Аз помагам на мама

Автор: Диляна Георгиева

Помагането вкъщи често е съпроводено от десетократно провикване „Оправи си стаята!“ или „Събери си играчките!“, като всяко следващо подвикване е малко по-строго и на малко по-висока честота. На всичкото отгоре имаме чувството, че всеки път детето ни тества още малко по-далеч – докога ще издържим да напомняме и дали накрая ще се развикаме страховито, или ще вземем да свършим работата сами.

Правило 1:

Всички живеем заедно, всички се грижим за дома заедно.

Голям проблем в доста семейства е майката, която сама подрежда, чисти и поддържа дома, в който живеят поне още двама – трима способни цапащи. Това не е бреме, което трябва да се носи сам! Щом всички цапаме, всички ще чистим. Само този, който не яде, може да не мие чинии. И само този, който не стъпва по земята, може да не мете. Точка.

Правило 2:

Целта не е визия на дом от списание.

Знаем, че майките-домакини често имат висок стандарт и искат да полират плотовете на кухнята още веднъж, след като някой вече ги е почистил. Или да сгънат кърпите по друг начин, с тройно прегъване по дължина, а не така. Но за тези случаи сте си виновни сами. Трябва да свикнете с правилото: „Достатъчно чисто, за да сме здрави и достатъчно мръсно, за да сме щастливи“. В домовете, в които се живее, е нормално да има признаци на живот, а да не е като в музей или аптека. Перфекционистите да прощават! Домовете от списанията не са цел – те не са реални, пък и често не са уютни.

Правило 3:

Учете ги от рано

Чудите се колко рано е добре? Моят син на годинка ми подаваше щипките, а половин година по-късно и дрехите за простиране. На две пък сортираше чорапите по двойки, поливаше цветята и щастливо правеше поръчкови курсове до кофата за боклук по 20 пъти на ден. В интернет има десетки таблици с идеи какви задължения и задачи можете да дадете на децата в различни възрасти – използвайте ги и не се колебайте да делегирате отговорност от рано. Нека слагат и прибират масата, сгъват дрехите, бършат прах, почистват и подреждат обувки. От една страна, това ще облекчи Вашия товар, а от друга – подготвя децата за живота напред. Така когато станат самостоятелни, ще могат спокойно да се грижат за дома си и да бъдат чудесни съквартиранти и съпрузи, на които не трябва постоянно да им се напомня, че чорапите се поставят ВЪВ коша, а не ДО него. Това със сигурност ще подейства благоприятно на взаимоотношенията. Или поне няма да им пречи допълнително.

Правило 4:

Истински мързел, истински последствия.

Децата трябва да се научат, че има истински последствия от техния мързел. Подарете им цвете, поливайте го заедно и постепенно обяснете, че вече те трябва да се грижат за него. Ако действат безотговорно, бързо ще видят резултата. Ако не съберат пъзела, не го събирайте вие – така ще осъзнаят защо са се загубили части. Ако не слагат дрехите за пране, много скоро няма да има какво да облекат. Всяка немърливост си има съвсем естествени последствия и не е нужно вие да се ядосвате и да се карате, просто оставете нещата да се случват. Истинските последствия са добър учител, а опитът – най-добрия учебник.