Настолните игри не трябва да бъдат подценявани като нещо изключително детско или нещо отминало, защото не са нито едно от тези две неща, както вече говорихме в предна статия (линк). Те могат да бъдат ползвани както като метод за образование и обучение, така и като инструмент за вентилиране на негативни емоции. Разбира се, второто е крайност, но вече индустрията е достигнала до такова ниво, че избора ви не се ограничава до просто посягане към първата шарена кутия в Мола. И ако не внимавате, а просто подхвърлите нещо на децата си (което съм виждал не веднъж да се случва) с цел „нещо там да се занимават“ може да попаднете в неприятна ситуация.

От години съм в хобито и съм представител на всички видове играчи на настолни игри – Както на геймър с приятели, така и на семеен играч на леки игри. Днес ще поговоря за третата категория – „Игра с малки деца“.

Казвам го още от сега – Играйте с децата си. Не, не съседското дете, не приятелите от училище. ВИЕ играйте с детето си. Тази статия е насочена точно към вас, родители. Всеизвестно е, че децата (особено в ранна възраст) имат повече нужда да комуникират с по-големи от тях, отколкото с връстниците си, от които могат да научат по-скоро вредни навици. Разбира се, не омаловажавам и играта с приятели, но това, което някои родители не осъзнават е своето собствено влияние в нещо толкова малко като това да седнат с детето си на обикновена настолна игра.

Грешка. Такова нещо, като „обикновена“ настолна игра не съществува последните години, тъй като изборът е потресаващо труден. Затова преди да купите игра, трябва да си зададете един от трите въпроса, а може и трите:

  • Какво искам да развия у моето дете?
  • В какво е добро моето дете?
  • Какво обича моето дете?

Ако децата ви са под 5 годишни, шансът да обичат „всяка игра“, към която вие самите проявите ентусиазъм е огромен. Така че… не че нещо, но отговорността е изцяло ваша. И моя.

Почти всички игри развиват базови неща по плавен и неусетен начин. Някои от тези „базови“ неща са разпознаване на цветове, символи и букви, броене и четене. Тези неща, които са малко по-трудни за научаване, понякога не толкова естествени, и имат нужда от лека помощ от родителя са следните:

Състезателност

Не всички игри са състезателни. Но тези, които СА, имат победител и победени. Не трябва да заобикаляте това, а да го дефинирате съвсем ясно пред вашето дете.

Децата искат да се доказват и не трябва да подценявате това, въпреки че детето ви може и да не го показва съвсем видно.

Емоциите от победа и загуба могат да бъдат крайни и вашата цел като родител е да научите детето ви как да приема победата и как – загубата.

Ще говоря от личен пример. Първите игри, които играхме с моя голям син бяха, когато той беше на 2. Тогава той се чувстваше объркан и мислеше, че той винаги трябва да печели, защото му казвахме „Браво“. Когато обаче загубваше, той се ядосваше и не искаше да го приеме. С годините обаче той ме накара да се гордея като негов баща. В момента той винаги се бори за победа и никога не се отказва до последно – дори, когато шансовете му изглеждат малки (нещо, което понякога не се среща у нас – възрастните). Вече всеки път щом загуби (а той губи през половината време) просто казва „Нищо, следващия път ще спечеля“ и иска следваща игра, като се старая да го науча какво е направил грешно предния път, заради което е загубил.

Не мога да ви казвам как да възпитавате детето си. Въпреки това съм установил, че не е добре да оставяте детето да печели всеки път… или поне не твърде очевидно. Най-добрият начин да намерите баланса е да откриете игра, в която той ще има шанс да спечели със собствени сили.

Много от популярните детски игри се основават на 100 процента шанс. Да, това помага за „изравняване на силите“, но моята препоръка е да намалите с малко тези проценти и да откриете игра, която да дава поне малко избор на вашето дете. Това ще му помогне да осъзнае, че победата се крепи И на неговите лични решения, до които сам е стигнал. Чистата случайност не е достатъчно градивна.

Пример за игри, които ще ви помогнат в това да научите детето си на състезателност:

Funny Bunny (Забавно зайче). В тази игра има голяма доза шанс, но всеки играч има 4 зайчета, които се прескачат едно друго и винаги ще имате форма на леко тактическо и дори стратегическо мислене за това, кой заек кога да местите. С малка помощ, четиригодишните биха се справили добре, а шест-седемгодишните биха открили и дълбочина в играта.

Всякакъв вид „Мемо“ игри – шансът е децата да ви бият всеки път – техният ум най-вероятно е доста по-бодър в това отношение от вашия. Или поне от моя.

Кооперативност

На запад от дълги години съществуват множество игри (предимно ролеви), които вкарват играчите в ситуация, в която трябва да работят заедно, за да я решат.

Много от онлайн видео игрите симулират подобно нещо, но нищо не може да се сравнява с физическото изправяне срещу проблем заедно с вашите съотборници, които стоят срещу вас и търсите решение заедно.

В момента света на настолните игри е препълнен с кооперативни игри, които биха научили децата ви да работят в екип и да се изслушват едни други. За целта обаче Вие трябва да сте там и да модерирате. Всяка проблемна ситуация е склонна да развие спор между децата, както и да създаде нещо, което наричаме „Алфа синдром“ – някой да казва на другите какво да правят през цялото време. Вашата цел като родител е да контролирате ситуацията, като едновременно с това опазите и достойнството на децата. Трудна работа. Родителство, какво да ви кажа.

Въпреки че кооперативните игри за деца са рядкост, нищо не ви пречи да вземете която и да е състезателна игра и да я играете по отбори.

Пространствено мислене

Ще се изненадате колко възрастни хора имат проблем с това. Вярно е, някои имат склонност към такъв начин на мислене, но не трябва да заклеймяваме децата си. Ако им създадем достатъчно опит, те могат да развият умение да виждат „цялата картина“ още преди да са се захванали с нещо.

Очевиден инструмент за това развитие са видовете пъзели. Ако искате да предизвикате децата си, можете дори да редите заедно с тях и 3Д пъзели. Вярно, за по-малките може да е трудно, но ако сте търпеливи и им дадете шанс да го правят заедно с вас, ще се учудите колко бързо ученика ще задмине учителя.

„Лабиринт“ е една от любимите ми семейни игри, която мога да играя както с моите родители, така и с геймъри. Все още си мисля, че децата ми трябва да са на поне 7-8 години, за да могат да бъдат конкурентно способни, но за щастие съществува детски вариант, който е достатъчно достъпен и едновременно с това предизвикателен – „Лабиринт Джуниор“ .

Ловкост и фина моторика

Това е нещо, което се развива от най-най-детска възраст. За целта често използваме всякакви играчки. Когато детето ви порасне обаче всичко сякаш е нормално – то си се храни нормално, играе си по площадки, катери се. Докато не му дадете ножица и лист в ръката и му тествате търпението. Повечето от нас самите сме тромави и неловки, изнервяме се на неща с дребни компоненти и си казваме „Това не е за нас“. Ако искаме да развием търпение и любов на децата към детайлите, можем да пробваме с игри като:

„Пингвини на леда“ – трябва да задържите големи пластмасови пингвини върху клатещ се ледник. Не е толкова лесно, защото на всичкото отгоре този ледник е и хлъзгав.

„Плажът на маймуните“ – Това е страхотна игра за деца, защото освен, че децата трябва да бутат фигурки през плат, като ги прекарват през най-различни препятствия, играта развива и „разпознаване на форми“ само с напипване.

Забавлявайте се

Преди всичко, това са игри. Вярно е, те обучават децата ви, но е важното и вие да се забавлявате. Ако си признаем, често детските игри са ни скучни. Знам, звучи егоистично, но ако вие не намирате удоволствие в самата игра, детето ви ще го забележи. За щастие вече е пълно с игри, чрез които можете и вие, и вашето дете да изпитате удоволствие от самото преживяване.

Повтарям, забавлявайте се с настолните игри и ще имате едно дете, което също ще се забавлява да играе и да развива способностите си. И не заради игрите, а заради вас.

Какво развиват у децата ни настолните игри?

Сподели във фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *