През последните 20 години все повече се говори за емоциите, за тяхната важност и значение. Учените са установили, че около 80% от успеха в социалната и личната сфера се определя именно от нивото на развитие на емоционалния интелект и едва 20% от всеизвестния IQ – коефициент на интелекта, измерващ умствените способности на човека.
Самият термин „емоционален интелект“ е въведен от Хауърд Гарднър през 1983 година в книгата му „Рамки на ума“ (Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences), а неговата популярност расте и интересът към темата не угасва, особено що се отнася до децата.
Вече има училища с нов подход към обучението, които постепенно се отдръпват от твърдата ориентация в посока интелектуално развитие и конкуренция, като правят избор в полза на методите, основани върху сътрудничеството и насочени към задълбочаване на емоционалната грамотност на децата.
Нека разгледаме какво представлява емоционалният интелект.
Емоционалният интелект е умението да се разпознават чувствата, да се изразяват и да се овладяват адекватно. Става дума за това как се справяме с душевна болка, разочарование, стрес, обида и неприятности. Освен това понятието включва и способността за дълбока емпатия (съпреживяване) – умението мъдро да водим другите и да следваме другите, без да губим себе си, да уважаваме чуждите граници и да развиваме своите таланти, да приемаме и да даваме любов и подкрепа.
Може съвсем резонно да попитате: защо е толкова важно да развиваме емоционалната интелигентност? Отговор дават многобройните изследвания на учените, които показват, че ниското ниво на емоционален интелект може да доведе до затвърждаване на комплекс от качества, наречен алекситимия. Алекситимията − затруднение в осъзнаването и определянето на собствените емоции − повишава риска от поява на психосоматични заболявания при децата и възрастните. Освен това хората, които не са чувствителни към своите емоции и емоциите на другите, трудно разбират собствените си потребности, желания, съответно те имат проблеми в изграждането на близки отношения – било то дружба, партньорство или семейство.
По този начин умението да се ориентираш в собствените си чувства и да ги управляваш е личностен фактор, укрепващ психичното и соматичното здраве на детето.
Оказва се, че усъвършенстването на логическото мислене и кръгозора на детето още не е залог за неговия успех в живота. Много по-важно е детето да е овладяло способностите на емоционалния интелект, а именно:
Изследователите са установили интересна закономерност – емоционалният интелект се повишава с придобиването на жизнен опит, като се увеличава в периода на младостта и зрелостта.
Как да развиваме емоционалния интелект у децата?
Възможни са два подхода към развитието на емоционалния интелект – може пряко да се работи с него, а може и косвено – чрез изграждане на свързани с него качества. Днес вече е доказано, че върху формирането на емоционалния интелект влияе насърчаването на такива личностни свойства, като емоционалната устойчивост, положителното отношение към себе си, готовността да видиш причината за случващите се събития в теб самия, а не в околните и в случайни фактори, и емпатията (способност към съпреживяване). По такъв начин, развивайки тези качества у детето, можем да повишим неговия емоционален интелект.
Съществуват и специално разработени програми за деца, при които в малка група децата се учат да преживяват различни емоции, да се сблъскват със своите преживявания и преживяванията на другите, заедно да търсят изход и да създават нещо ново и уникално. Такива групи помагат на децата да повишат своя емоционален интелект и да подобрят техните комуникативни навици.
И, разбира се, както всички ние знаем, децата са огледало на родителите. Следователно, колкото по-високо е EQ на родителя, толкова по-високо ще бъде то и при детето – в сложна ситуация родителят чрез собствения си пример ще показва какво е съпреживяване, съчувствие, емоционална отзивчивост, как да бъдем чувствителни и към себе си, и към околните. А както е известно, умението да бъде чувствително към себе си и към своите преживявания се залага у детето до 7-годишна възраст, и колкото повече то пораства, толкова по-бавно става обучението на този прост и в същото време жизнено важен навик. При възрастния човек това може да отнеме години в кабинета на психотерапевта. Тъкмо затова е важно още от детството да развиваме кръгозора, логиката, аналитичното мислене, но също и емоционалната сфера.
Ето няколко идеи за това как можете да развивате емоционалния интелект вкъщи заедно с децата си:
Желая ви много приятни зимни вечери. Ако се интересувате от темата за развитието на емоционалния интелект у децата, задавайте въпросите си в коментарите, с радост ще отговоря.
В съвременните условия, когато родителите се сблъскват с множество предизвикателства по отношение на здравето на своите деца, безконтактният термометър се…
Всеки родител може да потвърди, че храненето на бебето е едно от най-важните и съществени първи стъпки в живота му.…
Пролетта е време за нови, свежи вълнения и разходки на открито. За родителите, които ще се наслаждават на пролетните разходки…
Като нови родители е важно да създадете безопасна обстановка за сън на вашето новородено. Ето и препоръките, които могат да…
Новородените прекарват по-голямата част от времето си - около 16 часа на ден - в сън. Как можете да сте…
Първият учебен ден е специален ден. Той заема почетно място в дългия списък от запомнящи се събития, който притежава всеки…