Игрите – най-важното „умение“ на едно дете.

Замисляли ли сте се кой е най-важният навик, който трябва да усвои всяко дете на възраст от 3 до 5 години? Умението да говори или да пише? Не! Най-важна за тази възраст е комуникацията. И не конкретно вербалната, а умението да се вписва в околната социална среда.

Някои деца се запознават с връстниците си лесно и активно чрез игра. Други са по-срамежливи и интровертни и стоят встрани, избягвайки конкуренция, общуване и колективна дейност. Интересното е, че говорното умение не е първостепенно и децата могат с помощта на жестове, мимика и подръчни средства да поканят за игра, да се включат в комуникацията и да изразят своите чувства.

Каква е вашата роля като родител в този процес?

Психолозите твърдят че правилното и здравословно поведение на родителя в подобна ситуация е да не се намесва, като едновременно оказва подкрепа на своето дете.

Какво точно означава това:

– Вие се намирате близо до детето, но не толкова близо, че пряко да се включвате в неговото общуване, а просто наблюдавате. Вие сте на идеалната дистанция, ако чуждите деца не ви поздравяват, не разговарят с вас, а общуват с вашето дете, като в същото време вие можете да чуете какво си говорят.

– Вие не се включвате в диалозите, като предугаждате въпросите и отговаряте вместо вашето дете, а му давате възможност само да отговори, да отреагира или да излезе от контакта, ако поиска това. В случай, че вашето дете все още не говори, това не означава, че той/тя не може да изразява себе си невербално.

– Вие не давате оценка на случващото се и не решавате кой крив, кой прав. Правотата е относителни понятие и вие няма да сте цял живот до вашето отроче, за да му подсказвате, да оценявате и да го предпазвате. Вашата задача е да му помогнете в избора на собствен стил на общуване.

– Вие обръщате внимание как се държи вашето дете, какви модели на поведение използва, как реагира на отказ, агресия, конкуренция, отговорност. Децата заимстват модели на поведение от възрастните, като повтарят не казаното, а направеното от тях. Така че успоредно обръщайте внимание на вашето поведение, вашия стил на комуникация и вашите емоционални реакции.

– Обръщате внимание как се самоопределя вашето дете: поема ли инициативата, измисля ли с какво да се занимава то самото или пък всички останали, осъществява ли своите желания, разпределя ли роли на другите, те поемат ли ги, или пък обратното – детето ви кротко чака да му кажат какво да прави, не влиза в конкуренция и не се опитва да завземе властта.

–  Подкрепяте детето си  и когато е допуснало грешка, или пък са го обидили, и когато е ступало някого или неоправдано е провокирало боя. Без оценка, без осъждане, просто подкрепа и любов. Това ще помогне да създадете помежду си здрава емоционална връзка и доверие. Едва след като детето се е успокоило, може да направите един „разбор на мача“, да обсъдите неговото поведение, реакциите на другите деца и да подскажете как човек трябва да се държи в подобни ситуации.

И сега на базата на това, което сте видели, правите изводи и избирате най-оптималната стратегия за действие за стимулиране на потенциала на вашето дете. Фокусирайте се върху развиване на силните му качества чрез следните игрови модели, а не се опитвайте да го превърнете в нещо, което не е.

Модел А: Вашето дете обича активните игри, да бъде първо, да е център на всяка компания. Страхотно! Идеалният вариант за него са състезателните занимания: надпревара с препятствия, търсене на съкровище, ориентиране в местност, велосипедни състезания; подходящи биха били игри с оръжие − стрелба с лък или пистолет по мишени, бой с мечове; ролеви игри – игра на царство, тук са нужни и рицари, и крал, и прекрасна принцеса с придворни дами, и противници, всеки би намерил мястото си в такава игра.

Модел Б: Вашето дете е стеснително, кротко и обича спокойните игри. Тогава строенето на замъци от пясък, къщички на дървото или къща за кукли ще помогнат на него или на нея да реализират и разгърнат потенциала си. Творчески процеси като рисуване с тебешири по асфалт; създаваме хранилки за птици и улични животни и др. също са изключително полезни за развитието му.

Най-важното е, виждайки силните и слабите страни на своето дете, да му помогнете да намери себе си, да разбере своите увлечения и на тази база да открие своето място в социума. Игрите на чист въздух с различни деца, реализацията на фантазиите, дори караниците и неразбирането създават прекрасна среда за развитие на социалните навици за общуване при децата. Така че подкрепяйте, подсказвайте и насочвайте своите мъници и когато пораснат, ще ви зарадват със силни приятелски връзки, добър кариерен ръст и щастливи семейства!