Приказките играят голяма роля за възпитанието на децата и са просто един добър помощник на майките и татковците. Вълшебните истории са необходими в детска възраст, с тяхна помощ се формира личността.

 

Някои родители смятат, че ролята, която играят приказките в развитието на детето, е незначителна, че това е едно неангажиращо четене. А приказните истории всъщност оказват силно въздействие върху развитието на децата, което може да помогне във възпитанието и решаването на детските трудности.

Приказките, разбира се, са измислица,  но в тях са заложени човешки ценности, преживявания, преминаване пред трудни периоди, търсене на решения и изход от различни ситуации, борба на доброто и злото. Всичко това помага на детето да се идентифицира с персонажите, да вижда различни варианти на поведение и да обогатява своя опит. Психолозите вече отдавна са стигнали до извода, че децата много по-добре усвояват метафоричния език на приказките, отколкото прякото указание „ето така трябва да се постъпва“. Освен това, в приказките персонажите са описани доста подробно, с техните слабости и желания, положителни и отрицателни страни. Това помага на детето да разбере, че дори да не е силно физически, то може да победи, че не е задължително винаги да се бие, а може да се използва ум и хитрост.

Ето как приказката помага на децата:

 

  • Възпитаване на положителни черти на характера. Във вълшебните разкази хлапето се среща с добри, смели, честни, порядъчни герои. В тези истории откриваме сюжети за постигането на някаква цел, любовта към семейството, доверието.
  • Лесно обучение. Детето се запознава чрез приказките с нови явления. Има немалко съвременни истории, в които героите попадат във вълшебна страна, там те изучават различни предмети и събития от живота. Такава приказка се нарича дидактическа, тя може да се използва при подготовката за училище. Усвояването на материала и развитието ще се случват, без да се насилват нещата.
  • Формиране на съпреживяване. Когато слуша приказки, детето се научава да разпознава емоциите на персонажите. То съчувства на хората с нещастна съдба, смее се заедно с веселите герои, вълнува се за хода на сюжета. Навикът за разпознаване на емоциите е много полезен в живота на възрастен.
  • Обучение на човешки ценности. Приказката с всички достъпни за децата средства разказва за доброто, злото, честността, алчността, трудолюбието. Добре е, когато родителите обсъждат заедно с детето си прочетената приказка, показват своето отношение към този или онзи персонаж.
  • Запознаване с джендърните роли. Момичетата обикновено избират да подражават на принцеси, стопанки на къщи, а момчетата – на рицари, победители. Чрез примерите от тези приказки се формира представата за моделите на взаимоотношения между хората.
  • Коригиране на поведението. В психологията съществува специално направление − приказкотерапия. С нейна помощ може да помогнем да детето да се освободи от страховете, агресията, притеснителността. Има медитативни приказки, в тях няма конфликти и зли персонажи. Полезно е да се четат преди сън – те успокояват, отпускат възбудимите деца.
  • Положително влияние върху речта на детето. Четенето на вълшебни разкази се отразява благоприятно на децата от предучилищна възраст. По-голямото дете в такава възраст вече може дълбоко да осмисли идеята на приказката, вярно да оцени постъпките на персонажите. След четене трябва да се задават въпроси, да се търси оценка на постъпките на героите. Подобни беседи и задания помагат на децата да изразят мнението си, да обогатят речниковия запас, а също така са средство за развитието на детето. Речта се развива благодарение на образния език.

За всяка възраст са подходящи различни приказки. И след време една и съща приказка ще бъде възприета от вашето дете по съвсем различен начин, тъй като неговият жизнен опит се е обогатил, и в зависимост от случващото се в неговия живот, то ще забелязва различни нюанси в едно и също произведение.

И така, ролята на приказките за развитието на децата е неоценима. Те са необходимо средство за развитието на детето. До пет-седем години те мислят с образи, затова четенето на вълшебни истории им помага да опознават околния свят. Влиянието на приказките върху развитието на детето не бива да се пренебрегва, чрез тях малките читатели се запознават с различни примери за взаимоотношения, много от книгите стават любими за тях.

 

За да намерим правилната приказка, трябва да избираме истории според възрастта, да следим за стила на изложение. Героите трябва да бъдат симпатични на малките, иначе четенето на приказки няма да бъде полезно.

А сега да поговорим за най-важното – как най-добре да подготвим децата за живота на възрастни и кое е по-добре – приказките с щастлив край или пък реалистичните. Според мен, най-добрият вариант е комбинирането. Докато детето е още малко и вие искате да заложите базови ценности, най-подходящи биха били приказките с добър край. Те внушават увереност, че всичко ще бъде наред, успокояват и вдъхновяват детето. С наближаване на 5-6-годишна възраст вече е добре да добавяте авторски приказки, онези, в които се появяват вече реални ситуации и не винаги всичко завършва с “хепиенд”. По този начин детето ще започне да обогатява своя вътрешен свят с възможностите за неудачи, разочарование, опита от грешките и да търси ресурси, за да може все пак всичко да свърши добре.

Много добре работят, дори при най-малките, самостоятелно измислените приказки, при които в главната роля е вашето дете. Затова нека името на главния герой бъде същото като на вашето дете, или пък името може да е различно, но контекстът да съответства на онова, което вашето дете преживява. Най-важното е да му помогнете да се идентифицира с персонажа. А по-нататък може да разказвате нещата, които ще му помогнат, според вас, да се развие или на които вие искате да научите вашето хлапе. Това може да са истории за научаване на нови неща, създаване на приятелства, изработване на битови навици. За да задържите вниманието, най-важното е сюжетът да съдържа увлекателни истории, способни да включат и преживяванията на детето. Децата много обичат такива приказки, тъй като идентификацията с главния герой се случва бързо и много лесно се потапяш в историята.

Друг прекрасен вариант би било съвместното съчиняване на приказка, която например да започнете с „Имало едно време една малка принцеса, тя била много красива и добра и се казвала Софи…”, и нека вашето детенце продължи, след това вие, и така до края на приказката. Така ще разберете от какво се вълнува вашето дете, а в своята част от приказката му дайте подкрепа, любов, може да въведете нови персонажи, които да му помогнат, или магически артефакти (летящо килимче, вълшебна пръчица…). Такива приказки широко се използват в приказкотерапията и притежават чудесен изцеляващ ефект.

В по-напреднал етап бихте могли да добавите и живи персонажи. Вземете малки фигурки, например от яйцата „Киндер сюрприз“, и ги включете в историята, докато разказвате, местете ги и ги одушевявайте, говорете с техните гласове. Паралелно наблюдавайте как вашето дете се държи с тях, как проявява своите чувства и придвижва героите. Ще видите много интересни неща – агресия, яд, обида, а нежността към малките фигурки ще помогне на детето да изживее тези чувства и да се освободи от онова, което понякога му пречи, но е трудно да се говори за него. Такива приказки естествено ще бъдат смесени – в тях ще има мистика и вълшебство наред с реалността и трудностите в живота, а тъкмо това обогатява вътрешния свят на детето. Освен това ще ви сплоти и ще добави дълбочина във вашите отношения, и тогава, ако то има някакви реални трудности, ще му бъде по-леко да дойде и да ви разкаже за тях. Нашият живот е съставен както от прекрасното, така и от реалното и не винаги е лесно да го приемеш и да го преживееш.

Как да подготвим децата си за живота: с приказки с щастлив край или с реалността?

Сподели във фейсбук
Олеся Ямполска
Последвайте

Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.
Олеся Ямполска
Последвайте

Latest posts by Олеся Ямполска (see all)

Author: Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *