• Промоции
  • Марки
  • Ново от КОМСЕД Магазин
  • КОМСЕД Новини
  • Facebook
  • Google+
  • YouTube
  • Instagram
Търсене

КОМСЕД БЛОГ КОМСЕД БЛОГ КОМСЕД БЛОГ

  • Начало
  • Детски Игри
  • Детско Възпитание
  • Играчки и продукти
  • КОМСЕД Магазин
  • Търсене
Categories Детско Възпитание

Емоционалната интелигентност при децата − огледало на родителите

Author Олеся Ямполска Posted on ноември 20, 2017 2 коментара 154,136 Views 160 Харесвания
Categories Детско Възпитание

Разведени родители: 5 грешки при възпитанието на децата

Author Мариела Кръстева Posted on март 22, 2018март 22, 2018 2 коментара 12,838 Views 152 Харесвания
Categories Детско Възпитание

Детето ви иска домашен любимец? Как това ще помогне на развитието му?

Author Мариела Кръстева Posted on март 30, 2018март 26, 2018 2 коментара 6,623 Views 157 Харесвания
Categories Детско Възпитание

4 стъпки за овладяване на детската истерия

Author Олеся Ямполска Posted on октомври 30, 2017януари 25, 2018 2 коментара 74,098 Views 163 Харесвания
Categories Интересни

Подходящи аксесоари за бебешки колички

Author Мариела Кръстева Posted on март 17, 2018януари 30, 2020 2 коментара 9,437 Views 155 Харесвания
Categories Детско Възпитание

Ревност при второ дете в семейството – как да я избегнем?

Author Мариела Кръстева Posted on май 30, 2018май 29, 2018 1 Коментар 13,996 Views 122 Харесвания
Categories Детско ВъзпитаниеИнтересни

20 добри дела за деца

Author deyan georgiev Posted on декември 29, 2017 1 Коментар 12,180 Views 124 Харесвания
Categories Детско Възпитание

Детето ви манипулира?! Да отстъпваме или не?!

Author Олеся Ямполска Posted on октомври 6, 2017 1 Коментар 10,312 Views 130 Харесвания
Categories Интересни

Роклята – най-важната дреха за всяка принцеса

Author Мариела Кръстева Posted on октомври 3, 2017октомври 3, 2017 1 Коментар 7,072 Views 127 Харесвания
Skip to content
Какво може да означава детският плач?
Categories Детско Възпитание

Какво може да означава детският плач?

Author comsedblog Posted on март 9, 2018март 19, 2018 64,070 Views 10 Харесвания

Девет месеца чакане и ето – вече имате най-ценното нещо в живота си, едно малко вързопче щастие. Но това щастие започва да плаче и да ви стресира, без значение колко опит имате зад гърба си и колко деца сте отгледали. А за тези от вас, които са станали родители за първи път, стресът е дори още по-силен.

Защо плачат децата? Да започнем с това, че новороденото е абсолютно безпомощно – то не само не може да говори или ходи, но и само да удовлетворява основните си нужди. И в този случай плачът се явява най-естествената реакция за бебето за привличане на  вниманието ни. Именно чрез плачът, то се опитва да комуникира нуждите си, да ни покаже, че му е необходима помощ, грижа, емоционален контакт.

За родителите плачът на бебето е стрес. На първо място, защото предизвиква много сложни емоции. Някои от тях са: страх, срам, раздразнение, агресия. Дори ние, възрастните, трудно се справяме с подобни емоции – самото им осъзнаване може да бъде крайно болезнено.

Нека видим с какви чувства се сблъскват родителите:

Страх. Страхувате се, че нещо не е наред с детето, че му е лошо, че му е нужна помощ, а вие не знаете какво точно не е наред, как да му помогнете и изобщо какво да правите.

Срам. Срам, че сте лош родител, чието дете плаче; че не разбирате какво иска; че плачът пречи на околните; срам да поискате помощ; да покажете своето недоумение и безпомощност; срам, че бебето е толкова шумно или че не се справяте с ролята си на родител.

Раздразнение. То може да бъде причинено от самия звук на плача, от умора, от поведението на бебето, от бездействието на близките, от това, че именно на нас се налага да се справим с мисията ‘успокояване на детето’, на невъзможността да си починем поне малко.

Агресия. Тя е породена от безсилие, от невъзможност да помогнем, от усещането за собствената ни безпомощност в създалата се ситуация.

Понякога е много трудно да се справим с тези чувства и в следствие на това ни е трудно в този момент да проявим съчувствие към новороденото и неговите потребности. Затова когато детето плаче, първото, което трябва да направите – както в самолета – е да сложите спасителната маска първо на себе си и чак след това – на детето. Колкото по-спокойни сте вие, толкова по-лесно ще ви бъде да установите контакт с детето. Абстрахирайте се от всичко наоколо и се фокусирайте върху собственото си спокойствие и контакта с вашето бебе.

Jan Hunt, психолог и директор на Natural Child Project, прави много интересен паралел, който ни помага да се поставим на мястото на новороденото:

“Представете си за момент, че са ви похитили извънземни и ви откарват с кораба си на далечна планета. Обкръжени сте от гигантски непознати, чиито език не разбирате. Двама от тях се грижат за вас. Изцяло зависите от тях за удовлетворяване на нуждите ви – глад, жажда, комфорт и най-вече – необходимостта да се чувстваме в безопасност. А сега си представете, че нещо с вас не е наред: нещо ви боли, усещате непоносима жажда или имате нужда от емоционална подкрепа. Но и двамата ви попечители не обръщат внимание на виковете ви за помощ и не можете да ги накарате да се погрижат за вас или да разберат от какво се нуждаете. Пред вас се изправя сериозен проблем: в този непознат и абсолютно чужд свят вие сте сами и безпомощни.”

В своята невинност детето предполага, че ние, родителите, винаги сме прави – всичко, което правим е точно това, което трябва да направим. То все още не е способно да разбере, че ние просто сме заети, разсеяни, притеснени, объркани от безкрайните съвети и така наречените “експерти”, или просто сме неопитни. Няма значение колко много обичаме детето си – за него са важни само външните проявления на тази любов.

Грешка ли е да носим бебето на ръце?

На никого не му е приятно, когато опитите му за общуване бъдат игнорирани. А когато това се случи, усещаме безпомощност и озлобление, които неизбежно вредят на взаимоотношенията ни. Това е универсална реакция на по-голямата част от възрастните. Няма причина да смятаме, че децата ще реагират по друг начин. Малцина ще пренебрегнат искането за помощ от възрастен, който повтаря: “Бихте ли ми помогнали? Чувствам се зле.” Но детето не може да каже нищо подобно. То може само да плаче, докато не получи помощ или не се предаде в отчаяние.

Необходимостта от своевременна реакция към детския плач не беше оспорвана доскоро. В съвременната култура се смята, че плачът е нещо нормално и неизбежно за бебето. В по-неразвитите общества, където децата са носени почти постоянно на ръце през първите месеци след раждането, плачът практически липсва. Противно на популярното мнение, децата, отглеждани по този метод, демонстрират независимост по-рано от децата, които са носени на ръце по-малко.

Какво казва науката?

Всъщност, проучване на развитието в ранна детска възраст показва, че децата, възпитавани с любов и постоянен контакт с възрастните, израстват като уверени и любящи родители. В същото време децата, подтиквани към самостоятелност, израстват с чувство на обида и гняв, които в бъдеще придобиват изключително лоши измерения. Въпреки всички изследвания, детският плач все още се пренебрегва с аргумента, че вниманието ще “разглези” бебето. (Тук може да прочетете повече по темата дали детето ви манипулира и как да реагираме)

Често срещан съвет в списанията и блоговете за отглеждане на деца гласи: “Оставете бебето да се наплаче”. Ако за родителите възпитанието на децата може да бъде изключително сложно, то за бебето “да се наплаче” и “да се справи” с причината за плача си е напълно извън границите на възможностите му. Малкото не може само да се храни, да си сменя пелените, дори да се изправя в седнало положение. В края на краищата, отговорност на родителите е да обгрижват новороденото, а не отговорност на новороденото – да осигурява спокойствието и благоденствието на своите мама и татко.

Какво може да причини игнорирането на плача?

Много експерти ще ви посъветват да дадете на детето си възможност да се справи само, защото това ще му помогне да порасне. Но едно новородено не е физически способно на това. Реалното израстване на детето зависи от сигурността, основана на емоционална стабилност, формирана от любовта и подкрепата на близките в ранните години. Децата могат да реагират на стреса само по детски. Дете, на което му е отказано правото на удовлетворение на потребностите му, може да отключи неефективна само-стимулация (да удря глава в различни предмети, да се люлее в ритъм, да смуче палеца си и т.н.) и да бъде емоционално недостъпно. Ако продължите да игнорирате детето, то ще разбере, че самотата и отчаянието са по-малко емоционално болезнени в сравнение с постоянното отхвърляне от страна на родителите. За съжаление, веднъж достигнало до това заключение, малкото човече придобива характерна представа за света до края на живота си.

Голяма част от специалистите разбират, че когато родителите използват заместители в изпълнението на задълженията си – плюшени мечета вместо прегръдки, ходене вместо носене в ръцете на родителя, детско креватче вместо да спят заедно, биберон вместо майчина гръд, играчки вместо пълноценно внимание, музикални уреди вместо човешки глас, мляко на прах вместо кърма – всичко това неминуемо води към материализъм, самота и емоционална неудовлетвореност. Да се игнорира детския плач е все едно да запушваме уши, докато звучи пожарната аларма. Тази аларма ни сигнализира, че трябва да действаме незабавно, че се случва нещо много сериозно.

Както Жан Ледлоф правилно описва в книгата си “Как да отгледаме щастливо дете”: “Плачът на детето е толкова сериозен, колкото звучи”. С какъвто и стрес да е свързан плачът на детето, той не трябва да се разглежда като вид борба с родителя, а като дар от природата, който дава на децата възможност да израснат, способни да обичат и да се доверяват.

Научете всичко за интуитивното хранене и вижте как да го прилагате, като изтеглите безплатната електронна книга „Интуитивното хранене при децата“.

Автор: Олеся Ямполска

В статията са използвани материали на Jan Hunt.

Храненето на детето – предизвикателство пред съвременния родител
Categories Интересни

Храненето на детето – предизвикателство пред съвременния родител

Author comsedblog Posted on март 1, 2018 8,075 Views 2 Харесвания

Автор: Мариела Кръстева

Като родители, често сме изправени пред предизвикателството доколко и как трябва да влияем на храненето на детето. Трябва ли да го откажем/ограничим от сладкото още докато е малко? Нормално ли е да не иска да яде, или да яде твърде много и други са сред най-често срещаните въпроси, които са свързани с възпитаването на хранителни навици у децата. Прочетете и откога да започнете захранването на бебето.

Кои са най-често срещаните проблеми, свързани с хранителните навици и как да ги преборим?

 

Иска да яде само сладко

Най-често причината за нестихващия интерес на детето към сладкото е това, че е забранено. Несъзнателно се опитваме да го ограничим, а то иска още и още от сладките лакомства. Нека не забравяме, че те се нуждаят от сладкото, за да имат енергия. Разбира се, в умерени количества.

Има претенции към храната

Едва ли има дете, което да не е придирчиво към храната. Малките хитреци всячески се опитват да наложат своето над това, което мама готви. Това, че отказва да яде дадено нещо, означава, че всъщност не е гладно. Защото ако беше, щеше да яде всичко, нали? Съвсем нормално е децата между 2-4 години да имат претенции към храната. За щастие, това отминава с времето.

Нужна е стимулация от ваша страна, за да се храни. Или награда

Принудата е враг на детското хранене и възпитаване на полезни хранителни навици. Заплахи от рода на „Докато  не си изядеш всичко, няма да станеш от масата“ и други подобни са всъщност пагубни за детето. Всеки начин да го „подкупите“ с награда, също е лошо решение. Опитайте да му обяснявате за храната. И не го насилвайте, защото така извършваме акт на хранителна принуда.

Не обича зеленчуци

Едва ли има дете, което да обича зеленчуци. Макар да знаят, че са полезни, те ги асоциират с натиск от наша страна, което води до нежеланието им да ги консумират. Следващият път, когато предложите стратегия от типа: „първо си хапни зеленчуците, а после – друго“, се замислете, че всъщност вие насаждате у детето това отношение.

Алергия към дадена хранителна група

Ако вашето дете има непоносимост към даден продукт, то вероятно лекар ви е препоръчал този продукт да бъде изцяло изключен от менюто. Това обаче създава редица негативи, както за детето, така и за цялото семейство. Как да се справим в подобна ситуация. На помощ ни идва интуитивното хранене. Какво представлява то?

Интуитивното хранене е избор на храна на база физиологически глад и желани вкусове. Когато ни се яде сладко, кисело, горчиво, но имаме алергия или непоносимост към някои продукт, това не означава, че трябва да се откажем от него. Благодарение на интуитивното хранене намираме аналог, който да замести продукта, но да ни осигури същия вкус/усещане, което търсим.

Важно е да знаем кои са продуктите, причиняващи алергии, за да търсим техни заместители.

Наша задача като родители е да успеем да постигнем максимално разнообразно меню за детето, които то да обича, в рамките на позволеното.

Интуитивното хранене е добро решение при алергии, защото реално забранени храни няма. Има заместители. А и чисто психологически, забранената храна винаги е желана. Когато спре да бъде такава, тя автоматично не е толкова търсена от децата.

Прочетете повече полезна информация за интуитивното хранене и вижте как да го прилагате като изтеглите безплатната електронна книга „Интуитивното хранене при децата“.

11 препоръки за развиване силните страни на вашето дете
Categories Интересни

11 препоръки за развиване силните страни на вашето дете

Author comsedblog Posted on март 1, 2018 13,126 Views 2 Харесвания

Автор: Мариел Кръстева

Всяко дете е индивидуалност, която крие в себе си куп качества, чакащи да бъдат отключени. Силните страни на детето се появяват посредством различни дейности като учене, общуване, креативност. Колкото повече знания и умения усвоява то, толкова по-лесно ще се проявят силните му страни.

А когато ги открие, то става по-самоуверено. Колкото по-комфортно се чувства детето, толкова по-бързо и смело ще разкрие своя потенциал. Ключът към откриването и развиването на неговите силни страни е в това да опитва нови неща, за да намери онова, което му допада най-много.

Като родители, нашата задача е да помагаме на децата да открият и развият своите силни страни. (Вижте още Как да им покажем, че ги обичаме).

Но без да им се месим, а само да ги напътстваме. С помощта на тези 11 препоръки ще успеете да помогнете на вашето дете да открие в какво се справя най-добре.

Как да развием силните страни на детето? – 11 начина за успех

  1. Игри за развиване на въображението
  2. Кое е това, което прави детето ви уникално? Открийте го!
  3. Създайте си дневник, в който да следите силните страни на детето ви.
  4. Създайте си семейни традиции
    Организирайте различни игри през почивните дни (например настолни игри – прочетете повече за тях тук), кулинарни предизвикателства, спортни изяви, четене на книги или други групови занимания, с чиято помощ вашето дете ще открие това, в което е силно. А и ще прекарвате пълноценно време заедно, а то е незаменимо.
  5. Изслушвайте детето си.
    Комуникацията с детето е най-важното нещо. Научете се да го слушате ефективно, да разбирате какво иска да каже, какво има предвид. Само така ще успеете да предвидите неговите умения и да му помогнете да се развие в желаната от него посока.
  6. Не очаквайте твърде много винаги.
    Хубаво е да сте амбициозни, но не забравяйте, че децата не са възрастни и при тях понякога също има неуспехи. Важно е да сте подкрепящи и да продължите напред в търсене на онова, което ще развие потенциала на вашето дете.
  7. Не оценявайте всичко.
    Много родители имат прекалено високи очаквания, с които обременяват децата си и така им пречат да бъдат щастливи и успешни. Не създавайте напрежение у децата. Старайте се да бъдат спокойни, за да успеят да открият своето призвание.
  8. Помогнете му да открие интересите си и това, в което е добро.
    Чудите се как да отключите скритите таланти на вашето дете? Най-важното е просто да вярвате в него. Още няколко начина може да видите в „Как да отключим скритите таланти на детето?“.
  9. Нека ви разказва своите истории…
  10. Забравете за сравняването
  11. Винаги му давайте варианти за избор

Изтеглете безплатната електронна книга „Как да разберем кои са силните страни на нашето дете и да ги развием най-добре“, която ще ви помогне с още практически съвети и насоки.

Светът на Лего – в помощ при развитието на детето
Categories Интересни

Светът на Лего – в помощ при развитието на детето

Author comsedblog Posted on март 1, 2018март 1, 2018 8,664 Views 0 Харесвания

Автор: Мариела Кръстева

Детските играчки са  начин да открием себе си, важна част от пътя към съзряването (повече за това може да прочетете тук.)

Всички сме чували на играчките Лего – забавни и пъстри фигурки и блокчета, които създават цял един свят. Знаем ли обаче, че с Лего се развиват полезни умения и качества у детето?

С какво Лего е полезно за децата, освен че им доставя удоволствие в игрите?

Всичко важно, което децата научават за живота, е с помощта на игрите. С тях лесно осмислят ситуации, емоции, разкриват себе си и научават полезни неща за света. Именно в игрите с Лего децата се научават:

  • на концентрация
    Сглобяването на детайли и търсенето на решения е занимание, което учи на концентрация.
  • развиват пространствено мислене
  • вглъбяване в процеса
  • търпение и постоянство
    Търпението и постоянството са важни качества, които учат децата, че всичко може да се постигне с труд и постоянство. Колкото по-рано го научат, толкова по-добре.
  • креативност и импровизация
  • развиване на въображението
  • удовлетвореност
  • логическо мислене

В живота на всяко дете има ситуации, в които присъстват негативни емоции: разочарования, страх, стрес, обида и др. Лего помага при изразяване на негативните емоции и справянето с тях. Понякога точно чрез игрите децата преодоляват страхове и ситуации, за които родителите им дори не подозират. Например, ако детето ви се страхува от общуване с други деца, Лего ще се притече на помощ. Как? Като разиграете примерна сцена с помощта на Lego Friends.

Вниманието ви към преживяванията, чувствителността към вътрешния свят на детето ще му помогнат да се справи с дадената ситуация. Също така, усещането, че има подкрепа, ще му даде увереност и чувство, че не е само.

Лего предлага играчки, подходящи за всяка възраст и помага за развиването на творческия потенциал у децата. (Прочетете как Lego Ninjago е полезно за ученика).

Прочете за различните видове играчки Лего и ползите от тях в „В света на  играчките…. с Лего“.

Изтеглете си безплатната електронна книга „LEGO®: Как да развием гения в детето си?“. Научете повече за функциите на различните модели Лего, ползите от играта с тях и как да организирате пространството в детската стая, за да има повече възможности за игри с Лего.

Как да възпитаме любов към четенето у децата?
Categories Интересни

Как да възпитаме любов към четенето у децата?

Author comsedblog Posted on март 1, 2018ноември 1, 2018 13,651 Views 4 Харесвания

Четенето – все по-непопулярно занимание сред децата

В света на технологиите, 3D изображенията и безкрайното море от възможности на един клик разстоянe, нормално е децата да предпочитат да гледат филмчета с пъстри изображения, вместо да забиват нос в черно-белите букви. Макар четенето на книги да е загубило романтичния си облик като част от ежедневието на съвременния човек, все още има надежда да възпитаме у децата любов към четенето.

С какво е полезно четенето на книги?

  • развива въображението
  • обогатява речниковия запас
  • изследвания показват, че създава спокойствие и помага за справяне с проблемите
  • дава отговори на много въпроси – приказките подготвят децата за живота

Какво ДА НЕ правим?

Ако искаме да възпитаме любов към четенето у нашите деца, то със сигурност не трябва да подхождаме с насилие над тях. Кое е това, което не трябва да правим, защото по този начин със сигурност ще ги отдалечим от четенето?

Да им повтаряме: „трябва да четеш“

Насилственото принуждаване е враг на четенето. Вашето дете не само че няма да заобича книгите, но и ще се отдръпне от тях. Възможно е това да наруши и вашите отношения, защото вие ще сте тези, които му създават негативни емоции.

Не упреквайте

Ако си мислите, че с упреци ще спечелите благоразположението на вашето дете, това не е така. Няма как то да хване книгата и да прояви интерес към нея, ако постоянно го упреквате в нещо.

Не сравнявайте

Сравнението не е добър подход при възпитанието на децата. Защо? Защото създава у тях усещане за безсилие. Казвайки, че вие или другото ви дете на неговата възраст е четяло повече, създава негативно усещане. А то няма да го подтикне да заобича книгите, а напротив – ще го отблъсне.

Наказание

Да наказвате детето си, че не чете достатъчно, или въобще, е безсмислено. Защото никой не е заобичал нещо, само защото е бил наказан, че не го прави, нали?

Насилие

Насилието не е начин за справяне с никоя ситуация. Още повече, когато говорим за възпитание на децата. Нищо положително не се постига с насилие. Няма как някои да се наслаждава на четенето на книги, ако е бил насилен да го прави.

За да възпитаме любов към четенето на книги у децата се препоръчват няколко техники:

  • четене на глас
  • коментиране на прочетените книги
  • иницииране посещение в книжарници
  • създаване на семейни традиции, свързани с четенето
  • създаване на читателски дневник
  • организиране на кът за четене

Важно е да помним, че при децата всичко е по-лесно, когато е под формата на игра. С помощта на лесни и забавни игри още от ранна детска възраст, вие ще възпитате у децата любовта към четенето. (вижте 10 вечни детски книги за всяко дете, които може да започнете да четете заедно)

Четенето е прекрасно занимание, което може да споделите с вашето дете. Приятно четене с пожелания за много сподели емоции заедно!

Изтеглете си безплатната електронна книга „Как да научим детето да чете с удоволствие?“ и я използвайте като практическо ръководство с идеи за възпитаване на любовта към четенето.

Как да запазим страстта след раждането
Categories Интересни

Как да запазим страстта след раждането

Author Олеся Ямполска Posted on февруари 6, 2018февруари 6, 2018 15,059 Views 0 Харесвания

Раждането на детето е прекрасно събитие и голямо щастие за повечето семейства. Същевременно то е изпитание и за двамата родители и семейството като цяло. Появило се е още едно човече, което си има свой ритъм на живот, свои потребности, то е безпомощно и родителите трябва да променят много неща в обичайния си ритъм на живот. Както и други сериозни промени, появата на детето е един вид криза във взаимоотношенията. Те вече никога няма да бъдат като преди, могат да преминат на ново ниво, но могати да се разпаднат.

Един от най-деликатните моменти при появата на новия член на семейството е запазването на страстта и романтиката в двойката. И проблемът обикновено е там, че всички ние знаем как се появяват децата, но не си даваме сметка какво точно се случва с тялото на жената, нейната чувствителност и сексуалност в периода на бременността и след раждането на детето. Тъкмо заради това още в периода на бременността се появява неразбиране в интимната сфера, а след раждането често се добавя недоспиването, липсата на сили и време за поддържане на отношенията и страстта в тях.

Джон Готман, професор по психология от Вашингтонския университет, наблюдавал 150 двойки преди и след раждането на детето. Две трети от участниците са споделили, че са започнали да се карат по-често, усещали са разочарование в отношенията си и обида. Ученият решил да изясни какво останалата една трета правела по-различно от другите.

През първите няколко месеца след раждането на детето двойките рядко правят секс – това е нормално и предсказуемо. Но сексът, както и преди, си остава важна част от съвместния живот и надежден индикатор за удовлетвореност от отношенията. За родителите е изключително важно да отделят време за секс и близост.

Първична адаптация.

През първите месеци след раждането животът е сякаш емоционална вихрушка. Младите родители са под влияние на естествени стресови фактори – промяната на хормоналния фон, възстановяването след раждането, умората и физическото изтощение.

Нищо чудно, че в този период намалява сексуалното влечение и у двамата партньори – не им е до романтика. При младите майки на първо място са кърменето и грижите за бебето. Жените трудно намират време за мъжете си. Мъжете пък се учат да бъдат бащи. Те чувстват повишена отговорност за осигуряването на прехраната и безопасността на семейството.

За съпрузите не е лесно да усвоят новите си роли. Докато те се учат да обгрижват детето, романтиката, сексът и близостта отиват на заден план. На тяхно място идват умората, забележките в пристъп на избухливост и раздаването на задачи.

Важно е да се поддържат изпълнени със смисъл отношения. За това помагат ритуали, които сближават партньорите.

Създавайте ритуали на близост.

Качеството на сексуалния живот пряко зависи от дълбочината на емоционалната близост между съпрузите. Когато младите родители поддържат емоционалната връзка, това помага за намаляването на стреса от появата на детето и стимулира страстта.

За да се запази здрава емоционалната връзка, трябва целенасочено да се работи над това.

Измислете сутрешен режим, по който ще храните детето, ще играете с него и ще се грижите заедно за него. Изяснете какво харесва или не харесва вашият партньор и използвайте тези знания за укрепване на близостта. Планирайте необичайна разходка или нов вид семейно прекарване на времето през почивните дни.

Когато осъзнато практикувате ритуалите на сближаване, укрепвате емоционалната близост всеки ден. Това стимулира сексуалното влечение.

Пазете романтиката.

Повечето двойки смятат, че романтиката се изразява във вечéри в скъпи ресторанти, пътувания за уикенда или до екзотични страни и, разбира се, „смело“ бельо.

Младите родители трябва да разберат – от тях не се иска нещо грандиозно. Достатъчни са ежедневни контакти – да се държат за ръце, да се прегръщат, да се притискат един към друг в края на деня, да се целуват и да се наслаждават на докосването.

Моментите на нежност помагат за поддържането на физически контакт. За да реанимирате сексуалния живот, трябва да си отделяте време един на друг. И е желателно то да бъде само за вас двамата – без помпи за кърма, памперси и шишенца с мляко. Използвайте времето, докато бебето спи, за романтични вечери у дома, забавлявайте се – важно е да помните защо всъщност сте поискали да бъдете заедно и колко ви е добре така.

Поддържайте любовта.

Младите майки твърде често докосват някого – те постоянно са в близост с бебето. В това състояние жените не са склонни да контактуват с мъжете си. За мъжа е точно обратното – той изпитва глад, че не му достига физически контакт, и в много от случаите ревнува от детето, което му е „отнело“ любимата жена. Но любовта има не само физически прояви – в една двойка близостта може да се изразява и с думи.

Разговаряйте за нещата, които ви харесват, за това, че цените другия, спазвайте ежедневни ритуали на близост – това ще поддържа хармонията в семейството. Комуникацията в една двойка е много важна за поддържане на емоционална близост. Вземете заедно вана, направете си лек масаж, поговорете за секса, за своите фантазии и за това, което ви възбужда – това ще ви помогне да усетите близостта.

Угасналото сексуално влечение може да бъде възстановено. Когато партньорите осъзнават колко важно е това за качеството на отношенията като цяло, те започват да търсят начини отново да разпалят огъня. Точно тогава двойката се стреми към възможности за интимна близост, а не намира оправдания да я избягва.

На мнозина им помага фиксираното време за секс. Те с нетърпение очакват тези моменти. Струва ми се, че е по-добре да подгряваме страстта постоянно, за да може като се появи възможност да се насладим на моментите на спонтанна близост.

Двойките, които са започнали да се срещат отскоро, също планират секса: те се обличат специално, купуват си нови парфюми, избират романтична музика за вечерта. Това може да бъде елемент от играта между вас − може да си правите изненади, като се подготвите предварително за съблазняване. Тогава вашият партньор ще бъде приятно изненадан, когато се прибере вкъщи и си спомни как е започнало всичко между вас. А това ще подтикне и него към подобни действия и следващия път той ще дойде с букет цветя или подарък или ще организира спонтанна вечеря в ресторант, като се погрижи да осигури бавачка за детето.

За укрепването на отношенията ще помогнат и редовните срещи без детето, сутрешният секс или нежности по време на дневния сън на бебето. Може да си изпращате съобщения със сексуален характер през деня. Това ще ви накара да очаквате вечерта с вълнение и ще ви настрои игриво.

Като отделяте специално време само за вас двамата, така напомняте, че сте един отбор. Благодарение на това ще ви бъде по-лесно да преодолявате ежедневните трудности.

Раждането на детето променя правилата на играта, но не трябва да убива романтиката. Като положат малко усилия, младите родители могат да запазят близостта, въпреки ранното ставане, храненето през няколко часа и купищата нови задължения.

Вижте какви са етапите в развитието на детето от 0 до 15 години тук.

Да им покажем, че ги обичаме
Categories Детско ВъзпитаниеИнтересни

Да им покажем, че ги обичаме

Author deyan georgiev Posted on януари 29, 2018 4,376 Views 3 Харесвания

Случвало ли ви се е да присъствате на сцена с тръшкащо се дете, при което някой да коментира, че детето така просто иска да привлече внимание? Всъщност, вниманието е най-исканият, търсеният и скъпоценен родителски ресурс, без който децата стават нервни, претенциозни и мрънкащи. Разбира се, за всички тези ситуации може да има много други причини – детето може да е изморено, гладно, превъзбудено от различни стимули. Но ако все пак тези проблеми не са на лице, а детето все пак е във „взривоопасно“ настроение, може би е време за малко проява на внимание!

Особено с порастването на децата често забравяме, че се движим на твърде висока скорост и не сме отделили достатъчно време за простичко общуване с детето, за което то значи толкова много. Както беше казал един детски психолог, децата са раздразнителни и мрънкащи вечер, когато през деня чашката им с любов не е напълнена! И да, някои деца вдействителност имат нужда от напръстник любов, други – от бъчва. Особено зависи колко дълго сме забравили да „пълним“ чашката. Друга любима мисъл – една година лошо родителство се компенсира с един месец добро родителство. Тъй че – бързо да покажем на малките колко ги обичаме и да им осигурим тази прекрасна и здрава основа за разтеж, наречена любов.

Практически: как да го постигнем? Дали да купим голям, желан подарък или да ги заведем на кино? Повече джобни или повече привилегии? Не, всъщност децата знаят кога ние използваме заместители на внимание. Затова ще предложим 3 простички, ежедневни стъпки, плод на популярната психология – за деца, които ще се почувстват обичани и с отделено внимание.

  1. Физически контакт, за да се чувстваме свързани!

С бебетата е толкова лесно – така или иначе почти постоянно са ни в ръцете, постоянно сме във физически контакт с тях – при хранене, къпане, обличане, разходка. Но колкото по-големи и самостоятелни са децата, толкова по-рядко се случва физическия контакт. А децата имат нужда от него, за да се чувстват обичани и свързани с тях. Популярните психолози дават минимум от поне 8 физически жеста всекидневно. Разбира се, това не означава да гоним осемгодишния си син, за да го прегръщаме и целуваме. Това по-скоро може да ги накара да бягат бързо! Но всеки физически контакт е ценен – потупване по гърба, разрошване на косата, оправяне на яката и разбира се, ако все пак можете, си открадвайте по някоя и друга прегръдка.

  1. Разговор очи в очи

Всеки ден децата се нуждаят от разговор и общуване очи в очи. Дори от най-ранната бебешка възраст е важно да говорите на бебето, гледайки го в очите. Но след време разговорите ще стават все по-важни и сериозни. Научете се и да слушате, и да говорите разбираемо. И винаги помнете, че разговорите с детето, особено важните за него, са очи в очи, а не очи в очи и телефон/таблет/лаптоп. Тези разговори доказват на детето, че заради разговора с него си заслужава прекъсването на работата. С ежедневни разговори и чрез играждане на навик за общуване за всички ще бъде по-лесно. А и искреното и неприкрито общуване и ценните разговори са сериозна инвестиция за времето на тинейджърството, когато ще е от изключително значение да разговаряте ежедневно с детето, за да знаете през какво минава и как преживява различните тинейджърски трудности и проблеми. Започнете този навик отсега, тъй като колкото по-късно опитате да разговаряте, толкова по-трудно ще е и за вас, и за детето. Интересувайте се от всичко около него и отговаряйте обширно на въпросите му – това е едно добро начало!

  1. 3 пъти по 3

Детските психолози са установили, че за децата има 3 момента от деня, в които първите 3 минути обуславят останалото му настроение и настройка а деня. Това са първите 3 минути след ставане от сън, Първите 3 минути след прибиране от училище и последните 3 минутки преди лягане. Възползвайте се ежедневно от тези минутки, за да показвате любов, интерес, внимание. Използвайте ги ценно – зарадвайте детето, прегърнете го, поговорете и му отделете лично внимание. Това са безценни, много кратки (общо 9 минути на ден!) минути, които обаче поставят една добра основа на любяща атмосфера и внимание към детето!

 

6 съвета за предпазване на децата от вирусни заболявания
Categories Интересни

6 съвета за предпазване на децата от вирусни заболявания

Author Мариела Кръстева Posted on януари 28, 2018януари 24, 2018 6,110 Views 0 Харесвания

Зимата – студена и неприятна, крие рискове не само от падане по заледените улици, но и от различни вирусни заболявания. В училище, в градския транспорт, в магазина или на гости – децата ни ежедневно са изложени на опасност от зараза. Какво можем да направим? Да ги ограничим ли? Не, по-скоро трябва да засилим имунитета им, за да могат сами да се борят с вирусите. Как да се случи това?

6 съвета за предпазване от вирусни заболявания

Личната хигиена – ключ към здравето

Децата често не спазват достатъчно добра лична хигиена. Трябва да възпитаме в тях практиката да се грижат за себе си, да мият ръце по-често, да не кихат срещу друг човек и пр. Колкото по-внимателни са към личната си хигиена, толкова по-малко податливи ще бъдат на вирусни и други заболявания през зимните месеци. Започнете възпитаването на тези умения рутинни задължения с личен пример. Колкото по-често припомняте на детето и му показвате, че трябва да си мие ръцете, толкова по-лесно то ще свикне с тази процедура и ще започне само да я прави и извън дома.

миене на ръце

Топли дрехи

Преценяването на това какво да облечем е много важно през зимата. Обикновено едно просто изстиване може да доведе до усложнения и проблеми в комбинация с дълги дни лечение. Ако децата ви са малки, подбирайте внимателно дрехите. Ако са тинейджъри, проверявайте дали не излизате леко облечени. Важно е също така дали обувките им са достатъчно топли. Ако пропускат дъжд/сняг и краката често се мокрят, това е предпоставка за скорошно заболяване. А колкото по-често се разболяват, толкова по-бързо пада имунитетът им и следователно по-податливи са на вирусни заболявания.

Консумация на топли течности

Пиенето на топли течности повишава имунитета. Постарайте се децата ви да консумират повече чайове и други топли напитки. Като цяло, консумацията на течности е полезна за организма, затова следете дали детето ви пие достатъчно вода.

Здравословно хранене срещу вирусни заболявания през зимата

Здравословното и разнообразно хранене е ключово за здравето на децата. Старайте се да разнообразявате менюто им с различни, богати на витамини храни: местни продукти, зеленчуци, плодове и др. Спорът също не е без значение за повишаване на имунитета на децата. Ако те спортуват, не ги лишавайте от спортните занимания през зимата, колкото и студено да е. Така организмът им се калява и ги предпазва по естествен начин от вирусни заболявания, характерни за сезона.

здравословно срещу вирусни заболявания

Достатъчен сън

Сънят е много важен за цялостното ни състояние. Ако сме се наспали добре, сме по-активни, по-продуктивни, щастливи и най-вече здраве. Пропускането на часове сън води до отслабване на имунната система и съответно сме по-подвластни на различни болести. Грижете се децата ви да спят достатъчно, за да са здрави и щастливи.

здравословен сън

Профилактични лекарства при предпазване от вирусни заболявания

По време на грипната епидемия се налагат някои мерки за предотвратяване на вирусни заболявания. Приемането на лекарства като витамини и минерали е задължително Консултирайте се с лекар какво е нужно да се приема превантивно, за да предпазите децата си, особено ако са изложени на риск.

Агресията при децата
Categories Детско Възпитание

Агресията при децата

Author Олеся Ямполска Posted on януари 26, 2018 25,557 Views 2 Харесвания

Като цяло агресията е съвсем нелошо чувство и ни помага да постигаме желаното, да усвояваме новото, да се изкачваме по кариерната стълба, но това важи само ако сме зрели индивиди и умеем да насочваме своята агресия в конструктивно русло. Но за да израснем като хора, които могат да насочват своята агресия, за да се развиват и постигат цели, е необходимо още като деца да се научим да я управляваме.

Агресията при децата в ранна възраст е елемент от здравословното им развитие. Елементи на агресия могат да присъстват в поведението на детето още от раждането му – за него това е един от начините за изучаване на околния свят. Свързано е най-вече с това, че детето още не се е научило да контролира своите импулси и желания. С други думи, ако иска нещо, но не може да го получи, възможно е да прояви агресия – да се развика, да бутне или удари някого, за да получи желаното от него.

По принцип нивото на агресия е свързано с темперамента – активните по природа деца по-трудно управляват емоциите си, отколкото по-спокойните, и те в по-голяма степен се осланят на действия за изразяване на чувствата си. Обикновено пикът на агресивното поведение е в периода между 18-месечна и 3-годишна възраст, тъй като в това време детето осъзнава себе си като личност, отделна от своите родители; то започва да се държи самостоятелно и да показва какво му харесва и какво – не. В същото време, на тази възраст детето още не се е научило да контролира себе си, още не знае какво означава „да чакаш”, или „да делиш нещо с някого”. И понеже едва започва да използва думите за общуване, се налага да използва действия, за да изрази чувствата и мислите си. Например, когато детето иска някоя играчка, то може да се приближи, да ви хване за ръка, да ви отведе до рафта и да покаже играчката, която иска. А когато е ядосано, разстроено или разочаровано, може да приложи такива действия като блъскане или хапане, все едно ви казва: „Уморен съм и ми трябва почивка” или „Стоиш твърде близо до мен, дръпни се!”.

В същото време липсата на агресия също може да бъде тревожен признак, особено ако детето е твърде спокойно и не проявява своите емоции.

Как да реагират родителите при агресивно поведение на детето?

– Необходимо е да помислите каква е причината за такова поведение с оглед темперамента на детето. Дали такова поведение е типично на този етап от развитието му?

 

В много случаи агресивното поведение може да бъде предотвратено. Родителите трябва да използват това, което знаят за детето си, за да планират напред. Ако детето, да речем, е много стеснително при среща с нови хора, показвайте му в продължение на няколко седмици преди предстоящо тържество например снимки, за да може да разпознава членовете на семейството, с които му предстои да се срещне. По време на игра организирайте въображаемо посещение на чичо Кольо и леля Таня. А на самото тържество разрешете на детето да си вземе любимата книжка или играчка. Предупредете роднините да не се хвърлят да прегръщат детето веднага, щом дойдат, а да му дадат малко време да се окопити.

Такива действия ще помогнат на детето да се научи да се справя със сложни за него ситуации, когато бъде заобиколено от нови хора, например в детската градина или в училище.

Предупреждавайте детето за някаква планирана промяна. Ако се каните да си тръгнете от парка към дома и знаете ,че детето ще се разстрои, кажете му, че ще прочетете с него още една книжка, а после ще се приберете вкъщи. И попитайте каква книжка му се иска да прочетете. Когато предоставяте на детето правото да избира, то ще има усещането, че управлява ситуацията и това ще намали потенциалната агресия.

Освен това, помагайте на детето да разбере своите чувства и поведение. Това ще му даде възможност да се научи да ги управлява. Може да кажете: „Знам, че ти е трудно да прекъснеш играта и да влезеш в колата, за да отидем на детска градина. Защо не избереш любимата си книжка, за да я почетем по пътя? Или пък може да поиграем на шпиони, докато пътуваме. Какво би искал да правиш в колата?”. Хубаво е да пренасочвате по-малкото дете от нежеланата дейност към желаната. Кажете например следното: „Ти се сърдиш на татко, защото ти е изключил анимационните филмчета, но виж само колко високо подскача тази чудесна топка!”.

Ако не успеете да предотвратите изблика на агресия, тогава най-важното е да останете спокойни, каквото и да направи детето. Вижте също и какви са 4-те начина за справяне с детската истерия. Вдишайте дълбоко или пък се отдръпнете встрани за две минути и се успокойте. Вашият самоконтрол ще помогне на детето да се опомни. Ако избухнете, ядосате се и започнете да викате, това само ще усложни емоционалното състояние на детето. Същевременно в този момент трябва да говорите със строг, авторитарен глас, но без яд и викове.

Обяснете на детето, че разбирате неговите чувства и желания: „Аз разбирам, че се сърдиш, защото ти се иска да останеш на детската площадка по-дълго, но не бива да удряш мама, защото я боли”.

Детето често осъзнава, че е постъпило неправилно, но то може да не разбира, че като удари или ухапе вас или друго дете, причинява болка. И това задължително трябва да му се обясни.

Освен това трябва да му се обясни и да му се покаже алтернативен начин за постигане на целта. Ако му харесва да си играе с вода и то се стреми да я разлее на пода от чашата си, предложете му да си играе навън или го сложете във ваната, където може да прави това, без да навреди на никого. Щом пък му се иска да взима и да хвърля предмети, предложете му да хвърля топка в кутия. Но ако просто накарате детето да спре да прави нещо, но при това не го пренасочите към друго или не му предложите приемлива алтернатива, то най-вероятно ще продължи да прави онова, което няма да ви се хареса.

Обяснете на детето, че е нормално човек да се сърди и да се разстройва, но то трябва в същото време да умее да се справя с агресията и да я изразява в социално допустими форми. Можете да му предложите да излее своите чувства, като например удря по възглавницата, нарисува сърдита картинка или по друг начин, който според вас е подходящ. Покажете му, че вместо да удря нещо или някого, по-добре е да тупне силно с крак по пода.

Някои деца по-бързо се успокояват и идват на себе си, когато са насаме. Дайте на детето такава възможност. И когато се успокои, му обяснете, че цените неговите усилия и го похвалете, че е съумяло да се справи с емоциите си и да обуздае гнева си.

 

Трябва ли да потискаме агресията у детето, да го наказваме за нея?

Не е нужно да се потиска агресията. Ядът, разочарованието и лошото поведение са част от развитието на детето и родителите трябва да му позволят да се сърди и да се разочарова. Потискането на агресията може да доведе до нейна още по-голяма проява или до самоагресия.

Ако детето е направило нещо лошо, трябва да му се каже, че не одобрявате неговото поведение и не искате да постъпва повече така. Наред с това трябва му обясните защо и да бъдете последователни. Към 2,5 – 3-годишна възраст детето развива логическото си мислене и е необходимо да му се посочват последиците от неговото поведение. Може например да обясните на детето, че като е ударило Мимето, то е причинило болка и тя е плакала. Сега е разстроена и се сърди и затова не иска вече да си играе с него.

Попитайте го как би могло да постъпи по друг начин, за да получи играчката, освен да удари Мимето. Ако на детето не му хрумват никакви други идеи – което е напълно нормално – подскажете му няколко стратегии на поведение в този случай, например да помоли с думи Мимето сама да му даде играчката. И покажете на детето, че във всяка ситуация може да дойде при вас и да поиска помощ. Същевременно дайте възможност на детето самостоятелно да реши проблема, като му подскажете как да го направи, но без да го правите вместо него.

Наказанието на детето трябва да бъде логичен резултат от неговото поведение и да носи положителен характер. То трябва да бъде насочено към формиране у детето на собствено правилно съждение, за да може следващия път като се сблъска със сложна ситуация да прави умозаключение самостоятелно. Ако детето, да речем, нарочно е счупило играчката, трябва да му я вземете и вместо да му купите нова, да му кажете, че тъй като е счупило играчката си, не може повече да играе с нея. В същото време му предложете да вземе друга играчка.

Не бива да удряте детето с колан или с ръка, защото това може да доведе до още по-голяма агресия от негова страна. Физическите наказания на първо място показват разочарованието и емоционалния срив на родителите. И когато се опитвате да научите детето да контролира своята агресия и при това го биете, така му изпращате двусмислен сигнал. Тоест детето разбира, че в някои случаи да удариш е нормално, защото мама и татко така правят.

Физическите наказания могат да доведат дотам, че у детето да се смесят понятията за страх и уважение. В юношеска и зряла възраст такова дете може да има проблем във взаимоотношенията с връстниците си, да се бие – в повечето случаи чрез агресивни действия подрастващите се стремят да извоюват уважение, базирано на страха, а не на личностни качества.

От ранна възраст детето трябва да се научи да се справя със своята агресия. И бъдете търпеливи! Преди детето да се научи да контролира своите импулси и желания,ще се наложи да му повтаряте и да му обяснявате едно и също много, много пъти, защото това умение по принцип се изгражда у децата чак на възраст 4-5 години.

В някои случаи може да се наложи да се обърнете към психолог, дори не винаги към детски, а към семеен психолог, защото проблемът с агресията често не е в детето, а в родителите и във взаимоотношенията в семейството.

Самостоятелната игра: мисията – възможна!
Categories Интересни

Самостоятелната игра: мисията – възможна!

Author deyan georgiev Posted on януари 26, 2018 4,770 Views 2 Харесвания

Автор: Диляна Георгиева

Все повече четем и слушаме за вредата от „екранното“ време… Все по-малки деца в ресторанти, коли и чакални са с телефон или таблет, благодарение на който са тихи и кротки, седят си без да пречат на изключително важните дела на възрастните.

Другият момент – майката вкъщи, безкрайно изтощена от безсъние, четене на родителски форуми и грижи по малкото дете, тотално изнемощяла от липса на нормална интеракция и от повтаряне отново и отново на една и съща игра и четене на едни и същи книжки, пуска „образователно“ филмче за двайсет минутки. Хем тя ще си почине, хем детето отрано учи английски. Хайде, всички сме го правили. Само дето скоро двайсетте минутки са час, а ситуацията вече е всеки ден. В дъждовните дни по два пъти.

В самите технологии няма нищо лошо. Лошото е, когато технологиите се използват по неправилен начин и в неправилно време. Всички вече виждаме пристрастяващия ефект на смарт-устройствата и социалните мрежи, за съжаление у все по-малки деца. Все повече проучвания доказват ограбващия ефект върху комуникацията, въображението, фината моторика, активността и академичното представяне на децата. Има ли спасение от синдрома на технологичните деца?

Има!

И това спасение се нарича: ИГРА!

Първо, важно е да действате заедно. Не става детето да се откаже от екранното си време, а вие да прекарвате 3 часа от времето си с детето, прегърбени над телефона. Примерът е всичко.

Little boy playing with wooden train set

Между другото, децата съвсем няма да се дразнят и да се чувстват пренабрегнати, ако ви виждат да правите нещо – да четете книга, да плетете или да готвите, например. Те се интересуват от дейностите ви, искат да участват в тях, или понякога просто се радват да си седите до тях с чаша кафе и списание, докато те играят. Но докато сте с телефона, вие сте тотално погълнати, а те не могат да участват. Тъй че отказвайте се заедно. Поне няколко часа на ден. ВЪЗМОЖНО е.

Добре, ами какво да правим? Тогава по цял ден трябва да играя с детето – нямам нито сили, нито време!

Е, разбира се, че ще трябва да играете с детето. Но това съвсем не означава, че ще ираете с него през целия ден. Тук идва големия момент – трябва да осигурите на детето условия да играе САМОСТОЯТЕЛНО!

 

Как да осигурим среда, стимулираща самостоятелната игра?

  1. Безопасност!

Осигурете безопасно пространство на детето! Покрийте пода с нещо меко, обезопасете контактите и ръбовете, дръжките на прозорците. Така няма да има нужда през три минути да проверявате детето и да го прекъсвате, ако то е съсредоточено в игра!

  1. Рафтове, а не големи кутии.

Големите кутии, кошове и сандъци за играчи правят няколко много лоши услуги на децата. Първо, в тях играчките се смесват, губят се части, повреждат се. Подреждането на пъзел с 6 липсващи части не е никак приятно. След време кутията става полупълна с непотребни елементи. Второ, всеки път се изсипва, на пода става хаос, а прибирането е голяма мъка. Не го причинявайте на себе си и на децата.

Решението е: шкафове с рафтове, а отделните видове или комплекти игри – поставени в отделни кутии или кошнички по рафтовете. Дори грамадният пластмасов конструктор изглежда добре в плетена кошничка, а ако си намерите приблизително еднакви кошнички или панерчета, кътчето за игра ще стане истински стилно и приятно за окото!

  1. Ред и чистота

Системата от рафтове и кошнички за отделните играчки ще направи поддържането на спретнатия вид много по-лесно. Създайте правило играчка да се прибира, преди да се извади друга. Така частите на пъзелите няма да се загубят, двата вида конструктор няма да се смесят – това само по себе си е предпоставка детето да играе много по-спокойно и самостоятелно. То няма да има нужда от постоянна помощ да намери липсваща част или „онази жълтата количка“, тъй като тя ще е в кошницата с количките. Всяко начало е трудно, но с дисциплина и насърчение детето може да се научи само да прибира и поддържа реда на играчките. Същевременно децата се изнервят и разсейват в стаи с твърде много извадени играчки – хаосът е враг на структурираната игра. За това е много важно да избирате играчките внимателно.

  1. Правилните играчки.

Самостоятелна игра изисква играчки, с които детето да може да играе дълго, развивайки въображение, ролева игра, логика, координация. Всички пеещи, скачащи, светещи играчки (и онези, които са тип детски таблет/телефон/лаптоп не са в тази категория. Те може да са много забавни за децата и да предизвикват истинско забавление, но за самостоятелна игра са необходими играчки без батерии.

Представям ви един семпъл списък, който може да осигури доста часове самостоятелна игра и същевременно детето ще намира различни начини за игра според възрастта си.

  • Дървен конструктор/кубчета
  • Комплект животни
  • Влакче и релси
  • Конструктор
  • Материали за рисуване (най-добре лесно почистващи се пастели и моливи)
  • Мозайки
  • Пъзели
  • Kъща за кукли или Гараж за коли
  • Книжки за оцветяване
  • Книжки за разглеждане и четене

Навигация

Previous page Page 1 … Page 10 Page 11 Page 12 … Page 20 Next page

Търсене

Категории

  • Детски играчки 16
  • Детски Игри 24
  • Детско Възпитание 52
  • Интересни 80
  • Продуктови 41

Най-четени статии

  • пожелания за учител първи учебен ден 20 подходящи пожелания за учител за различен повод (275 284)
  • пожелания за кръщене 8 пожелания за кръщене (211 303)
  • детски стихчета и книжки 10 любими детски стихчета (194 809)
  • стихове за учителката 12 красиви стихове за учителката (189 081)
  • Емоционалната интелигентност при децата − огледало на родителите (154 136)
  • уважавай детето си метода Монтесори Възпитание по метода Монтесори – уважавай детето, дори ако греши! (121 658)
  • спящо бебе 11 причини бебето да спи неспокойно (93 431)
  • 4 стъпки за овладяване на детската истерия (74 098)
  • подарък за първи рожден ден Подарък за първи рожден ден – 15 идеи (73 059)
  • Детския плач Какво може да означава детският плач? (64 070)

Архив

  • октомври 2024
  • юни 2024
  • април 2024
  • юли 2022
  • септември 2021
  • юли 2021
  • юни 2021
  • март 2021
  • януари 2021
  • ноември 2020
  • септември 2020
  • май 2020
  • април 2020
  • март 2020
  • февруари 2020
  • януари 2020
  • октомври 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • юни 2019
  • май 2019
  • април 2019
  • март 2019
  • февруари 2019
  • януари 2019
  • ноември 2018
  • октомври 2018
  • август 2018
  • юли 2018
  • юни 2018
  • май 2018
  • април 2018
  • март 2018
  • февруари 2018
  • януари 2018
  • декември 2017
  • ноември 2017
  • октомври 2017
  • септември 2017
  • август 2017
  • юли 2017
  • Facebook
  • Google+
  • YouTube
  • Instagram
  • КОМСЕД
  • Comsed.net
  • Copyright 2017