Родители и деца – трудните взаимоотношения

Връзката между родители и деца почива на взаимно разбиране и доверие

Трябва ли родители и деца да са приятели? Може би се чудите защо някои деца се разбират идеално с родителите си, докато други въобще не могат да общуват помежду си. Някои възприемат семейството си като приятели, докато други – по-скоро като учители и дори по-висшестоящи, страхувайки се от оценката им. На какво се дължи това и има ли начин да го предотвратим бързо и безболезнено?

Преди всичко трябва да отбележим, че отношенията родители и деца са сложни. Често причината за нарушената връзка може да се крие не в самите родители или техните деца, а предходна обременненост. Например, от семейството на родителя или други фактори като липса на комуникация и откритост.

За да е успешна личност вашето дете, трябва да бъдете за пример. Кои са онези неща, които родителите на смелите и уверени деца правят?

• Окуражават ги и ги подкрепят винаги (дори когато не са прави)
• Ценят усилията им за това да решат проблемите си сами
• Не им натрапват мнението си, особено когато е различно
• Искат децата им просто да са щастливи
• Не сравняват: нито децата си, нито себе си с тяхНай-важното за добрата връзка между родители и деца е, че и двете страни правят усилия, работят върху нея.

  Понякога обаче макар връзката родители и деца да е била изключително силна, след като пораснат и си отделят, децата спират да общуват по този начин. Няколко са възможните причини.

• Вероятно, като родители често ги критикувате
• Налагате им мнението си
• Казвате им какво да правят
• Карате ги да се чувстват длъжни
• Получават различни сигнали
• Усещат, че не ги подкрепяте, а ги съдите

Всеки от нас прави грешки. По-важното е да се поучим от тях, да работим в посока да изградим двупосочни отношения родители и деца. Защото семейството е онова, което остава – след всички други хора, които преминават през живота ни по една или друга причина.

Винаги ще бъдем родители на децата си, без значение тяхната възраст и това, че един ден и те ще имат деца. Трябва обаче да приемем, че отношенията ни еволюират с времето – към по-добро, ако това зависи от нас. Трябва да се научим да приемаме децата си без да ги съдим, да осъзнаем, че са отделни личности със свои живот, грешки и уроци. Защото само по този начин ще запазим връзката родители и деца достатъчно здрава, за да я превърнем в красив пример за отдаденост за бъдещите поколения.