Много често родителите с известна гордост казват, че тяхното дете е екстровертно, общително, звездата на компанията. А пък за интровертите родителите обикновено говорят с лека печал, понякога се плашат или се притесняват от този факт. Каква е разликата във възприятието на света и в мисленето при интровертите и екстровертите?

В света около 75% от хората са екстроверти и съответно целият свят волю-неволю се нагажда към техните нужди и стандарти. Тъкмо затова ни се струва, че на стеснителните и затворени в себе си хора трябва да съчувстваме и да им помагаме. Това се отнася в голяма степен за децата. И то е най-голямата заблуда. Вместо да признаят на детето правото на периодично усамотяване, някои родители насила влачат хлапето в компания, за да се справело с излишната срамежливост. И така предизвикват още по-голямо отвращение у детето към хората.

Главната и отличителна особеност на интроверта е в източникът му на енергия. За разлика от общителния и дружелюбен екстроверт, който „се храни” от енергията на тълпата, интровертът има нужда да остане насаме със себе си, за да възстанови жизнените си сили. Тълпата изсмуква от интровертите енергията толкова лесно, колкото „захранва” с нея екстровертите.

Нека да видим какви са екстровертите.

Екстровертните деца са общителни, жизнерадостни, активни и любознателни. Такива деца са истински подарък за родителите. Шумни, подвижни, оптимистично настроени – те лесно се сприятеляват както с другите деца, така и с възрастните, затова не страдат от липса на приятели. А също така нито те, нито родителите им някога скучаят.

Вашето дете е екстроверт, ако:

  • Му е трудно да седи на едно място, в едно положение, иска постоянно да се движи и нещо да прави.
  • То не обича тишината и спокойствието и го тегли към колектива, където е шумно, има много хора, дори и непознати.
  • Открито проявява своите емоции – ако му е весело, неговият смях се чува най-силно, ако му е тъжно – не се притеснява да поплаче.
  • Говори много и то – високо, не се притеснява да е център на внимание.
  • Захваща се с няколко неща едновременно, постоянно пробва нещо ново, но при това бързо губи интерес и не довежда докрай започнатото.
  • Постоянно търси приключения, обича да пътешества, да опитва нови неща.
  • В свободното си време пред четенето на книги предпочита весела обща игра навън.
  • То на практика е неизтощимо, дори вечер след дългия ден е пълно със сили, активно и жизнерадостно.
  • Обича да се учи и да задава въпроси, да излиза на дъската.
  • Добре общува с връстниците си в детската градина и в училище.
  • Често изрича мислите си на глас, подсвирква си, припява си някоя песничка.

Екстровертите са за завиждане. Повечето хора смятат, че е хубаво да си екстроверт, удобно е в съвременния свят и е изгодно. Само че и при тях се срещат емоционално прегаряне, проблеми в общуването, учението и развитието. Причината за много от бедите е прекомерната подвижност на екстровертите, неумението им да се съсредоточат в едно занимание, да поемат отговорността за изпълнение на някоя трудна задача. Екстровертите често са избухливи. Някои твърде харизматични екстроверти не се възприемат сериозно от другите. С всички тези странични ефекти екстровертите трябва да се научат да се справят още в детството си, за да може в живота като възрастни хора да изпитват минимален психологически дискомфорт.

Как родителите могат да помогнат за развитието и реализацията на децата екстроверти.

  • Осигурете на детето адекватна физическа активност. В съответствие с възрастта и интересите си вашето хлапе трябва да скача, да плува, да тича и по всякакъв начин да изразходва физическа енергия. Организирайте у дома пространство за спорт, шведска стена. Въжета за катерене, гири, въжета за скачане, топки за футбол и фитбол – всичко това би помогнало за развитието на вашето дете.
  • Дайте на детето простор за творчество. Може би физическата активност сега не му е приоритет – нищо, нека моделира, реже, рисува, лепи, майстори, шие, плете, украсява, строи с Лего. Всичко, за което му стига фантазията. Следвайте интереса на детето.
  • Конструктивно общувайте с вашето дете. Дори ако сте уморени или не ви е интересна темата на разговора, детето екстроверт няма да ви остави на мира. Дайте му възможност да общува с околните и дори с непознати хора. Нека сподели с тях онова, което е важно за него. Това ще го сблъска с различните реакции на околните и ще му помогне да усъвършенства ораторските си навици.
  • Помогнете на детето да спазва дневен режим. Това е много важно, особено в ранното детство на хиперактивните екстроверти. В противен случай ще се сблъскате с трудности със заспиването, неуравновесеност на психиката и други проблеми.
  • Неподправен интерес към живота на детето. По-често се интересувайте как вървят нещата при него, какво му е интересно, с какво се занимава, какво го влече.

 

Нека да видим какви са интровертите.

Ако вашето дете е мълчаливо, мечтателно, обидчиво, не обича многолюдните компании и през повечето време предпочита да е само, не го наричайте темерут, не се опитвайте да го размърдате и да го накарате да стане по-комуникативно. В този случай с голяма вероятност може да се твърди, че вие възпитавате интроверт и към него трябва да възприемете определен подход.

Вашето дете е интроверт, ако:

  • Детето е съсредоточено в своя вътрешен свят. Може с часове да си играе само, да си мисли за нещо в тишина.
  • Не обича да се намира в центъра на внимание, избягва шумните компании и не се сприятелява с много хора.
  • Предпочита самотата, затваря се в стаята си, прави стени от възглавници или си строи малки уютни къщички от книги и кутии, за да се скрие после в тях.
  • Сантиментално е, обидчиво и ранимо по природа. Чувствително реагира на настроенията на околните и обстановката вкъщи.
  • Физически пасивно, бързо се изтощава от активните игри, не обича да е в постоянно движение.
  • Често не е уверено в своите способности и възможности, съмнява се в своите сили.
  • Затворено е, не обича да споделя своите преживявания и емоции.
  • Добре се справя с творчески задачи – хубаво моделира, рисува, често притежава изключителен музикален слух.

 

Как родителите могат да помогнат за развитието и реализацията на децата интроверти.

  • През деня непременно давайте на детето възможност да остане само. Това е жизнено важно за вашето хлапе. То води активен социален живот в детската градина или в училище, затова не му досаждайте с въпроси, ако то е потънало в себе си и не иска да общува. Интровертът се нуждае от не по-малко от час да остане сам със своите мисли, да анализира вечер събитията от деня или да състави план за действие сутрин. Не предлагайте на детето непременно да се заеме с нещо полезно: да почете, да си подреди играчките или да се подготви за контролното по математика. То ще направи всичко това, но само след като се наслади на самотата.
  • Не пришпорвайте детето да вземе решение, дайте му време. Доста често интровертните деца по-бавно взимат решения от екстровертните. Така че като имате това предвид, дайте на детето си време. Интровертите са по-разсъдителни и предпочитат нееднократно да преценят всички рискове, преди да вземат решение.
  • Не нарушавайте границите на личното пространство на такива деца. За тях то е свято. Вашето хлапе задължително трябва да има свое място, където да се чувства комфортно, безопасно, уютно. Там то ще може да се уедини, да се отдаде на размишления, да твори, да чете, да играе или да си пише домашните. Създайте малък детски кабинет на отопляем остъклен балкон или „постройте” в детската или в хола малка къщичка, предвидена за един обитател. Много е важно детето да знае, че възрастните в никакъв случай няма да нахлуят в личното му пространство, да започнат да въвеждат ред и да изхвърлят ненужни вещи.
  • Наблегнете на индивидуалните занятия. На интровертите често им е трудно се концентрират, да запомнят информация или да решават задача в обкръжението на много хора. Затова груповите занятия не винаги са ефективни. Наемете за детето частен учител или пък вие се занимавайте с него.
  • Не забравяйте да правите паузи. Те са много важни във всяка дейност на интроверта – дали е игра или учене или пък домашна рутина. По време на почивките той възстановява жизнения си тонус, събира сили, подрежда получената информация.

Трябва да помним, че скалата на екстроверсията-интроверсията прилича на линия. И ние сме като точки на нея. Съвсем като на математическа графика. От едната страна е екстроверсията, а от другата – интроверсията. И едни хора са по-близки до единия полюс, а други – до другия. А има и такива, които се намират точно по средата – амбиверти, хора, които притежават черти както на екстроверти, така и на интроверти. Тоест не може да се каже, че интровертите нямат и екстровертни черти. Имат, но при някои те са много, много малко. Така че каквото и да е вашето дете, помогнете му да развие своите силни страни и внимателно се отнасяйте към неговите индивидуални особености, и тогава, след години, ще видите как вашето дете е пораснало и се е превърнало в здрава и хармонична личност.

Интровертни vs. екстровертни деца: има ли значение за развитието им?

Сподели във фейсбук
Олеся Ямполска
Последвайте

Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.
Олеся Ямполска
Последвайте

Latest posts by Олеся Ямполска (see all)

Author: Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *