Добрите маниери на децата – какво се случи с тях и стратегии за справяне с липсата им

Автор: Диляна Георгиева

Често ми се налага да върша работа навън заедно с децата ми. Те не ходят на детска градина, аз работя от вкъщи – това са причините да водя с мен малките всекидневно по задачи – на пазар, до банката, до НАП/НОИ/други държавни институции и къде ли още не. Били са с мен в Агенцията по вписванията, при нотариуси, в сервиз за шевни машини, в болница на посещение на приятел. И знаете ли какво се случва винаги? Абсолютно всеки път срещам погледа тип „Тук, с децата? Нямаше ли как да не ги взимате? Тук не е за деца.“ Е, за съжаление (особено на институциите), аз съм от хората, които смятат, че децата СА хора и трябва да бъдат включвани в живота на възрастните по подходящ начин, за да може самите те един ден да правят всичките тия – къде приятни, къде не толкова – задължения. Никой не може да знае какъв е реда в банката или в болницата, без въобще да е стъпвал там. Тези неща не се преподават, за тях няма обучителни клипчета в интернет, а всъщност са съществена част от живота, която така или иначе трябва да се върши.

Но защо, всъщност, реакцията на възрастните е такава? Всички знаем защо. Защото децата се очаква да крещят, да чупят, да попитат на висок глас „Мамо, тази леля защо е толкова дебела?!“ Гледката на дете, удрящо майка си в супермаркета или тръшкащо се на пода в магазина заради шоколадово яйце вече е обичайна. Децата, тичащи около масите в ресторанта? Двегодишното момченце, истерично крещящо в магазина за играчки? Десетгодишната калпазанка, която избутва малките на пързалката и минава най-отпред? Дванайсетгодишния, наричащ баща си с нецензурна дума? В повечето случаи притеснението и очакването на неприятна ситуация при наличието на мъник наоколо всъщност са напълно оправдани. В повечето случаи има ли дете в някоя държавна институция или офис на фирма, ЩЕ стане някоя ситуация, която ще накара бабите да цъкат с език, някои да се подсмихват неудобно, а други да се правят на незабелязали.

Защо всъщност все по-рядко виждаме деца, които да задържат вратата на човека пред себе си?

Защо все по-рядко чакат реда си и казват „Благодаря!“? Какво се случи с маниерите? Стана ли класическото възпитание израз на прекалено авторитарни и строги родители, а учтивостта – отживелица, която всъщност става ненужна във все по-често писмената ни комуникация?

Не ме разбирайте погрешно. Моите деца са малки. Вчера по-малкия (почти на 3) грабна с пълна шепа храна на гранули в зоомагазина и я хвърли на пода. Накарах го да я събере, прибере и да се извини на продавачката. Това не е първата ситуация, в която го карам да иде и да се извини. Сами разбирате, че тези ситуации са все по-рядко. Не изисквам разбиране нито от продавачката, нито от другите хора. Единствената ми цел е детето да разбере ситуацията и следващия път да стои мирно и спокойно до мен, докато пазарувам.

Децата няма как да знаят как да се държат в дадена ситуация, ако не са подготвени за нея. Процеса на учене задължително изисква разбиране, упражняване и прилагане. Нещата никога не се случват от само себе си, обикновено точно обратното – нещата се развалят от само себе си.

Голямото „ЗАЩО?“.

Защо децата се държат грубо? Защо говорят толкова силно? Защо постоянно се тръшкат и искат? Защо се държат ТАКА?!

Детската градина ли е виновна? Детските филмчета? Телевизията? „Лошите другари покваряват добрите нрави“? Не. Ще ви разочаровам.

Ние сме.

Ние сме супер заети, точно сега влизаме в среща, трябва да проведем този телефонен разговор и не можем точно сега. Довечера ще сме твърде изморени, утре сутрин ще бързаме. Никога преди хората не са били толкова заети и не са правили толкова много неща. Никога преди в историята на света не сме имали толкова много източници на забавление и – най-вече – на разсейване. „Бягаме“ в телефона на всеки 10 – 15 минути, за да проверим как са нещата при хората, които всъщност нямат никакво значение за нас. Няма сега да ви чета лекция за истинското общуване, за семейните вечери и за отказването от телефона поне на вечеря. Няма и да упреквам никого – всички сме заедно в това и аз от опит знам колко е трудно всъщност да си задършиш мозъка и емоциите читави при всичкия този стрес.

Вместо това ще ви подаря няколко стратегии, чрез които ще усетите разлика! Не го приемайте като поредното нещо в програмата. Приемете го като инвестиция в бъдещето и работа с децата, която ще се отблагодари богато. Тригодишния, няколко часа след инцидента в зоомагазина, пожела на продавача на пазара „Приятна вечер!“. Понякога, обикновено в най-неочаквания за нас момент, някое от нашите усилия дава плод. За да ни мотивира за много, много усилия напред!

ЗАЩО всъщност да учим децата на добри маниери?

Представете си свят, в който семейство с три деца седи спокойно в ресторанта, хапва и общува. Представете си свят, в който четиригодишните отварят вратата пред възрастните си роднини и им помагат с покупките. Представете си площадка, на която децата се изчакват, казват „Благодаря“ и „Мога ли да я разгледам?“ за играчките. И на мен ми се живее там.

И така, няколко успешни стратегии за възпитаване на добри маниери!

1. Личен пример. Сами разбирате – ще трябва вие самите да започнете да се държите с всички учтиво. Това означава да благодарите на съпруга си за солницата и да помолите учтиво детето да събере играчките. Те трябва да ви чуват да поздравявате съседите и да сте учтиви в магазина и институциите.

2. Хранете се заедно. Поне едно хранене дневно – когато можете, вечерята или закуската. Заедно, на масата, без телевизор, без таблети, телефони, лаптопи и вестници. Това трябва да е закон у дома.

3. Започнете рано! Не се шегувам. Кажете „заповядай!“, когато поставите купичката с пюре пред бебето. Учете децата на годинка да дъвчат със затворена уста. Учете ги да чакат на пързалката и да не пипат играчките на другите без позволение. Играйте вкъщи на ресторант, пазар или сладкарница, преди да сте ходили заедно. Предвиждайте ситуациите и говорете. Обяснявайте, разигравайте, показвайте. Детето не знае и трябва да се научи. Много пъти.

4. Направете си карти за добрите маниери и създайте система за награждаване! Вземете стикери с усмивки и ги залепете на картончета, а отдолу под усмивките напишете „Днес казвах „Благодаря“; „Днес се храних със затворена уста“; „Днес споделях играчките си“; „Днес предложих помощ“; „Днес изчаках търпеливо“; „Днес говорих тихо на обществено място“ и т.н. – използвайте всичко, от което се нуждаете в момента, според специалните потребности на детето в момента. Давайте конкретната карта за всяко постижение, а в края на седмицата обменете картите, които детето е събрало, за награди. Според възрастта и интересите на детето можете да създадете система – дали ще са желирани бонбони, книжка, играчка или посещение в зоопарка. Големите награди (например ДВД с любим филм) може да струват 10 или 15 натрупани карти.

5. Направете „списък с желания“ и го носете със себе си в магазина. Когато детето иска нещо в магазина, попитайте „Искаш ли да го запишем в списъка с желания?“. Тогава можете да го прибавите към наградите или детето да си го купи, когато е събрало от джобните си. При особено добро поведение можете да отидете специално да купите нещо от списъка. Важното е да не се купува в момента на поискването. 

6. Започнете с малко! Не затрупвайте детето с изисквания и подсещания за всяко нещо още от начало. Навиците се усвояват бавно, еидн по един. Започнете с 2-3 неща, тренирайте 4 седмици и тогава включете още, без да забравяте старите.

Трудно ли е? Да. Но именно заради търсенето на лесното децата прекаляват. Истината е, че ние вече учим децата си на маниери. Те така или иначе ще развият навици – добри или лоши. Цар Соломон в „Притчи“ е казал „Пренабрегнатото дете позори майка си“. Всички сме изпадали в тази ситуация и само от нас зависи да сменим посоката на движение. Успех!