Играчките на моите деца

– Мамо, купи ми. Искам. Моля те. Може ли?
– Какво?
– Играчка!
Познато ви е, нали? Сега е моментът да въздъхнете. И аз като вас съм въздишала безброй пъти умножено по две, защото имам две деца и ще ви разкажа именно за тях и техните играчки.

Като майка на две дъщери (на 7 г. и 3 г.) винаги съм искала да им дам най-доброто. Виждайки спонтанната радост, неподправеното вълнение в очите им, когато получат желаната играчка, се връщам към онези тихи моменти в живота, които никой не може да опише, а може само да изживее. И точно тези моменти ме карат да се усмихвам и аз като дете. Какво по-хубаво от това? И обратното – тъгата, разочарованието, свъсените вежди, красноречивото „Оооо“, в момента, когато детето разбере, че мама или тате няма да му купят тази играчка, която то иска.

Photo by Senjuti Kundu on Unsplash

Родителят познава детето си по-добре от всеки друг и точно затова мога със сигурност да кажа какви играчки обича най-много голямата ми дъщеря – това са плюшените играчки. Все още ми задава въпроса: „Мамо, кога ще ми купиш плюшена играчка. Искам мече като това на Мистър Бийн!“

Photo by Sandy Millar on Unsplash

Когато беше малка, обожаваше детското филмче „Маша и мечокът“. Знаете го, нали? Обичаше да играе не с кукли или с кукли тип „бебе“, а с фигурки на герои от приказки и филми. След това дойде филмът „Елза и замръзналото кралство“, който гледаше по-СТО-янно. Героите от любимата книга на малки и големи – „Мечо Пух“, бяха с нас навсякъде. После прасетата и техните приятели от филмчето „Прасето Пепа“ (Peppa pig) ни превзеха изцяло. А до скоро обличаше костюмът на Калинката от филмът „Калинката и черният котарак“. Дори рожденният й ден беше на тази тема. ?

Опознавайки детето си, разбрах също така, че й харесва да подрежда някакви неща, например занимаваше се много с конструктури, с образователни пъзели с животни, букви, числа, както и всякакви образователни карти.

Много често тя идва при мен с усмивка и ме подканва с топъл глас: „Мамо, хайде да играем на ресторант! Това е чудесна игра и за мен и за нея, защото всичко опира до въображението. Изведнъж малката детска книжка „Вълкът и седемте козлета“ се превръща в меню, капака от кутията на „Не се сърди човече“ е табла за сервиране, пластелинът и формите към него са най-вкусните сладки на света, поднасят се чудни ястия, торти и напитки, а детския арсенал от аксесоари за готвене и сервиране е неизчерапем. Накрая разбира се има и бонбони, които пристигат заедно със сметката.

Photo by Pete Wright on Unsplash

Когато играем „На магазин“ и „На лекар“ измисляме сценарии, достойни за Оскар. Тук има майка, която разхожда бебето си в количка и си говори с продавачката, изложена стока за продажба, касов апарат и дори плащане с карта. Разбира се много често използваме детския телефон, просто защото е забавно! Когато сме в кабинета на лекаря правим сложни медицински процедури и се учим от Книгата за човешкото тяло.

По-малката ми дъщеря винаги е обичала да играе с кукли и бебета, които да приспива, да се грижи за тях, да ги храни, както и да ги вози в количка за кукли. Плюшените животни също са много обгрижвани от нея.

Photo by Jelleke Vanooteghem on Unsplash

Играем често на фризьор – тя е моделът, на който правя прически като използвам всякакви гребени, четки за коса, фиби, диадеми, четки за гримове, а след това тя сама се доукрасява с гривни, гердани, пръстени и разбира се детска чанта. После ролите се разменят.

И двете ми деца много се забавляват, когато играят в палатката – там може да бъде както интересно, така и малко страшничко, но по-важното е, че накрая са доволни.
Понякога си правим театър, в който ние самите сме главните герои, защото много обичаме детските книжки с приказки.

Щастието, което играчките носят на децата е специална емоция. Но освен това, те могат да имат и друга страна – възпитателна. Тя зависи само от родителите и подхода, който прилагат. Децата разбират, че ще получат поредната играчка, която съвсем скоро ще им стане безинтересна и ще поискат друга. Моят подход в този случай е да ги стимулирам да направят нещо, за да получат това, което искат. Например, да научат стихотворение, песен, да нарисуват рисунка или да подобрят резултатите си относно опитите за четене или писане. Искам да им покажа, че нещата са двупосочни – за да получат нещо, трябва да се постараят със собствени усилия.

Това е малка част от игрите на моите деца. Те обичат да повтарят една и съща игра отново и отново и всеки път за тях е толкова интересна, сякаш я играят за първи път, а аз като техен родител, обичам да ги виждам щастливи.