Самостоятелната игра: мисията – възможна!

Автор: Диляна Георгиева

Все повече четем и слушаме за вредата от „екранното“ време… Все по-малки деца в ресторанти, коли и чакални са с телефон или таблет, благодарение на който са тихи и кротки, седят си без да пречат на изключително важните дела на възрастните.

Другият момент – майката вкъщи, безкрайно изтощена от безсъние, четене на родителски форуми и грижи по малкото дете, тотално изнемощяла от липса на нормална интеракция и от повтаряне отново и отново на една и съща игра и четене на едни и същи книжки, пуска „образователно“ филмче за двайсет минутки. Хем тя ще си почине, хем детето отрано учи английски. Хайде, всички сме го правили. Само дето скоро двайсетте минутки са час, а ситуацията вече е всеки ден. В дъждовните дни по два пъти.

В самите технологии няма нищо лошо. Лошото е, когато технологиите се използват по неправилен начин и в неправилно време. Всички вече виждаме пристрастяващия ефект на смарт-устройствата и социалните мрежи, за съжаление у все по-малки деца. Все повече проучвания доказват ограбващия ефект върху комуникацията, въображението, фината моторика, активността и академичното представяне на децата. Има ли спасение от синдрома на технологичните деца?

Има!

И това спасение се нарича: ИГРА!

Първо, важно е да действате заедно. Не става детето да се откаже от екранното си време, а вие да прекарвате 3 часа от времето си с детето, прегърбени над телефона. Примерът е всичко.

Little boy playing with wooden train set

Между другото, децата съвсем няма да се дразнят и да се чувстват пренабрегнати, ако ви виждат да правите нещо – да четете книга, да плетете или да готвите, например. Те се интересуват от дейностите ви, искат да участват в тях, или понякога просто се радват да си седите до тях с чаша кафе и списание, докато те играят. Но докато сте с телефона, вие сте тотално погълнати, а те не могат да участват. Тъй че отказвайте се заедно. Поне няколко часа на ден. ВЪЗМОЖНО е.

Добре, ами какво да правим? Тогава по цял ден трябва да играя с детето – нямам нито сили, нито време!

Е, разбира се, че ще трябва да играете с детето. Но това съвсем не означава, че ще ираете с него през целия ден. Тук идва големия момент – трябва да осигурите на детето условия да играе САМОСТОЯТЕЛНО!

Как да осигурим среда, стимулираща самостоятелната игра?

Безопасност!

Осигурете безопасно пространство на детето! Покрийте пода с нещо меко, обезопасете контактите и ръбовете, дръжките на прозорците. Така няма да има нужда през три минути да проверявате детето и да го прекъсвате, ако то е съсредоточено в игра!

Рафтове, а не големи кутии.

Големите кутии, кошове и сандъци за играчи правят няколко много лоши услуги на децата. Първо, в тях играчките се смесват, губят се части, повреждат се. Подреждането на пъзел с 6 липсващи части не е никак приятно. След време кутията става полупълна с непотребни елементи. Второ, всеки път се изсипва, на пода става хаос, а прибирането е голяма мъка. Не го причинявайте на себе си и на децата.

Решението е: шкафове с рафтове, а отделните видове или комплекти игри – поставени в отделни кутии или кошнички по рафтовете. Дори грамадният пластмасов конструктор изглежда добре в плетена кошничка, а ако си намерите приблизително еднакви кошнички или панерчета, кътчето за игра ще стане истински стилно и приятно за окото!

Ред и чистота

Системата от рафтове и кошнички за отделните играчки ще направи поддържането на спретнатия вид много по-лесно. Създайте правило играчка да се прибира, преди да се извади друга. Така частите на пъзелите няма да се загубят, двата вида конструктор няма да се смесят – това само по себе си е предпоставка детето да играе много по-спокойно и самостоятелно. То няма да има нужда от постоянна помощ да намери липсваща част или „онази жълтата количка“, тъй като тя ще е в кошницата с количките. Всяко начало е трудно, но с дисциплина и насърчение детето може да се научи само да прибира и поддържа реда на играчките. Същевременно децата се изнервят и разсейват в стаи с твърде много извадени играчки – хаосът е враг на структурираната игра. За това е много важно да избирате играчките внимателно.

Правилните играчки.

Самостоятелна игра изисква играчки, с които детето да може да играе дълго, развивайки въображение, ролева игра, логика, координация. Всички пеещи, скачащи, светещи играчки (и онези, които са тип детски таблет/телефон/лаптоп не са в тази категория. Те може да са много забавни за децата и да предизвикват истинско забавление, но за самостоятелна игра са необходими играчки без батерии.

Представям ви един семпъл списък, който може да осигури доста часове самостоятелна игра и същевременно детето ще намира различни начини за игра според възрастта си.