Агресията при децата

Като цяло агресията е съвсем нелошо чувство и ни помага да постигаме желаното, да усвояваме новото, да се изкачваме по кариерната стълба, но това важи само ако сме зрели индивиди и умеем да насочваме своята агресия в конструктивно русло. Но за да израснем като хора, които могат да насочват своята агресия, за да се развиват и постигат цели, е необходимо още като деца да се научим да я управляваме.

Агресията при децата в ранна възраст е елемент от здравословното им развитие. Елементи на агресия могат да присъстват в поведението на детето още от раждането му – за него това е един от начините за изучаване на околния свят. Свързано е най-вече с това, че детето още не се е научило да контролира своите импулси и желания. С други думи, ако иска нещо, но не може да го получи, възможно е да прояви агресия – да се развика, да бутне или удари някого, за да получи желаното от него.

По принцип нивото на агресия е свързано с темперамента – активните по природа деца по-трудно управляват емоциите си, отколкото по-спокойните, и те в по-голяма степен се осланят на действия за изразяване на чувствата си. Обикновено пикът на агресивното поведение е в периода между 18-месечна и 3-годишна възраст, тъй като в това време детето осъзнава себе си като личност, отделна от своите родители; то започва да се държи самостоятелно и да показва какво му харесва и какво – не. В същото време, на тази възраст детето още не се е научило да контролира себе си, още не знае какво означава „да чакаш”, или „да делиш нещо с някого”. И понеже едва започва да използва думите за общуване, се налага да използва действия, за да изрази чувствата и мислите си. Например, когато детето иска някоя играчка, то може да се приближи, да ви хване за ръка, да ви отведе до рафта и да покаже играчката, която иска. А когато е ядосано, разстроено или разочаровано, може да приложи такива действия като блъскане или хапане, все едно ви казва: „Уморен съм и ми трябва почивка” или „Стоиш твърде близо до мен, дръпни се!”.

В същото време липсата на агресия също може да бъде тревожен признак, особено ако детето е твърде спокойно и не проявява своите емоции.

Как да реагират родителите при агресивно поведение на детето?

– Необходимо е да помислите каква е причината за такова поведение с оглед темперамента на детето. Дали такова поведение е типично на този етап от развитието му?

В много случаи агресивното поведение може да бъде предотвратено. Родителите трябва да използват това, което знаят за детето си, за да планират напред. Ако детето, да речем, е много стеснително при среща с нови хора, показвайте му в продължение на няколко седмици преди предстоящо тържество например снимки, за да може да разпознава членовете на семейството, с които му предстои да се срещне. По време на игра организирайте въображаемо посещение на чичо Кольо и леля Таня. А на самото тържество разрешете на детето да си вземе любимата книжка или играчка. Предупредете роднините да не се хвърлят да прегръщат детето веднага, щом дойдат, а да му дадат малко време да се окопити.

Такива действия ще помогнат на детето да се научи да се справя със сложни за него ситуации, когато бъде заобиколено от нови хора, например в детската градина или в училище.

Предупреждавайте детето за някаква планирана промяна. Ако се каните да си тръгнете от парка към дома и знаете ,че детето ще се разстрои, кажете му, че ще прочетете с него още една книжка, а после ще се приберете вкъщи. И попитайте каква книжка му се иска да прочетете. Когато предоставяте на детето правото да избира, то ще има усещането, че управлява ситуацията и това ще намали потенциалната агресия.

Освен това, помагайте на детето да разбере своите чувства и поведение. Това ще му даде възможност да се научи да ги управлява. Може да кажете: „Знам, че ти е трудно да прекъснеш играта и да влезеш в колата, за да отидем на детска градина. Защо не избереш любимата си книжка, за да я почетем по пътя? Или пък може да поиграем на шпиони, докато пътуваме. Какво би искал да правиш в колата?”. Хубаво е да пренасочвате по-малкото дете от нежеланата дейност към желаната. Кажете например следното: „Ти се сърдиш на татко, защото ти е изключил анимационните филмчета, но виж само колко високо подскача тази чудесна топка!”.

Ако не успеете да предотвратите изблика на агресия, тогава най-важното е да останете спокойни, каквото и да направи детето. Вижте също и какви са 4-те начина за справяне с детската истерия. Вдишайте дълбоко или пък се отдръпнете встрани за две минути и се успокойте. Вашият самоконтрол ще помогне на детето да се опомни. Ако избухнете, ядосате се и започнете да викате, това само ще усложни емоционалното състояние на детето. Същевременно в този момент трябва да говорите със строг, авторитарен глас, но без яд и викове.

Обяснете на детето, че разбирате неговите чувства и желания: „Аз разбирам, че се сърдиш, защото ти се иска да останеш на детската площадка по-дълго, но не бива да удряш мама, защото я боли”.

Детето често осъзнава, че е постъпило неправилно, но то може да не разбира, че като удари или ухапе вас или друго дете, причинява болка. И това задължително трябва да му се обясни.

Освен това трябва да му се обясни и да му се покаже алтернативен начин за постигане на целта. Ако му харесва да си играе с вода и то се стреми да я разлее на пода от чашата си, предложете му да си играе навън или го сложете във ваната, където може да прави това, без да навреди на никого. Щом пък му се иска да взима и да хвърля предмети, предложете му да хвърля топка в кутия. Но ако просто накарате детето да спре да прави нещо, но при това не го пренасочите към друго или не му предложите приемлива алтернатива, то най-вероятно ще продължи да прави онова, което няма да ви се хареса.

Обяснете на детето, че е нормално човек да се сърди и да се разстройва, но то трябва в същото време да умее да се справя с агресията и да я изразява в социално допустими форми. Можете да му предложите да излее своите чувства, като например удря по възглавницата, нарисува сърдита картинка или по друг начин, който според вас е подходящ. Покажете му, че вместо да удря нещо или някого, по-добре е да тупне силно с крак по пода.

Някои деца по-бързо се успокояват и идват на себе си, когато са насаме. Дайте на детето такава възможност. И когато се успокои, му обяснете, че цените неговите усилия и го похвалете, че е съумяло да се справи с емоциите си и да обуздае гнева си.

Трябва ли да потискаме агресията у детето, да го наказваме за нея?

Не е нужно да се потиска агресията. Ядът, разочарованието и лошото поведение са част от развитието на детето и родителите трябва да му позволят да се сърди и да се разочарова. Потискането на агресията може да доведе до нейна още по-голяма проява или до самоагресия.

Ако детето е направило нещо лошо, трябва да му се каже, че не одобрявате неговото поведение и не искате да постъпва повече така. Наред с това трябва му обясните защо и да бъдете последователни. Към 2,5 – 3-годишна възраст детето развива логическото си мислене и е необходимо да му се посочват последиците от неговото поведение. Може например да обясните на детето, че като е ударило Мимето, то е причинило болка и тя е плакала. Сега е разстроена и се сърди и затова не иска вече да си играе с него.

Попитайте го как би могло да постъпи по друг начин, за да получи играчката, освен да удари Мимето. Ако на детето не му хрумват никакви други идеи – което е напълно нормално – подскажете му няколко стратегии на поведение в този случай, например да помоли с думи Мимето сама да му даде играчката. И покажете на детето, че във всяка ситуация може да дойде при вас и да поиска помощ. Същевременно дайте възможност на детето самостоятелно да реши проблема, като му подскажете как да го направи, но без да го правите вместо него.

Наказанието на детето трябва да бъде логичен резултат от неговото поведение и да носи положителен характер. То трябва да бъде насочено към формиране у детето на собствено правилно съждение, за да може следващия път като се сблъска със сложна ситуация да прави умозаключение самостоятелно. Ако детето, да речем, нарочно е счупило играчката, трябва да му я вземете и вместо да му купите нова, да му кажете, че тъй като е счупило играчката си, не може повече да играе с нея. В същото време му предложете да вземе друга играчка.

Не бива да удряте детето с колан или с ръка, защото това може да доведе до още по-голяма агресия от негова страна. Физическите наказания на първо място показват разочарованието и емоционалния срив на родителите. И когато се опитвате да научите детето да контролира своята агресия и при това го биете, така му изпращате двусмислен сигнал. Тоест детето разбира, че в някои случаи да удариш е нормално, защото мама и татко така правят.

Физическите наказания могат да доведат дотам, че у детето да се смесят понятията за страх и уважение. В юношеска и зряла възраст такова дете може да има проблем във взаимоотношенията с връстниците си, да се бие – в повечето случаи чрез агресивни действия подрастващите се стремят да извоюват уважение, базирано на страха, а не на личностни качества.

От ранна възраст детето трябва да се научи да се справя със своята агресия. И бъдете търпеливи! Преди детето да се научи да контролира своите импулси и желания,ще се наложи да му повтаряте и да му обяснявате едно и също много, много пъти, защото това умение по принцип се изгражда у децата чак на възраст 4-5 години.

В някои случаи може да се наложи да се обърнете към психолог, дори не винаги към детски, а към семеен психолог, защото проблемът с агресията често не е в детето, а в родителите и във взаимоотношенията в семейството.