Защото така губят своята тежест, а децата не осмислят случилото се.
4. Зачитайте мнението на детето. То е личност. Изслушвайте го, проявявайте разбиране. Не бъдете твърде сурови. Част от това да си родител е да бъдеш опора, пример за подражание. Ако искате да възпитате отговорна личност, дайте ѝ право на глас. Така ще поставите основите на независимостта.
5. Годините и опита ни ни правят доста самоуверени понякога. Но и ние като възрастни грешим, често за доста глупави неща. Затова, нека не бъдем сурови към децата. Те опитват, а с грешките си научават кой е правилният път.