Много майки се замислят за второ дете и искат да разберат каква разлика във възрастта между двете би била най-подходяща. Под „подходяща” разбираме: да бъде по-лесно за майката, по-добро за здравето, да има по-малко ревност между децата и много други неща. Отговорът: не съществува идеална разлика във възрастта. За най-оптимална се смята разликата от 3-4 години, по-скоро 4. Но всяка разлика във възрастта между братята и сестрите има своите особености. Нека ги разгледаме.

  • Разликата от една-две години създава много трудности за родителите, но е отлична за децата. Когато са толкова близки по възраст, малките обикновено лесно се сприятеляват, защото разликата в интересите и нивото им на развитие е минимална и ще намалява с всяка изминала година. Интересите им са доста близки, вълнуват се от едни и същи играчки и могат да имат общи приятели, с които ще играят на едни и същи детски площадки. Освен това чувството за съперничество за родителското внимание и обич у тях няма да бъде толкова силно изразено. По-голямото дете още не е свикнало, че цялото внимание на родителите се полага само и единствено на него и затова чувството на ревност няма да бъде толкова остро, а може и изобщо да липсва. На първо време обаче първородното дете може да възприема по-малкото като играчка. Точно затова е важно да следите общуването им, за да не позволите на по-голямото да навреди на по-малкото. В същото време детето зависи най-силно от майка си точно до двегодишна възраст и за нея може да се окаже трудно да му отделя достатъчно внимание, докато е бременна или се възстановява след раждане. И двете деца ще искат много внимание, което е доста изтощително и за двамата родители – както физически, така и емоционално. За някои родители обаче е по-лесно да продължат във вече започнатия ритъм, вместо отново да се пренастройват на режим, подходящ за новородено. За майката е особено важно да намери златната среда, когато е в състояние да отделя внимание както на детето, така и на своята бременност, без при това да забравя и за самата себе си (почивка, здраве, сън, физическа активност).

  • Разликата от три до пет години създава трудности за по-голямото дете, докато за по-малкото и за родителите животът е по-лесен. На три-четири годишна възраст у детето се появява чувството за съперничество. Ревността и борбата за родителската обич са напълно закономерни явления. По-голямото дете априори ще възприема по-малкото като свой съперник и ще се конкурира с него. В началото борбата ще бъде за вниманието на родителите, после за играчки, а накрая и за правото на свой собствен живот. При това по-голямото дете ще измисля различни начини за протест и привличане на внимание.

Такава разлика във възрастта на децата е много удобна за родителите. Майката вече се е възстановила след раждането и новата бременност няма да представлява такъв стрес за организма й. Освен това на дете на 3-4 години вече може да се обясни, че очаквате негово братче или сестриче, и така да породите у него симпатия или позитивно очакване.

Няма как да кажете на детето, както и на възрастен, „Стига си ревнувал/а”, защото това чувство не се поддава на контрол. Често малкият и сам не разбира какво става с него. Може много да обича по-малкото си братче или сестриче и същевременно страшно да ревнува от него. Тези разнопосочни емоции ще направят живота му доста труден. За да минимизирате подобно раздвоение, е много важно още от началото на бременността да започнете да подготвяте по-голямото дете за появата на още един мъничък човек. То може например да ви помага да му измислите име, да пазарува с вас бебешки вещи и играчки или да ви помогне да намерите място за креватчето. В същото време не забравяйте да купувате по нещичко и на по-голямото дете, за да не се чувства отхвърлено. След като родите, непременно подарете на по-голямото подарък от името на по-малкото дете. Не давайте първородното си чедо на бабата – то може да почувства, че сте му намерили заместник и вече не ви е нужно. Опитвайте се да го увлечете като помощник в грижите за бебето – нека ви носи памперсите, да подава крема, да налива гела за измиване, да проверява дали температурата във ваничката е добра. Покажете му снимки, на които също е още мъничък и му разкажете как сте се грижили тогава за него. Старайте се да не купувате общи играчки за децата – по-голямото трябва да има свое собствено пространство и вещи. Едно възможно изключение е когато по-голямото дете самó поиска да даде или подари нещо свое на по-малкото.

Желателно е да не казвате на по-голямото, че „много сте се уморили заради малкото”, че „не можете да му обърнете внимание, защото не сте си доспали заради плача на по-малкото”. Децата разбират всичко буквално и могат да се озлобят или да намразят по-малкото, защото то пречи на мама.

Разликата от три до пет години е много удобна за по-малкото дете. То ще се стреми във всичко да подражава на по-голямото и ще се опитва да прилича на него. Като правило, в такива семейства по-малките деца се развиват по-бързо от връстниците си.

  • Разликата от шест до десет години е проблематична и за двете деца, но много удобна за родителите. Колкото по-голяма възрастова разлика има между децата, толкова на възрастните им е по-лесно. По-голямото дете вече е напълно самостоятелно и вие можете да обръщате повече внимание на по-малкото и да се насладите напълно на майчинството. Освен това в лицето на по-големия си син или дъщеря може да намерите отличен помощник, особено ако имате момиче.

Голямата възрастова разлика между децата обаче ще им попречи да намерят общ език. Интересите им ще бъдат различни и те едва ли ще станат близки приятели. Докато едното изучава изкуството да ползва гърнето, другото вече ще работи на компютър. Освен това по-големите деца често се дразнят от задължението да се грижат за по-малките. Не те са ги родили и още не са готови за ролята на грижовни родители. Ако на по-голямото дете се налага да се товари прекалено много с грижи за по-малкото, по-късно то може въобще да не иска да има свои собствени деца. Внимавайте да не го претоварвате с възпитанието на по-малкия му брат или сестра. Почакайте самó да прояви интерес към това – така връзката между децата ще се подобри.

  • Разлика от единадесет до петнадесет години. При такава разлика във възрастта за по-голямото дете е тежко. То може да възприеме по-малкото като бреме, като пречка пред обичайния си начин на живот. Все пак пубертетът е един труден период и юношата може нарочно да се преструва, че не му пука, за да не покаже истинските си чувства. Отношенията между децата с такава разлика във възрастта напомнят по-скоро на тези между учител и ученик. С годините обаче братското или сестринското чувство може да се развие.

За по-малкото дете тази разлика във възрастта е много удобна. Нерядко баткото или каката се превръщат в основните му авторитети и в хората, с които то може да сподели своите проблеми и да поиска съвет.

Опитайте се да направите така, че по-голямото дете да бъде един от първите хора, на които ще разкажете за своята бременност. Обсъдете с него появата на сестричето или братчето. Колкото по-искрени и открити бъдете, толкова по-лесно ще бъде на детето ви да установи връзка с по-малкото.

  • Когато разликата във възрастта е над 15 години, обикновено не възникват проблеми в отношенията между децата. За другите трудности, свързани с появата на второ дете, ще поговорим в следващата статия.
Идеалното време да си родиш второ дете
1 / 5 от1 гласа

Сподели във фейсбук
Олеся Ямполска
Последвайте

Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.
Олеся Ямполска
Последвайте

Latest posts by Олеся Ямполска (see all)

Author: Олеся Ямполска

Доктор - невролог, психиатър и психотерапевт. Многогодишен стаж като семеен терапевт, специалности Кризи и Травми, Гещалт, Системно-векторна психология, Детско възпитание и Развитие. Автор на множество статии, книги и семинари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *