Приблизително до 5-6-годишна възраст общо-взето всички деца вярват в съществуването на Дядо Коледа. Това е нещо толкова естествено за тях, колкото и изгрева на слънцето, смяната на деня и нощта. Този вълшебен образ е изпълнен с щастие, радост, изненади и, разбира се, с подаръци. Много често децата започват месец по-рано да се готвят за този голям празник за тях. Те молят да се украси елхата, с радост изваждат коледните играчки, изрязват гирлянди от хартия, рисуват по прозорците снежинки и естествено пишат писма на Дядо Коледа, в които описват или просто рисуват желания подарък.
Опитайте се да си представите, че Дядо Коледа наистина съществува и може да осъществи дори най-смелите ви мечти, като ви донесе подарък автомобил, нов дом или пътешествие до някоя екзотична страна. И не ви е нужно да работите от сутрин до вечер, да спестявате, да молите някого за нещо. Просто има един такъв вълшебен персонаж, който може да да превърне вашата мечта в реалност. Нима това не е прекрасно? Ако беше така, щяхте да чакате коледните подаръци с не по-малко нетърпение от вашите деца. Но, уви, вие вече разбирате, че в живота не всичко е толкова лесно и просто. Че за да получиш нещо, трябва да положиш някакви усилия.
По тази причина възрастните се научиха да използват подаръците на Дядо Коледа като инструмент за възпитание, оръдие за манипулация и възпитаване на личностните качества на детето. Това е обичайната манипулация с помощта на подаръци: „ако се глезиш, няма да ти купя бонбони”, „ако получиш шестица, ще отидем да ти купим самолетче”, „не плачи в детската градина, ще ти взема сладолед” – тъкмо оттам се е появило и любимото на възрастните „Дядо Коледа носи подаръци само на послушните деца”. И животът на родителите стана по-лесен – 1-2 месеца преди Коледа те разполагат с „оръжие за масово поразяване”. И ето че горкото дете по пет пъти на вечер уточнява – послушно ли е било днес, добре ли се е държало, ще бъде ли доволен митичният Дядо Коледа от неговото поведение… Много е трудно да не се поддадем на изкушението и да не започнем да използваме този любим на децата образ за користни цели.
Любопитният детски ум генерира много въпроси и, разбира се, в навечерието на Коледа и Нова година това са въпроси, свързани с Дядо Коледа: къде живее, откъде взима или купува подаръците, как ги разнася, защо точно през нощта ги носи и всички деца ли намират подаръци под елхата.
В предишната статия (можете да я прочетете тук) повдигнахме въпроса за важността на приказките, какви трябва да бъдат те – реални или с прекрасен и щастлив край. Бих искала да ви предложа една прекрасна коледна приказка, написана от психоложката Юлия Гусева*.
Приказка за момченцето Петьо и новогодишните подаръци
Още в началото на декември, когато по улиците започнаха да се появяват красивите, празнично украсени елхи, майката на Петьо (а тя беше доста съобразителна) реши да не изпуска момента и да използва Коледа с възпитателна цел.
– Петьо – каза мама, – знаеш ли, че Дядо Коледа не носи подаръци на непослушните деца?
– Как така – учуди се Петьо. Той беше вече голямо момче, беше навършил вече четири и помнеше, че миналата година на тържеството в детската градина всички деца получиха подаръци. Но пък той, разбира се, в същото време вярваше на мама и затова много се уплаши.
А мама започна да разказва.
– Работата е там, че Дядо Коледа внимателно наблюдава всички деца. Той много обича добрите, послушните деца и им носи хубави подаръци за Коледа. А на непослушните деца Дядо Коледа не носи подаръци.
Петьо се почувства объркан. Той си беше едно много добро момченце, стараеше се да не разстройва майка си, да не прави пакости. Може би не винаги му се получаваше, но той наистина много се стараеше.
– Мамо, а непослушните деца изобщо ли няма да получат, ама никакви подаръци? – уточни Петьо.
– Никакви – отсече Мама, доволна от своя педагогически похват.
През целия месец преди Коледа Мама продължаваше да плаши Петьо, като използваше образа на Дядо Коледа. Това беше много удобно. Щом Петьо направеше нещо, което не се харесваше на Мама, тя напомняше на момчето, че Дядо Коледа не носи подаръци на непослушните деца и Петьо веднага се снишаваше, ставаше едно кротко и послушно дете. Той внимателно наблюдаваше децата в детската градина и разбираше, че Дядо Коледа няма да донесе подаръци на всички. А тъй като той беше много добро дете и искаше всичките му другарчета да получат подаръци, сподели своите опасения с децата в групата си. Децата го изслушаха внимателно, но не му повярваха. И те също помнеха как Дядо Коледа дойде при тях в градината и започна да вади от един голям чувал подаръци за всички, и всички деца бяха намерили подаръци под елхата вкъщи.
На следващия ден те буквално бомбардираха Петьо.
– А пък татко ми каза, че Дядо Коледа носи подаръци на всички деца – каза Васко.
– Пък мама ми каза, че Дядо Коледа е добър и дори детето да не се държи добре, но се старае, той ще му донесе подаръци – доказваше Мими на Петьо.
– А на мен баба ми каза, че онзи, дето прави пакости, няма да получи подаръци – тихо каза Али.
Петьо недоумяваше. Кой е прав и кой ще получи подаръци, а кой не? Учителката, към която се обърнаха децата за помощ, се оказа в сложна ситуация. От една страна не й се искаше да уронва авторитета на родителите, но също така беше трудно да заеме страната на някого от тях. Тя малко се изхитри.
– Като дойде време за тържеството, тогава ще разберете – всички или пък не всички ще получат подаръци. И може да попитате самия Дядо Коледа – рече тя.
Децата зачакаха с нетърпение. Понякога, когато някой се биеше, държеше се егоистично или хулиганстваше, напомняха на провинилия се, че може да остане без подаръци. И ето че настъпи Рождество. Всички деца получиха от добрия Дядо Коледа красиви пакети с прекрасни подаръци. Петьо внимателно наблюдаваше дали Дядо Коледа не е пренебрегнал някого, а след това набра смелост и попита:
– Дядо Коледа, вярно ли е, че не носиш подаръци на непослушните деца?
Дядо Коледа се засуети с отговора, възрастните видяха, че лицето му е напрегнато. Педагозите и родители замряха, особено притеснена беше учителката, понеже осъзнаваше, че точно тя е прехвърлила бремето на отговорността върху Дядо Коледа. Той помълча и въздъхна тежко. На учителката й се стори, че Дядо Коледа, млад, на двайсетина години, ще вземе направо да избяга. Но след като въздъхна още няколко пъти, Дядо Коледа сложи Петьо на коленете си и подхвана разговор с него. Останалите дечица стояха около тях и също внимателно слушаха. Пък и възрастните улавяха всяка дума на Дядо Коледа. Той започна да разказва как наистина понякога казват, че Дядо Коледа не носи подаръци на непослушните деца. Цялата работа е там, че… Последва театрална пауза. Цялата работа е там, че някога, много отдавна, се е случила една неприятна история. И Дядо Коледа отново замълча, сякаш си спомняше отдавнашни събития от далечното минало.
Приказка за троловете, които взимали подаръците на децата, разказана от Дядо Коледа
Дали преди сто или двеста години се случило така, че на някои деца започнали да им изчезват подаръците под елхата. Как разбрах за това ли? Ами при мен запристигаха писма от разстроени дечица, които ми пишеха, че не са получили никакви подаръци. А пък аз помнех, че със сигурност съм им донесъл подаръци, разнасях ги с голямата си шейна с впрегнатите в нея елени и слагах подаръците под елхата, докато те спяха.
Някои деца ми писаха, че сигурно не съм им донесъл подаръци, защото са се държали лошо, и обещаха догодина да са по-добри. Децата решиха, че аз съм ги наказал така. Но аз със сигурност знаех, че никого не съм наказвал. А през това време стана ясно, че някои са получили подаръци, а други не. Такива ми ти работи. Всички малчугани се разтревожиха дали ще получат подаръци от мен следващата година и възрастните постоянно им напомняха, че ако се държат лошо, няма да получат подаръци.
Наложи ми се да изпратя моите приятели синигерчетата да търсят изчезналите подаръци. Много дни синигерчетата търсеха изчезналите подаръци по всички градове и села. И… Изведнъж в едни мнооого далечни земи те открили жилището на троловете. Оказва се, че троловете никога не са получавали подаръци за Коледа. Те живеели твърде далеч и дори не знаели, че могат да напишат писмо на Дядо Коледа, тоест на мен. И много се разстройвали, че техните дечица всяка година остават без подаръци. И тогава решили да подаряват подаръци на своите деца. Те измъквали подаръците изпод елхите и им ги давали. Аз разбрах, че трябва да помогна и на децата, останали без подаръци, и на троловете. Не прибрах обратно отмъкнатите от тях дарове. Заминах там, в далечните земи и им казах, че няма нужда повече да правят така, разказах им колко са огорчени децата, които не са получили подаръци. И помолих занапред да ми пишат писма и тогава аз, естествено, ще нося подаръци на малките тролчета за Коледа. Троловете силно се засрамиха и обещаха повече да не правят така. И бяха толкова благодарни, че не им взех подаръците. Те също ми дадоха подарък – ето тези ръкавици. (Дядо Коледа показа на децата своите огромни ръкавици и всеки можеше да ги пипне).
А после трябваше да се връщам обратно вкъщи и да подготвям подаръци за онези, които не бяха ги получили. Написах им писма, в които им разказах тази история, извиних се за неприятностите, които са им причинили троловете.
Оттогава минаха много, много години. Троловете вече не взимат чужди подаръци. Но все се намира някой да си спомни тази история и разказва на децата, че Дядо Коледа не носи подаръци на непослушните деца.
Децата слушаха със затаен дъх. Те съчувстваха и на малките тролове, и на онези деца, които не са получили подаръци в коледната нощ. Но Дядо Коледа весело се разсмя и предложи всички да танцуват около елхата. Всички много се зарадваха и се наредиха около нея.
Педагозите гледаха с благодарност Дядо Коледа, който просто ги спаси. Защото не е толкова лесно да обясниш на децата едно такова странно противоречие: от една страна ти казват, че добрият Дядо Коледа не носи подаръци на всички, а пък накрая излиза, че всички получават подаръци. И особено се тревожеше учителката за майката на Петьо и бабата на Али. Мъдрият Дядо Коледа върна на Петьо и на Али доверието към мама и баба, накърнено след техните необмислени думи.
Така че, вие решавате дали да използвате с възпитателна цел светлия образ на Дядо Коледа или не. Лично аз предпочитам да запазя магията на празника и идеята, че всички ще получат подаръци. Детството и без това минава толкова бързо − нека бъде изпълнено с щастие, любов и усещане за празник. Светли празници!
Олеся Ямполска
Latest posts by Олеся Ямполска (see all)
- Как да запазим страстта след раждането - февруари 6, 2018
- Агресията при децата - януари 26, 2018
- Интуитивното хранене при децата - януари 22, 2018
