Какво да направим, ако детето ни си е изградило негативна представа за тялото си?

В съвременния свят се придава особено значение на физическата красота. Буквално отвсякъде сме заобиколени от плакати, снимки и реклами с красиви лица и тела. Ако преди просто са се ценели красивите жени, то сега и мъжете, и жените са длъжни да бъдат красиви, постоянно да полагат усилия да постигнат идеала и да прилагат най-разнообразни методи, за да подобрят външността си. Ако по-рано, за да пееш, трябваше да имаш глас, то сега на първо място е външността и поп-музиката демонстрира напомпани мускули и подобрени чрез пластична хирургия тела. И така е на практика във всички сфери. Наред с това светът е пълен с продукти, които водят до затлъстяване, транспортът замени привичните разходки пеша, а изискванията към външността постоянно нарастват. Спортните клубове са пълни с хора, които не са доволни от себе си, винят тялото си и липсата на красота за неуспехите в живота. Една жена, след като роди две или три деца, също просто е длъжна да изглежда като 17-годишна, а сексуалността плътно се е сраснала с големите гърди и пухкавите устни.

Нашите деца растат точно в този свят. Ето, върви си някое момче по улицата, вижда реклама на фитнес-клуб и се възхищава от мускулите на някой бодибилдър, а момичето гледа клипа на някоя нашумяла певица и се захласва по нейната външност. Като следствие от това децата също искат да станат „красиви”, за да преуспеят в живота. Докато са съвсем малки, това не е кой знае какъв проблем, но щом започнат да растат и да се сравняват с кумирите, става сложно. Това е особено присъщо на предюношеската и юношеската възраст. Точно затова момичетата започват да спазват диета още на 8 години, понеже се чувстват не такива, каквито трябва, не са красиви.

В края на миналия век италианският психиатър Енрико Морсели (Enrico Morselli) описва един особен вид невроза, която се изразява в следното: опасение (дисморфофобия) или страстна убеденост (дисморфомания) за наличие на физически недостатък, неприятен за околните. При 80% от случаите тя се развива в периода на половото съзряване, макар в последно време все по-често да се появява и при деца. Най-често човек вижда някакъв недостатък на лицето си – голям грозен нос (комплексът Сирано дьо Бержерак), стърчащи уши, кръгло „като луна” лице, голяма уста, „лоша кожа” на лицето и т.н. Такива опасения може да бъдат съсредоточени и върху фигурата: твърде дебела или твърде слаба, криви крака, твърде голямо дупе, пълни крака. Момчетата със среден ръст се чувстват уродливо дребни до своите длъгнести връстници-акселерати. По-едрите момичета пък се притесняват от това, че гледат на тях като на некрасиво високи. Момчетата често имат опасения, свързани с гениталиите – твърде малък или „крив”, „уродлив” полов член. Такива момчета нерядко не са в състояние да уринират в присъствие на други, те избягват обществените тоалетни.

При подрастващите от мъжки пол дисморфофобиите и дисморфоманиите като цяло често се съчетават със забавено или недостатъчно сексуално развитие. Затова тема за притеснения са и малкият ръст, и евнухоидните пропорции на тялото (тесни рамене и широки бедра), и слаборазвитите вторични полови признаци. При момичетата на тази възраст е обратното – този синдром се развива на фона на акселерация и те болезнено преживяват високия ръст, големите гърди, окосмяването по ръцете и краката и др.

В основата на дисморфофобията и дисморфоманията може да има действителни, макар и незначителни дефекти, които никак не пораждат неблагоприятно отношение у околните. Значението на тези недостатъци силно се преувеличава. В други случаи тези дефекти са изцяло въображаеми.

По-често подобни преживявания се появяват внезапно, в ситуации, при които юношата или девойката стават обект на неблагожелателно внимание на околните и неприятни забележки по техен адрес – „дебел”, „мършав” и т. н. Така например един наистина голям, но далеч не грозен нос, който не създава отблъскващо впечатление, след раздразнена реплика на някоя приятелка („не си пъхай грамадния нос в моите работи”) на момичето започва да му се струва отвратително огромен.

Много често децата прикриват своето болестно състояние. Ето някои симптоми, които могат да ви подтикнат към мисълта, че нещо не е наред и че трябва да се обърнете към специалист:

• Продължително, нерядко тайно разглеждане на своята външност в огледалото (симптом на „огледалото”). Детето разглежда себе си в различни пози, като се убеждава в наличието на дефекта.
• Избягва да се снима – симптом на фотографията.
• Затвореност, негативно отношение към близките, избягва общуване и не желае да се среща и да си играе с други деца.

А за да не изпада вашето дете в подобни състояния, за него е важно следното:

• Топла, приемаща атмосфера в семейството, където детето може да говори за своите преживявания с родителите си и да се чувства прието и обичано.
• Адекватно отношение към своето тяло при самите родители. Без критика, осъждане и недоволство, с приемане на даденостите и адекватна работа над себе си (джогинг, йога, фитнес, здравословно хранене).
• Приемане на външността на детето с всичките й особености. При това вашите погледи могат да говорят на детето за отношението ви към тялото му повече от думите. Съжаление и критика в очите ви е неуместна.
• Не съдете други хора в присъствието на детето. Не казвайте „виж каква дебела жена”, а ако вашето дете пък нарича някого страшен, кльощав или дебел, просто му обяснете, че всички ние сме различни и тялото не определя това какъв човек си всъщност.
• Не сравнявайте своето дете с другите. Индивидуалността трябва да бъде над стереотипите.
• Ако забелязвате, че вашето дете е недоволно от себе си, прегърнете го, кажете му, че за вас то е прекрасно, любимо и че външността с всичките му особености може да стане негова визитна картичка, най-важното е да не губи вяра в себе си.
• Дайте примери, ако виждате, че детето се измъчва. Покажете му снимки на известни хора, които са преживели нещо подобно като деца. Калвин Харис е бил „грозното патенце”, а сега е секс-символ, Мадона си е проправила път от „сива мишка” до поп-певица, Деми Мур се е превърнала от очилата непривлекателна жена в красива актриса, Джулия Робъртс, която като дете не е била никак красива, а като е пораснала се е превърнала в една от най-красивите жени в света, Сара Джесика Паркър – така и не е станала красива според стереотипите, но това не й е попречило да бъде прекрасна актриса и да се реализира в живота. Такива примери има страшно много и най-важното, което трябва да запази вашето дете, е вярата в себе си и в своите възможности.