Безспорно всички родители знаят, че не бива да се карат пред децата, но на практика е невъзможно изцяло да бъдат избегнати конфликти, освен ако не престанем да общуваме напълно. Всички понякога сме уморени, раздразнителни, по най-различни въпроси гледните ни точки могат тотално да се разминават. И в такива мигове да сдържиш порива от чувства и да не влезеш в конфликт в присъствието на детето е доста трудно. Освен това, конфликтите биват различни, понякога успяваме да изразим нашето мнение достатъчно сдържано, но друг път виковете, гневът и дори хвърлянето на предмети са неизменни елементи на разправията.
Когато родителите си викат един на друг, детето изпитва чувство на страх, което може да запомни за цял живот. По-късно, като порасне, то може да започне да копира родителите си, да решава конфликтите с викове и груби думи. Ненапразно казват, че децата правят това, което виждат в своето обкръжение.
Честите и продължителните караници са пагубни за неукрепналата детска психика. Липса на чувство на защитеност и безопасност, неувереност и недоверие към света, поява на необосновани страхове и душевни преживявания, неврози и отчуждение – всичко това преживява детето, когато е свидетел на родителските разправии.
Конфликтът през очите на децата
Гневът има различни форми на проява: викове, повишен тон, изпълнен с ненавист поглед на обиждащия. Всичко това не може да се скрие нито от очите, нито от ушите на детето. Малките са много чувствителни към промените в емоционалното състояние на мама или татко и в някаква степен са зависими от това. Често именно конфликтите в семейството провокират възникване на проблеми в детското поведение. Детето подсъзнателно се опитва да превключи вниманието върху себе си по всякакъв начин. Тук в действие влизат и истериите, и капризите, и непослушанието.
Всеки конфликт между родителите поражда у детето тревога и обърканост. Най-сложното преживяване, възникващо у него по време на конфликт между родителите, е безсилието. И ако възрастният човек е способен да го преживее, то детето не може да се справи с него. На мястото на безсилието идва чувството за вина. В крайна сметка страда самочувствието му, детето се затваря в себе си, усеща безизходица и напрежение.
Как семейните конфликти влияят върху здравето на детето
Последствията от караниците между родителите при децата могат да намерят израз в различни психосоматични реакции – нервни тикове, заекване, енуреза и др. Всичко това може да се подсили от обстоятелството, че след като забелязват проблема, родителите отстъпват от враждебните битки и обявяват примирие. В резултат у детето подсъзнателно се оформя убеждението, че ако то боледува, всичко в семейството ще бъде наред и никой няма да се кара с другия. Симптомът придобива „спасителен“ смисъл и може много дълго време да не се поддава на лечение.
Учените са доказали, че в семейства, в които родителите се карат често, децата постоянно се намират в състояние на стрес и често боледуват. Още от 4-месечна възраст децата, чиито майки са по-нервни, започват да се хранят и да спят лошо. Освен това, колкото по-сериозни са семейните конфликти, толкова по-лошо се развива детето и по-често боледува.
Вижте какви са различните етапи на развитие при децата от 0 до 15 години.
В медицината понижаването на имунитета на фона на регулярни стресове е прието да се нарича психосоматична причина за развитие на болест. Децата са още по-податливи на болести, предизвикани от стресови състояния, тъй като те още не са свикнали с тях и не знаят как да се държат, когато хората, които те обичат толкова силно, се карат помежду си.
Проблеми на социалната адаптация
Конфликтите и караниците често не се отличават с особено разнообразие – едни и същи претенции, упреци, действия и последици: сълзи, обиди, отчужденост. Еднообразно и ограничено. За успешната си социална адаптация детето се нуждае от по-богат комуникативен и поведенчески репертоар, и най-важното – позитивен такъв. Ако то не се запаси с него в семейството, ще среща достатъчно често трудности по пътя си и в общуването с връстниците си, и в изграждането на отношенията си с противоположния пол, и дори в обучението.
Премълчаване на конфликтите
Има семейства, при които е прието да се премълчават конфликтите, а не да се решават, което е напълно безполезно за самите семейни взаимоотношения, а освен това партньорите и тяхната връзка като цяло не се развиват. Проблемите просто се натрупват, без да стигнат до решение. Споровете и конфликтите трябва да се решават само в диалог, премълчаването води до недоизказаност, оформя се безразличие и отношенията като такива загиват. Те могат да съществуват формално, но вътре вече няма да има място за нежност, любов, страст и взаимно развитие.
Скритият конфликт – това е напрегнатост, фалшива вежливост, враждебност и отчужденост. Демонстративното мълчание на родителите може още повече да плаши детето, като създава атмосфера на неопределеност. Не е толкова трудно да се разберат сигналите, които изпращаме един на друг на невербално ниво. Според наблюденията, децата, които са израснали сред неизказани упреци, стават депресивни хора. Те имат трудности при изразяване на емоциите, тъй като потискането на чувствата е онова, на което са се научили от родителите си.
Съвети към родителите:
- Ако не сте успели да избегнете разправията пред детето, извинете се един на друг в негово присъствие, като по този начин ще дадете пример как може да се излезе от една конфликтна ситуация.
- Никога не въвличайте самото дете в караницата, не създавайте ситуации, при които то трябва да избира на чия страна да бъде.
- Назовете проблема, като използвате неутрални изрази, доколкото е възможно, без силни емоционални оценки.
- Обяснете на съпруга си какво бихте искали всъщност и защо това е важно за вас.
- Не използвайте фрази от типа „ти винаги…“, „ ти никога…“. По-добре изобщо не започвайте изказването си с обвинителното ТИ, а с „Аз искам…“, „за мен е важно…“.
- Решавайки проблема, не хвърляйте в един куп всички претенции. Един конфликт – един проблем.
- В никакъв случай не наричайте с обидни думи и не унижавайте съпруга си в присъствието на децата. Спазвайте дипломатичност.
- Запазете самоуважение, говорете спокойно и уверено.
- Старайте се да не обвинявате и да не хвърляте вината върху вашия партньор. Детето трябва да разбира, че в конфликта участват две страни и двете имат своя принос за възникване на ситуацията.
- Не заплашвайте с „ще те напусна“, „ако е така, нека се разведем“. Не поставяйте ултиматуми и условия.
- Ако сте опустошени, опитайте се да общувате, докато трае конфликта, чрез бележки или съобщения, тогава фразите ще бъдат по-премерени, а емоциите ще се четат само между редовете или в усмихнатите емотиконки.
- Не забравяйте да кажете на вашето дете, че разправията е приключила, че отново сте в добри отношения и че и двамата го обичате.
- Не отричайте, че има проблеми, ако детето ви попита какво не е наред, обяснете му, че мама и татко имат различни мнения за една и съща ситуация, затова са се скарали.
- Обяснявайте на детето, че всички чувства имат право на съществуване. Може да споделите, че сте уморени или че ви е тъжно, приемайте и чувствата на децата по отношение на случилото се. Детето трябва да знае, че домът е място, където всеки член на семейството може да бъде приет с най-сложните му чувства и преживявания.
Детето трябва да разбере, че родителите се обичат един друг, макар понякога да се карат и това е нормално. Че родителите го обичат, независимо дали се карат или не. Че то е в безопасност и че светът не се разпада.
Олеся Ямполска
Latest posts by Олеся Ямполска (see all)
- Как да запазим страстта след раждането - февруари 6, 2018
- Агресията при децата - януари 26, 2018
- Интуитивното хранене при децата - януари 22, 2018
