Трябва ли да лъжем децата, че Дядо Коледа съществува

По време на коледните празници децата все повече и повече мечтаят за срещата с Дядо Коледа, чакат желаните подаръци и вярват във вълшебствата. Трябва ли да им казваме истината, че Дядо Коледа не съществува или по-добре да запазим този вълшебен измислен персонаж и да продължим да лъжем детето? Въпросът е сложен и нееднозначен.

Милиони родители казват на своите деца, че подаръците за Коледа ги носи Дядо Коледа (Santa Claus, Papa Noel и т.н.). Тоест приказен персонаж, добър човек, чието основно задължение е веднъж в годината да раздава на всички подаръци. Според психолозите Кристофър Бойл и Кети Маккей, тази лъжа, макар и на пръв поглед безобидна, може да бъде вредна за психиката на детето.

Изследователите също така казват, че като разказват за Дядо Коледа на своите деца, родителите организират сами на себе си едно своеобразно „пътешествие в детството“. Резултатите от своята работа учените са публикували в медицинското издание Lancet Psychiatry. Главният извод от този научен труд не е еднозначен: психолозите смятат, че заради лъжата по Коледа децата може да нямат пълно доверие на родителите си и за други неща.

„Ако родителите могат да говорят неистини за такива скъпи на сърцето на малчуганите неща, като Коледа и Нова година, могат ли те да бъдат пример за правдивост и мъдрост за своите деца?“, питат се изследователите. Авторите на труда дори твърдят, че идеята за съществуване на някаква „фабрика за подаръци“ и къщичка на Санта Клаус на Северния полюс се обсъжда с децата от най-ранна възраст. В този случай децата могат да се питат – може ли да се доверяваме на родителите и за други важни неща, за които те ни разказват не по-малко уверено, отколкото за белобрадия старец.

При това някои неща, които родителите казват на своите деца и които са неистина, може да са и за добро. „Например възрастният разказва на детето, че наскоро загиналият домашен любимец отива на някакво друго място (на небето), където му е леко и комфортно“, пише един от авторите на изследването. Според него истории от този тип са значително по-добри от истината, когато възрастният разказва на детето за смъртта, като описва след това цикъла на кръговрата в природата.

„Децата винаги знаят, че техните родители постоянно ги лъжат и това продължава с години. Децата може да научат за това от някого или пък техните родители сами да разкрият истината, както и да направят грешка в разказите си за приказния добър старец. Всичко това може да понижи нивото на доверие между детето и родителите“, се казва в изследването.

„Мнозина възрастни искат да се върнат в онова време, когато въображението и мечтите са играли важна роля в живота и са били поощрявани от техните родители“, пише Маккей. Той смята, че превратностите на съдбата могат да водят дотам, че възрастните хора в своите мечти се опитват да изградят за себе си един свят от копнежи, нещо, в което можеш да вярваш, като се отвличаш от суровата реалност.

Съвсем друго е, ако родителите започнат да използват Нова година и Коледа като възпитателен инструмент. За това съм писала в предишни статии. Някои възрастни разказват на децата, че Дядо Коледа или Дядо Мраз (или друго приказно същество) носи подаръци само на онези, които са били послушни през годината. Когато детето се държи лошо, му казват, че Дядо Коледа може и да не му донесе подарък, ако научи за капризите му. Така не бива да се прави.

„Този подход демонстрира на детето, че то не може да се скрие от суровия поглед на „специалните служби” на Северния полюс“, пише Маккей. Според него, подобна лъжа с висока степен на вероятност може да окаже негативно влияние върху психиката на детето. Пък и кой от възрастните може да каже, че като дете винаги се е държал добре? Или даже не като дете, ами и сега – в живота на възрастен?

Самият проблем – да вярваме ли в Дядо Коледа или не – е сложен. От една страна, вярата в него помага на детето да развие фантазията си. От друга страна, детето може дълбоко да се разочарова, ако разбере, че няма приказка. Едно е когато горе-долу пораснало дете само стига до мисълта, че Дядо Коледа не съществува и друго, когато то по случайност научава за това.

Така че всичко зависи от степента на доверие във вашите отношения и от възрастта на детето. Например децата на 5-6 години, макар и да вярват във вълшебствата, вече забелязват някои несъответствия в случващото се, като си правят изводи, че нещо не е наред. Например защо Дядо Коледа оставя онова, което искам, само под домашната елха, а на тържествата в детската градина ми подарява нещо, което не ми харесва? Или пък как сам успява да раздаде подаръци на всички деца по света или дори в един град? Защо идва само тогава, когато спя? Защо може да подари само онова, което се продава в магазините? Защо в документалните филми за Север никога не се вижда нито Дядо Коледа, нито неговата къща, нито джуджетата (елфите), които му помагат? Всички тези въпроси не дават покой на детския ум. А от друга страна, желанието да вярват в приказката и вълшебството връща децата към идеята за съществуване на добрия старец.

Затова, ако вашето дете искрено вярва в чудеса и живее с мисълта за съществуване на Дядо Коледа, не му пречете в това, а когато у него възникнат съмнения, започнете да отговаряте честно на въпросите, полека и премерено, за да не травмирате детската психика и да запазите доверието помежду си. Весели празници!