По време на коледните празници децата все повече и повече мечтаят за срещата с Дядо Коледа, чакат желаните подаръци и вярват във вълшебствата. Трябва ли да им казваме истината, че Дядо Коледа не съществува или по-добре да запазим този вълшебен измислен персонаж и да продължим да лъжем детето? Въпросът е сложен и нееднозначен.

Милиони родители казват на своите деца, че подаръците за Коледа ги носи Дядо Коледа (Santa Claus, Papa Noel и т.н.). Тоест приказен персонаж, добър човек, чието основно задължение е веднъж в годината да раздава на всички подаръци. Според психолозите Кристофър Бойл и Кети Маккей, тази лъжа, макар и на пръв поглед безобидна, може да бъде вредна за психиката на детето.

Изследователите също така казват, че като разказват за Дядо Коледа на своите деца, родителите организират сами на себе си едно своеобразно „пътешествие в детството“. Резултатите от своята работа учените са публикували в медицинското издание Lancet Psychiatry. Главният извод от този научен труд не е еднозначен: психолозите смятат, че заради лъжата по Коледа децата може да нямат пълно доверие на родителите си и за други неща.

„Ако родителите могат да говорят неистини за такива скъпи на сърцето на малчуганите неща, като Коледа и Нова година, могат ли те да бъдат пример за правдивост и мъдрост за своите деца?“, питат се изследователите. Авторите на труда дори твърдят, че идеята за съществуване на някаква „фабрика за подаръци“ и къщичка на Санта Клаус на Северния полюс се обсъжда с децата от най-ранна възраст. В този случай децата могат да се питат – може ли да се доверяваме на родителите и за други важни неща, за които те ни разказват не по-малко уверено, отколкото за белобрадия старец.

При това някои неща, които родителите казват на своите деца и които са неистина, може да са и за добро. „Например възрастният разказва на детето, че наскоро загиналият домашен любимец отива на някакво друго място (на небето), където му е леко и комфортно“, пише един от авторите на изследването. Според него истории от този тип са значително по-добри от истината, когато възрастният разказва на детето за смъртта, като описва след това цикъла на кръговрата в природата.

„Децата винаги знаят, че техните родители постоянно ги лъжат и това продължава с години. Децата може да научат за това от някого или пък техните родители сами да разкрият истината, както и да направят грешка в разказите си за приказния добър старец. Всичко това може да понижи нивото на доверие между детето и родителите“, се казва в изследването.

„Мнозина възрастни искат да се върнат в онова време, когато въображението и мечтите са играли важна роля в живота и са били поощрявани от техните родители“, пише Маккей. Той смята, че превратностите на съдбата могат да водят дотам, че възрастните хора в своите мечти се опитват да изградят за себе си един свят от копнежи, нещо, в което можеш да вярваш, като се отвличаш от суровата реалност.

Съвсем друго е, ако родителите започнат да използват Нова година и Коледа като възпитателен инструмент. За това съм писала в предишни статии. Някои възрастни разказват на децата, че Дядо Коледа или Дядо Мраз (или друго приказно същество) носи подаръци само на онези, които са били послушни през годината. Когато детето се държи лошо, му казват, че Дядо Коледа може и да не му донесе подарък, ако научи за капризите му. Така не бива да се прави.

„Този подход демонстрира на детето, че то не може да се скрие от суровия поглед на „специалните служби” на Северния полюс“, пише Маккей. Според него, подобна лъжа с висока степен на вероятност може да окаже негативно влияние върху психиката на детето. Пък и кой от възрастните може да каже, че като дете винаги се е държал добре? Или даже не като дете, ами и сега – в живота на възрастен?

Самият проблем – да вярваме ли в Дядо Коледа или не – е сложен. От една страна, вярата в него помага на детето да развие фантазията си. От друга страна, детето може дълбоко да се разочарова, ако разбере, че няма приказка. Едно е когато горе-долу пораснало дете само стига до мисълта, че Дядо Коледа не съществува и друго, когато то по случайност научава за това.

Така че всичко зависи от степента на доверие във вашите отношения и от възрастта на детето. Например децата на 5-6 години, макар и да вярват във вълшебствата, вече забелязват някои несъответствия в случващото се, като си правят изводи, че нещо не е наред. Например защо Дядо Коледа оставя онова, което искам, само под домашната елха, а на тържествата в детската градина ми подарява нещо, което не ми харесва? Или пък как сам успява да раздаде подаръци на всички деца по света или дори в един град? Защо идва само тогава, когато спя? Защо може да подари само онова, което се продава в магазините? Защо в документалните филми за Север никога не се вижда нито Дядо Коледа, нито неговата къща, нито джуджетата (елфите), които му помагат? Всички тези въпроси не дават покой на детския ум. А от друга страна, желанието да вярват в приказката и вълшебството връща децата към идеята за съществуване на добрия старец.

Затова, ако вашето дете искрено вярва в чудеса и живее с мисълта за съществуване на Дядо Коледа, не му пречете в това, а когато у него възникнат съмнения, започнете да отговаряте честно на въпросите, полека и премерено, за да не травмирате детската психика и да запазите доверието помежду си. Весели празници!

Повечето съвременни родители работят, спортуват и им остава много малко време да правят нещо заедно с децата си. А за децата е толкова важно родителите да удовлетворяват не само виталните им функции (храна, сън, къпане и прочие), но и да отделят време за игри и съвместно творчество. Първо, това помага на малчуганите да развиват своите таланти, второ – сплотява семейството. И трето, формира семейните традиции.

Тъкмо затова е толкова важно в периода на почивката около Коледа да отделим време за семейството и да създадем нещо заедно.

Татко и мама могат да развият у детето различни и изключително важни умения. След като се откъсне от работните делници, мама може да научи децата да пекат коледни курабийки и да правят някакви вкусни десерти, които могат заедно да украсяват, а пък татко ще ги научи как се избира и се закрепва елхата. Мъжкият и женският свят са доста различни и децата могат да се запознаят с тези светове най-добре по време на съвместна дейност.

Колкото повече усилия, търпение и творчество вложите, за да създадете празнична атмосфера заедно с детето си, толкова по-добре. Едно е просто да кажеш, че всички грешим, че без труд нищо не се постига и съвсем друго е да демонстрираш това със собствения си пример.

И така, ето 5 бонуса, които може да ви донесе съвместната подготовка за Коледа.

1. Бащата обучава, а майката възпитава. Това са два принципно различни процеса. Именно таткото може най-добре да обясни стъпка по стъпка кое как се прави. Образователният процес предполага по-авторитарната позиция на родителя и бащите се справят с това далеч по-добре от майките. Да се научиш стъпка по стъпка да сглобяваш изкуствената елха, като съединяваш клонките една след друга към основата, е най-добре заедно с татко. А пък да направиш дизайнерска елхичка от кубчета Лего е най-добре с мама – тя по-фино ще усеща посоката, в която се движи детето, ще почувства и леко ще коригира, ако нещо не е както трябва.
2. Мама учи как се изразяват емоциите, а татко учи на самоконтрол. Разбира се, не всичко се получава от първия път, особено ако детето твори нещо или не го е правило досега. А за създаването на коледна атмосфера у дома децата правят за пръв път много неща. И тогава мама може да помогне на детето да изрази тъгата си, ако творбата му се е разпаднала или не се е получила такава, каквато малчуганът е очаквал. Тя ще изтрие сълзите му и ще даде така необходимите на детето приемане и подкрепа. По този начин то се научава да разпознава своите чувства и да ги преживява. Това е особено важно за момиченцата. А пък татко помага да се овладеят тези чувства и да се насочат към постигане на желания резултат. Няма страшно, ако не се е получило, обидата и ядът може да се „впрегнат” в това следващия път да се получи точно, както бихме искали. Този навик е изключително важен за момченцата. По този начин детето няма да захвърля неудачните опити да създаде например свое коледно кътче или елхичка, а ще се научи да продължи започнатото, като преодолява несполуките.
3. Мама дава любовта и приемането, а татко учи как да се спазват личните граници. По време на празници децата са по цял ден вкъщи, те са гладни за внимание и общуване с родителите. И тук мама може да даде толкова необходимата топлина, нежност, грижа, приемане, да изслуша и да насочи детето. Да му прочете прекрасна коледна приказка или да разиграе мини-спектакъл с участието на Дядо Коледа и приказни персонажи. Така децата получават подкрепата и разбирането, че са важни за родителите си. А ролята на таткото е да не дава на децата да се качват на главата на възрастните по време на празниците. Тъкмо той обяснява, ето, поиграхме си с вас, направихме толкова много красиви празнични украшения или десерти, сега и ние имаме нужда от време, в което да си отдъхнем или да свършим някакви задачи. Това помага на детето да се научи да усеща границите на личността на другия човек, а вследствие на това и границите на своята собствена личност.
4. Мама е фея, а татко – супергерой. Със своята грижовност, нежност и доброта мама е способна да напълни цялата къща. Именно магията на женска гъвкавост, такт и внимателност прави мама вълшебна в очите на децата. За тях е важно да усещат, че с каквито и преживявания да се сблъскат в живота, мама е човекът, който е способен да ги изслуша и да им помогне да ги преживеят. А пък татко почти всички деца асоциират със супергерой. Той е силен, смел, бърз, може всичко да поправи, да защити семейството и да създаде усещане за сигурност. Получава се чудесно съчетание на вълшебство, сигурност и очакване на наближаващия празник.
5. Мама – това е творчество, татко – авантюра. Заедно с мама може да моделираме джудженца и Дядо Коледа, да рисуваме коледни картички, да правим еленчета от бисквити и новогодишни играчки. Там, където е нужно търпение и възпитание на креативност, са добри тъкмо майките. Заедно с тях детето може да се почувства творец и да преживее незабравимото чувство при създаването на нещо ново със собствените си ръце. А пък татковците са добри в авантюризма. С тях може да построиш в двора колиба от изрязани клони за елените на Дядо Коледа, да се научиш да балансираш върху дъска с цилиндър, да стреляш с детски пистолет по импровизирани мишени или да се спуснеш с шейна по екстремна писта. Татковците помагат на децата да разширят границите на тяхната реалност и да опознават себе си от нови, досега неподозирани страни.

В определени ситуации, разбира се, можем да сменяме привичните роли на майка и татко, но всички тези навици са жизнено важни за развитието на детето. Като цяло бащата учи детето да взаимодейства с материалния свят, а майката – с нематериалния – чувствата, емоциите, творчеството. И само ако съединим тези два най-важни за детето източника на познание, можем да отгледаме хармонично и пълноценно развита личност, а пък Коледа може да стане чудесен повод за това.

Споделете в коментар какви са традициите във вашето семейство и какво най-много обичате да правите с децата си по време на празниците.

Весели вълшебни празници на вас и вашето семейство!

Автор: Диляна Георгиева

Доста отдавна, когато първото ми дете още нямаше годинка, прекарвахме доста време по пясъчниците. И сега ги обичаме, но тогава имахме МНОГО време за пясъчниците. В един такъв пясъчник, през един слънчев ден, до моето дете си играеше малко, сладко момиченце на няма и две години, с розова рокличка и бяла шапка. От тези малки сладки момиченца с руси буклички, на които някак си даже белите чорапки не им се цапат от пясъка. За сравнение, моят сладкиш събираше даже в памперса. Е, та същата тази прекрасна млада дама, се запъти към друг много млад господин с цел неговата кофичка. Момченцето не даде кофичката. Момиченцето просто му я дръпна рязко от ръцете и отиде да си я пълни. Момченцето, разбира се, се разплака с глас. Това по никакъв начин не промени курса на действията на момиченцето. Аз, признавам си, тогава бях изумена. Краткият ми родителски опит и никаквите ми познания по детска психология тогава не ме бяха подотвили, че децата просто НЯМАТ емпатия.

Разбира се, както във всяко друго нещо, всеки тръгва с различен старт. Има някои деца, които са доста по-близо до емпатията, има и други, на които им трябва много, много време. Сега, няколко деца и години опит по-късно, мога смело да кажа – възпитавайте, показвайте, говорете и учете на емоции! Защото малките деца имат своите големи, дори огромни емоции, от които често се плашат и не знаят как да реагират. Ако ние, родителите, се изживяваме като типичния тъмен балкански субект, и се правим, че емоциите не съществуват, най-много да успеем отрано да заложим някой здравословен или психически проблем, с който децата ни да се справят после, коствайки им много време и често много средства.

Защо трябва да учим децата на емоциите?

Децата се раждат без способност да свързват дадено поведение с конкретна емоция. Малко по малко, копирайки възрастните, те се научават да изразяват конкретните емоции, но също и да ги разпознават в околните. Именно затова се случва малки момченца да стават агресивни, когато изпитват страх, или пък да крещят неистово при отказ да получат нещо. Пътят към емоционалната интелигентност започва вкъщи и именно ние, родителите, сме първите сериозни учители по емоции. Едно дете, което разпознава и зачита емоциите на другите, израства като човек, който има приятели, работи добре в екип, разбира се с партньора си и като цяло е ценен във взаимоотношенията. Освен дългосрочния план – емоционално интелигентното дете ще зачита повече чувствата и емоциите на братята и сестрите си, на децата в детската градина, на родителите. Дете, което е научено да разговаря за чувствата си, изживява по-спокойно нещата и е по-готово да сътрудничи.

Добре, как се възпитава емоционалната интелигентност?

На първо място – трябва ДА ГОВОРИТЕ ЗА ЧУВСТВА. Знам, че току-що загубих огромна част от вас (особено представителите на по-силния пол), но – повярвайте ми – емоциите не са „лигавщини“ и липсата на чувства не е „зрялост“. Напротив. В липсата на разбиране за чувствата на другия в повечето случаи има поне една доза егоизъм и себецентризъм. Но да се върнем към децата. Говорете им! Как? Използвайте ежедневието и много внимавайте за добрите моменти. Не бива да сте черна станция за комуникиране само на негативни емоции.

Опитайте с:

• „Много ме зарадва с тази рисунка!“
• „Много съм щастлива, когато ви виждам да си играете така спокойно.“
• „Много се забавлявам, когато играем тази игра!“
• „Много ми е приятно да се разхождаме навън заедно“

Но също така и с негативните:

• „Уплаших се, когато не те видях до мен.“
• „Притесних се, че ще закъснеем, затова и ти се скарах.“
• „Съжалявам, че ти повиших тон. Изморена съм и не можах да се овладея.“

В началото може да ви е неудобно, но сериозно се замислете – не искате ли след десетина години да имате тинейджър, който спокойно ще дойде и ще ви разкаже как се чувства? Какво съкровище ще е това – да можете да общувате открито с децата си, които да не търсят външен отдушник, а да намират разбиране на стотиците си емоции у дома? Затова си струва да се поизчервите сега и да свикнете да говорите за чувства сега, когато децата са малки.

Провокирайте ги да говорят!

Ако не успяват да говорят за своите чувства, опитайте вие, вместо тях – „Уплаши ли се, когато падна от люлката?“, „Радваш ли се на подаръка?“. По-нататък може и да опитате с „Как се почувства, когато тя не ти даде камиончето?“ Така – малко по малко – мъниците се учат да говорят. Целта на упражнението е децата да комуникират, а не да действат. Да дойдат и да кажат „Тъжен съм, защото Андрей ми взе камиончето“, а не ситуацията да завърши с ударен Андрей и наказан притежател на камионче.

Думи, думи, думи!

Изключително важно е да обогатите речника с МНОГО думи за емоции. Вземете си карти с емоциите, гледайте филмчета и играйте игри. Обсъждайте какви чувства изпитват персонажите от книжките, които четете. Имитирайте емоции. Снимайте се, изразявайки различни емоции. Не се ограничавайте до „Весел, тъжен, ядосан“. Има стотици думи, с които да обогатите речника на детето. Колкото повече думи знае то, толкова по-добре ще може да изрази какво точно чувства – дали е раздразнено, ядосано или изморено? Толкова и по-лесна ще е комуникацията.

Не осъждайте! Има неприемливо изразяване на емоции, но не и неприемливи емоции!

Разграничавайте ясно изразяването и поведението от самите емоции. Понякога едно удряне може да е предизвикано от безпомощност, разочарование, несправедливост. Трябва да улавяте момента и да предлагате заместител – изразяване на емоцията И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО алтеранивно поведение. Най-добре е малките деца да не действат на своя глава, а да се учат да търсят авторитет – мама и татко, или учителка. Например – малката дама в началото на нашата история можеше да помоли за кофичката учтиво. Ако не я получи, трябва да намери нещо друго, с което да играе. Малкият приятел може да даде кофичката и да се почувства горд със себе си, или да не даде кофичката си и да се чувства горд със самата кофичка. В крайна сметка – не можем да контролираме другите, но можем да контролираме нашето изразяване и на емоциите и – в най-добрия случай – да научим и децата си на това.

Коледа е може би най-любимият и дългоочакван празник за годината на всички деца. В този ден по-голямата част от семейството се събира заедно на празничната маса, домът блести и свети от украшения, гостите носят лакомства, а пък през нощта под елхата се появяват дълго бленуваните подаръци.

Този празник е изпълнен с вълшебство, Дядо Коледа винаги знае на кого и какви подаръци да донесе, а и родителите и роднините също подаряват разни неща.

С възрастта децата осъзнават, че Дядо Коледа е измислен персонаж и празникът губи своето вълшебство. Но спомените за това вълшебство остават.

Нека да видим как можем да изпълним с особена радост този празник за нашите деца. Какво по-прекрасно има от това да станем сами част от коледната магия и да напълним дома си със свои собствени творения в очакване на деня, когато ще дойде Дядо Коледа.

И нека започнем оттам, че подготовката за Коледа е един чудесен семеен ритуал. Освен коледните календари с шоколадчета от магазина, които децата толкова обичат, може да спретнем една цяла работилница и да се подготвим сериозно. А на децата да обясним, че щом Дядо Коледа носи подаръци на всички, ние пък можем да го зарадваме с красива украса и различни вкусотии, като по този начин ставаме част от магията.

• Коледен календар собственоръчна изработка. Един такъв чуден коледен календар можем да изработим сами и да подарим на нашите деца. Ще ни трябват джобчета от филц, хартия, плат или обикновени картонени чашки – важното е да ги номерираме, да ги украсим в коледен стил и да сложим във всяка от тях нещо вкусничко: бисквитка или бонбонче, и задължително някоя тайна задача. Най-удобно е направим такива календари с дати от 1 декември до деня на Коледа или до Нова година. Всеки ден вашето дете ще открива по нещо приятно и изненадващо ново. Добре би било задачите да са разнообразни и да бъдат заръчани все едно от Дядо Коледа – така хлапето ви ще влезе в игра, която го подготвя за празника.
• Новогодишни снежинки. Тъй леки и красиви – те са неизменна част от зимата и празниците. Снежинки можете да направите от всичко, което ви се намира – например от салфетки, като ги прегънете няколко пъти и изрежете в тях фигурки. Така ще се получат уникални като дизайн снежинки, които може да украсите с акварелни боички в най-различни цветове. Цветна хартия също би била подходяща за тази цел. Продават се и специални заготовки за апликации върху стени и прозорци.
• Саморъчно изработени елхички. Децата естествено много обичат елхите и не е задължително да са големи. Ще ви свършат работа всякакви материали, които ви се намират подръка. Елха може да си направите на практика от всичко. Ето няколко идеи:

1) Ще ви трябват лист картон, гирлянди за елха, лепило, двойно лепяща канцеларска лента и фантазия. Прегънете картона във формата на конус и като започнете от върха по спирала залепете гирляндите, украсете елхичката с малки играчки от киндер яйца, бонбони, мъниста, оцветени бобени зърна и всичко, което имате подръка.

2) Арт вариант. Тел, конци, лепило, двойно лепяща канцеларска лента. Първо намотайте конците около телта, като ги залепите в началото и в края, а после с помощта на телта създайте собствена дизайнерска елха, която можете да украсите с вашите пожелания, сложени в малки хартиени пликчета. Така на празничната маса ще се появи още един елемент, с прекрасни пожелания за цялото семейство.

3) Елха от шишарки, ако вкъщи ви се намират, тогава чудесно – от тях можете да изработите удивителни елхички, както от всяка шишарка поотделно, като предварително украсите самата шишарка, добавяйки слепени от пластилин малки играчки, така и да направите голяма елха от няколко залепени шишарки, която вече можете да украсите с истински лампички и тя ще свети.

4) Семейна елха – за нея ще ви трябват картон, листове цветна хартия, ножици и лепило. Всеки от членовете на семейството трябва да очертае ръката си на няколко листове цветна хартия, да я изреже, а след това тези ръце се залепват с „дланите“ към конус от картон, така че пръстите да образуват клони на елха. По този начин на върха на елхата ще бъдат малките ръчички на децата ви, а в основата вашите.

• Собственоръчно направени играчки за елха. Вариантите са направо милиони. Например:

1) Играчки от филц, децата много ги обичат, те не се чупят и могат да се запазят дълги години. За това ще ви трябват разноцветни парченца филц, конци, ножици, иглички, очички за лепене и памук. Можете да направите джинджифилово човече, мъничка елхичка, коледно чорапче за подаръци, сърчица, птички, камбанки, кончета, Дядо Коледа, влакчета, кукли − всичко, което харесват вашите деца. Просто изрежете формата, напълнете я с памук и я зашийте, като не забравяте връвчица, за да може да закачите фигурката на елхата.

2) Играчки от солено тесто. Такова лесно може да приготвите в домашни условия. За това ще ви трябват сол и брашно в равни пропорции, смесете ги, след това добавяйте по малко вода, докато не получите твърдо тесто, най-важното е да не стане рядко. От такова тесто може да моделирате каквото поискате – колички, камбанки, елхички… Особено удачни стават глави на кукли, супергерои, животни, Дядо Коледа, а след като ги изпечете във фурната, може да ги украсите, да добавите коса или козина от конци, прежда, памук и да допълните с долната част на фигурка, направена от плат – такива играчки изглеждат добре и не тежат много. Печенето във фурната продължава до момента, когато фигурката стане твърда, но още не е започнала силно да потъмнява. Подходящи са всякакви бои – от акрилните до акварела, просто оставяте време да изсъхнат.

• Новогодишни топки. Какво по-хубаво от саморъчно направените топки?! Всички деца ги обичат.

1) Ще ви бъде необходима топка от стиропор, дантела, желателно е с по-едра плетка, лепило, акрилни бои, четки и гъба. Нанесете лепило върху топката, залепете ивици дантела, оставете да изсъхне и с помощта на гъбичката украсете с любимите си цветове.

2) Топки за елха от чорапчета. Във всяко семейство със сигурност има детски чорапчета, които са си загубили „другарчето”. Обикновено те са с весели рисунки и от тях биха се получили прекрасни топки. Напълнете ги с плат или зрънца, завържете и добавете коледна панделка отгоре. С такива топки децата могат да се замерват като със снежни топки, може да ги закачите на връвчица или на самата елха.

• Коледни венци. Красиви и празнични – те са един от символите на Коледа. А може да ги направите от най-различни материали.

1) От закачалка: взимаме една тънка метална закачалка, разгъваме телта отгоре и огъваме закачалката във формата на венец с кукичката нагоре, нанизваме топките за елха, омотаваме с гирлянди и лампички. После в мястото, където сме разгънали телта, я намотаваме обратно. И вашият дизайнерски венец е готов – като го включим към контакта, той ще свети. Ако го изработвате за външна украса, тогава може без лампички.

2) От шишарки и коледни топки − ще ви трябва основа, за която можете да използвате картон и пластилин, изрязани във формата на венец, върху него закрепваме шишарки, играчки, мъниста, елхови клонки. Украсяваме го с брокат и венецът за масата е готов.

3) От клонки. През зимата, когато дърветата са голи и духат силни ветрове, винаги има паднали клонки по земята. Те могат да бъдат прекрасна основа за венец. Трябва да ги подредите във формата на венец, да ги омотаете с лампички и да ги залепите или прикрепите към основата. Такива венци стоят много красиво и стилно.

• Коледно кътче. Едно от любимите занимания за дечицата е да си направят свое коледно кътче, особено на перваза на прозореца. Може да сътворите цяла горичка от мънички елхички, да сложите един Дядо Коледа, шейна с играчки, еленчета и да украсите всичко с изкуствен сняг. Използвайте шишарки, малки играчки за елха и елхови клонки. Едно такова кътче може да променяте всеки ден и да го обогатявате с нови творения.

• Алтернативна украса.

1) Новогодишен коктейл – за него ще ви трябва пластмасова чашка със столче, изкуствен сняг, шишарки, брокат, кестени, покрити с брокат, бобени зърна, гирлянди, прозрачно опаковъчно фолио и самозалепващи кристали. Вашето дете може да създава свои собствени коктейли, като полага на слоеве или разбърква подготвените материали, а след това с фолиото се покрива чашата, за да не се изсипе съдържанието и с кристалите се фиксира фолиото. Така се получава уникално красив новогодишен коктейл.

2) Елхичка от ананас. За нея ще ви трябва ананас, мънички играчки, изкуствен сняг и гирлянди, листата на ананаса ще послужат за елхови клонки, на които можете да закачите играчки, а гирляндите ще добавят усещане за празник, изкуственият сняг пък – за зима. Освен това, този ананас може да бъде изяден след празника. Алтернативната украса е един екстравагантен подарък за Коледа.

• Джинджифилови къщички. Да си направите сами джинджифилова къщичка и да я украсите е едно наистина чудесно преживяване. В навечерието на Коледа в магазините се продават заготовки за къщички, а крема може да изберете сами, стига да може да залепва частите. Децата много обичат да строят къщички, а когато става дума за коледна къщичка, със сняг от вкусен и сладък крем, това вече само по себе си е същински празник. Елхата можете да направите от стените на къщичката, като ги разположите асиметрично, за да придадете нужната форма. Украсете тази елха добре с най-различни бонбони от типа на дражета M&M’s, желирани мечета и всякакви други лакомства.

По този начин ще въвлечете детето си във вълшебната и празнична атмосфера на Коледа. Можете да създадете свои дизайнерски подаръци за роднини, близки и приятели. И ще изпълните дома си със специална атмосфера. А освен това ще помогнете на вашите деца да разгърнат творческия си потенциал и да се насладят на процеса на сътворяване. Весели празници!